Отваря главното меню

Четиридесет и четвърти пехотен тунджански полк

Четиридесет и четвърти пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Четиридесет и четвърти пехотен тунджански полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 1912 – 1913
11 септември 1915 – 1918
15 януари 1940 – 1945
Държава България
Тип Пехотен полк
Тържественото посрещане в Крумовград на 44-ти пехотен Тунджански полк при завръщането си от фронта, юни 1945 г.
Тържественото посрещане на полка в Крумовград, юни 1945 г.
Фронтовашко хоро на площада в Крумовград по случай завръщането на полка от фронта, юни 1945 г.

Съдържание

ФормиранеРедактиране

Четиридесет и четвърти пехотен полк е формиран през 1912 година в Варна и се състои от четири дружини с по четири роти. Влиза в състава на 2-ра бригада от 4 пехотна преславска дивизия.[1]

Балкански войни (1912 – 1913)Редактиране

Полкът взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), след края на което е разформирован.[1]

Първа световна война (1915 – 1918)Редактиране

Формиран е отново на 11 септември 1915 година във връзка с избухването на Първата световна война (1915 – 1918) от състава на 27 пехотен чепински полк и 28 пехотен стремски полк, като се състои от три дружини с по четири роти. Влиза в състава на 3-та бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.[1][2]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 47
Подофицери и войници: 3435
Коне: 364
Волове: 2
Обикновени: 43
Товарни: 161
Специални: 5
Пушки и карабини: 3200
Картечници: 4

Втора световна война (1941 – 1945)Редактиране

За участие във Втората световна война (1941 – 1945) полкът е формиран на 15 януари 1940 година в Крумовград, под името Четиридесет и шести пехотен тунджански полк, съгласно заповед до 10-та пехотна родопска дивизия № 2 от 5 май 1940 година. В състава му влизат две дружини. В периода (1941, 1942 и 1944) е на Прикриващия фронт, като мобилизира чинове за формиране на 2-ра дружина от 70-ти пехотен полк и 2-ра ловна дружина от 10-ти пехотен родопски полк. След 9 септември 1944 година към 2-ра дружина от полка се придава Партизански отряд „Васил Левски“.[1]

През ноември полкът формира 44-та усилена прикриваща дружина в Ивайловград със задача по прикриване на границата. През декември 1944 г. полкът мобилизира в пълен състав и се отправя към българо-сръбската граница, за да вземе участие във втората фаза на Отечествената война в състава на 10-та пехотна родопска дивизия. През юни 1945 г. се завръща в Крумовград и демобилизира запасните чинове. За проявена храброст в боевете, които води 298 чинове от полка са наградени с Военен орден „За храброст“. По времето, когато полкът е отсъствал от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 44-та пехотна допълваща дружина. При съкращаването на армията съгласно мирния договор от 1 януари 1946 г., 44-ти пехотен полк се разформира, като до декември 1946 г. остава да действа Ликвидационно бюро.[1][3]

НаименованияРедактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Четиридесет и четвърти пехотен полк (1912 – 1913)
  • Четиридесет и четвърти пехотен полк (11 септември 1915 – 1918)
  • Четиридесет и четвърти пехотен тунджански полк (15 януари 1940 – 1946)

КомандириРедактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Руси Радков Балканска война
2. Подполковник Иван Бочев Първа световна война
3. Подполковник Юрдан Тодоров Първа световна война
4. Подполковник Иван Вълков 1916 – 1917
5. Подполковник Минко Абаджиев 1939 – 1943
6. Полковник Коста Начев 1943 – 14 септември 1944
7. Полковник Георги Михайлов Шопов 14 септември 1944 – 1945

Други командири: Николай Чакъров[4]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 67
  2. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  3. ДВИА, ф. 356, История на фондообразувателя
  4. Съгласно Руменин с МЗ 226 от 1939 г.

ИзточнициРедактиране