Жабокрът
Жабокрът е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]
Жабокрът | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 656 души[1] (15 март 2024 г.) 176 души/km² |
Землище | 3,735 km² |
Надм. височина | 469 m |
Пощ. код | 2545 |
Тел. код | 07918 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 29026 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023) |
Кметство – кмет | Жабокрът Юлиян Максимов Местна коалиция ГЕРБ |
Жабокрът в Общомедия |
География
редактиранеСело Жабокрът се намира в Кюстендилската котловина, източно от гр. Кюстендил, на левия бряг на река Новоселска, близо до вливането ѝ в река Струма.
Климат: умерен, преходно-континентален, със средиземноморско влияние по течението на р. Струма.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Слокощица (1949 – 1955), община Багренци (1955 – 1958), община Коняво (1958 – 1978), община Кюстендил (от 1978 г.). [1]
Население
редактиранеГодина | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2010 | 2020 |
Население | 174 | 386 | 484 | 570 | 708 | 619 | 665 | 704 | 901 | 837 | 691 | 650 |
История
редактиранеНяма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Споменава се за първи път в турски данъчен регистър от 1576 г.
През 1866 г. селото има 12 домакинства със 104 жители. През 1893 г. землището на селото включва 3567 дка ниви, 478 дка естествени ливади, 151 дка овощни и зеленчукови градини и др. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Има 2 воденици.
През 1882 г. е открито училище. През периода 5 – 15 март 1908 г. в селото е проведен конгрес на ВМОРО. Създадено е Сдружение за застраховка на едър рогат добитък (1923).
Селото е планирано (1934 г.), водоснабдено (1935 г.) и електрифицирано (1943 г.). Учредени са Кредитна кооперация „Пчела“ (1944 г.) и читалище „Пробуда“ (1952). Открита е фелдшерска здравна служба (1944 г.).
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Александър Стамболийски“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.
Построена е детска градина (1976 г.). Всички улици са асфалтирани. Строят се нови обществени и частни сгради.
Религии
редактиранеСело Жабокрът принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции
редактиране- Кметство Жабокрът.
- Читалище „Пробуда“ – действащо читалище, регистрирано под номер 2517 в Министерство на културата на Република България. Дейности: кукерска група.
- Читалище „Съгласие“ – действащо читалище, регистрирано под номер 3294 в Министерство на културата на Република България. Дейности: мъжка фолклорна певческа група „Струмски напеви" и женска форклорна група „Славей“.
- Футболен клуб „Септември-2005“ – участва в областната футболна група „Осогово“.
Исторически, културни и природни забележителности
редактиране- Архитектурен паметник – възпоменателна чешма на загиналите във войните през 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г. (Балканската, Междусъюзническата война и Първата световна война).
Редовни събития
редактиране- на 1 януари има кукерски празник в селото и обикалят джамалари (кукери) по къщите (с традиция и постоянство и участия по фестивали в много български градове).
- на 2 февруари (Петльовден), повечето мъже от селото правят пикник извън селото, най-често до река Струма, палят огън, пече се месо, и се пият вина и ракии...
- на Сирни заговезни се палят огньове във всяка махала и всички излизат около огъня и се веселят.
- в последната неделя от месец август, има селски събор в селото, на празника на селото, читалище „Съгласие-2007“ прави конкурс за „Най-красив двор“.
- в последната неделя на март месец се организира конкурс „Празник на зелника“ от НЧ „Съгласие – 2007“
- на 1 юни (Ден на детето) се провежда детски празник с много детски игри и забави.
- курбан на селото се прави на 26 октомври (Димитровден)
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 218 - 219.
Литература
редактиране- Захариев, Йордан, Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с. 230 – 233;