Железопътна линия Шумен – Комунари

железопътна линия в България

Железопътната линия Шумен – Комунари е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в източна България, на територията на област Шумен и област Бургас.

Железопътна линия 26
Информация
Тип нормална (1435 mm)
Статус действаща
Крайни гари Шумен, Комунари
Започва от Комунари
Свързани линии Линия 2 и Линия 3
Станции 10
Номер линия 26
Пусната 1939 г.
Разширение 1941 г.
Собственик НКЖИ
Дължина 50,344 km
Брой линии единична
Междурелсие 1435 mm
Електрификация 25 кV, 50 Hz
Работна скорост 60 km/h
Максимален наклон 15 ‰
Минимален радиус 300 m

ИсторияРедактиране

Въпросът за построяването на железопътна линия от Шумен до Карнобат се повдига веднага след Освобождението на България и се урежда със „Закона за проектиране и построяване на железопътната мрежа в България“ от 14 януари 1895 г. Съгласно този закон линиите се подразделят на първостепенни линии с нормално междурелсие – това са главните линии на железопътната мрежа, и на второстепенни – с широчина на пътя 750 – 800 mm – линии от чисто местно значение или клонове на главните линии. Съгласно забележката към закона второстепенните линии могат да се строят с нормална широчина, ако разходите по построяването им не бъдат увеличени с повече от 30 % в сравнение с теснопътните.

Към второстепенните линии с междурелсие под нормалното спада и железопътната линия Шумен – Карнобат. Първите проучвания за строителство се извършват през 1911 г. Държавните и военните интереси през Европейската война налагат да се побърза с нейното построяване, тъй като се чувства голяма нужда от железопътна връзка между Северна и Южна България в източната част на страната. По нареждане на Щаба на армията линията от Шумен до Комунари се трасира за междурелсие 1435 mm и през 1916 г. започва строежът ѝ от Комунари към Шумен, но заради липса на средства е преустановено. Узаконяването на тази линия за нормално междурелсие става със „Закона за разширение на железопътната мрежа“ от 1925 г.

Строителството на линията с дължина от около 53 km е възобновено отново през 1937 г. и е предадено за експлоатация на два етапа:

- Шумен-Смядово – през 1939 г., с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰. Положените релси са втора употреба тип „РПШ“ с дължина 9,55 m;

- Смядово-Комунари – през 1941 г. с минимален радиус на кривите 400 m и максимален наклон 12 ‰. Положените релси са тип „ЮЛ“ с дължина 15 m.

През 1980-те години целият участък е електрифициран.

Технически съоръжения по железопътната линияРедактиране

Шумен – Комунари
  Линия 2 (Варна)
  0+000 (436+659) Шумен
   Линия 2 (София)
  7+200 Дибич
  12+450 Радко Димитриево
  15+875 Ивански
  24+864 Смядово
  33+586 Бял бряг
  39+019 Желъд
  41+176 Арковна
  47+152 Партизани
   Линия 3 (Варна)
  50+344 Комунари
  Линия 3 (София)

ГариРедактиране

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Шумен 7 815 552 МРЦ
Смядово 4 576 511 МРЦ
Комунари 5 660 481 МРЦ

МостовеРедактиране

междугарие намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Шумен – Смядово 14+443 20,60 стомана река
Шумен – Смядово 17+004 93,20 стомана река
Шумен – Смядово 22+247 21,90 стоманобетон река
Смядово – Комунари 25+527 10,00 стоманобетон река
Смядово – Комунари 26+727 79,00 стоманобетон река
Смядово – Комунари 38+431 7,00 стоманобетон река
Смядово – Комунари 41+572 42,35 стоманобетон река

Максимално допустими скорости (към 11.12.2016 г.)Редактиране

от гара до гара скорост
Шумен Смядово 60
Смядово Комунари 80

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.