Железопътна линия 2 (България)

Железопътна линия 2
	Железопътна линия 2
Информация
Тип	нормална
Крайни гари	София – Варна
Започва от	София
Свързани линии	Линия 1 Линия 14; Линия 21 Линия 22; Линия 23 Линия 24; Линия 26 Линия 27; Линия 28 Линия 29; Линия 3 Линия 31; Линия 4 Линия 41; Линия 5 Линия 7; Линия 9
Номер линия	2
Пусната	1899
Собственик	ДП НКЖИ
Оператори	БДЖ
Дължина	543,5 km
Брой линии	двойна (с изключение на участъка Ресен – Поликраище - Горна Оряховица)
Междурелсие	1435 mm
Електрификация	~27,5 кV, 50 Hz
Работна скорост	от 60 до 130 км/ч
Максимален наклон	25 ‰
Минимален радиус	200 m

Главна железопътна линия № 2 София – Горна Оряховица – Варна от Националната железопътна мрежа на България е двойна (с изключение на участъка Ресен – Горна Оряховица), електрифицирана и с нормално междурелсие (1435 mm). Дължината ѝ е 543 km, което я прави най-дългата железопътна линия в България.

Железопътната линия е построена за много кратко време, основно на два етапа. Първата отсечка от гара Каспичан до Варна е въведен в експлоатация през 1866 г. и е част от първата железопътна линия в днешните български земи Русе – Варна, а втората е строена на няколко подетапа (1895 до 1899 г.).

В гара София линията прави връзка с Главна жп линия 1 за Калотина и Свиленград) и с Главна жп линия 5 за Кулата, в гара Илиянци – с Главна жп линия 3 за Бургас и Варна и с жп линия 14 за „Биримирци“ и Волуяк, в гара Мездра с Главна жп линия 7, в гара Горна Оряховица с Главна жп линия 4 за Русе и Подкова и с 41-ва жп линия за Елена, в гара Каспичан – с Главна жп линия 9 за Русе и закритата и демонтирана линия 28 Каспичан – Нови пазар и в гара Синдел – с Главна жп линия 3 за Карнобат и Варна – фериботна. От гара Червен бряг започват второстепенните линия № 21 за Оряхово и жп линия № 22 за Златна Панега, от гара Ясен жп линия № 23 за Черквица, от гара Левски – с линия № 24 за Троян и/или за Свищов, от гара Хан Крум – линия № 26 за Велики Преслав, от гара Шумен – линия № 26 за Комунари, от гара Каспичан – линия № 27 за Нови Пазар, от гара Разделна – с линия № 28 за Кардам. В гара Курило линията прави връзка с жп линия № 31 за Световрачене.

История редактиране

Въпросът за построяването на линията София – Каспичан възниква веднага след Освобождението на България. Първоначално под натиск Русия налага да се предостави концесия за строителството на железопътна линия от Русе до София, по-голямата част от която е от бъдещата линия София – Каспичан – Варна. Замисълът на правителството е железопътната линия Русе – София да продължи до Радомир – Кюстендил и да се свърже със Скопие и Солун.

През януари 1881 г. от Министерския съвет се назначава комисия под председателството на директора на публичните сгради инж. Копиткин, на която се възлага да се проучат предложенията за построяване на железопътните линии Русе – София, Свищов – Търново – Хаинбоаз и София – Орхание (Ботевград) – Оряхово. Комисията определя трасето на главната линия София – Русе да премине през Арабаконак – Ловеч и долината на река Янтра.

През 1883 г. Народното събрание гласува закон за построяване на железопътната линия Свищов – София – Кюстендил, в който не се споменава Русе, за да не може при откупуването на линията Русе – Варна английската компания-собственик да увеличи исканията си. С този закон правителството се задължава да направи собствени проучвания, народното събрание на търг да предложи построяването.

Веднага след като се дава гласност на намеренията на Княжество България да строи железопътна линия от София до Дунав, българският предприемач Иван Хаджиенов поисква и получава разрешение от правителството за проучване строежа на линията. Предложението предвижда железопътната линия да мине през Искърския пролом до Мездра – Роман и е икономически по-изгодно от първоначалното предложение.

По-късно въпросът за трасето на линията София – Каспичан – Варна е поставен отново на разглеждане. Със закон от 21 януари 1889 г. се постановява да се построят железопътните линии Каспичан – Шумен, Търново – Севлиево – Ловеч – Плевен – София и други. След извършването на необходимите проучвателни работи се вижда, че трасето Търново – Севлиево – Ловеч – София има сериозни недостатъци – голяма дължина и голям брой изкуствени съоръжения. За да се намали строителната стойност правителството намира за по-изгодно да измести тази линия по на север от първоначалния проект.

	Линия 1 Свиленград
	0+000 София
	Линия 5 (Кулата)
	Линия 1 (Калотина)
	1+973 София Север
	Линия 14 Биримирци
	Линия 14 (Волуяк)
	4+847 Илиянци
	Линия 3 (Варна)
	10+396 Кумарица
	Линия 31 Световрачене
	12+831 Курило
	18+114 Ромча
	19+210 РП Владо Тричков
	21+819 Луково
	24+226 Реброво
	27+567 Томпсън
	31+000 сп. „Орлин“
	33+106 Своге
	36+237 Желен
	39+254 Церово
	41+986 Бов
	46+000 сп. „Балкан“
	49+642 Лакатник
	51+000 сп. „Жп школа“
	55+600 Оплетня
	58+871 РП Левище
	60+800 сп. „Пролет“
	64+210 Елисейна
	67+200 сп. „Оселна“
	70+218 Зверино
	75+964 Черепиш
	79+200 Лютиброд
	82+357 РП Ребърково
	84+800 сп. „Горна Крета“
	85+810 Мездра юг
	Линия 7 (Видин)
	75+905 Мездра
	77+400 Мездра изток
	90+100 Брусен
	94+000 Ослен
	96+800 Синьо бърдо
	100+400 Струпец
	108+159 Роман
	112+829 Радовене
	118+190 Кунино
	124+750 РП Карлуково
	135+100 Реселец
	139+850 Червен бряг
	Линия 21 (Оряхово)
	Линия 22 (Златна Панега)
	146+186 сп. Рупци север
	151+188 сп. „Хумата“
	157+835 Телиш
	169+697 Горни Дъбник
	177+609 Долни Дъбник
	Линия 23 (Черквица)
	187+209 Ясен
	192+577 Плевен запад
	194+772 Плевен
	201+601 Гривица
	214+533 Пордим
	222+602 Одърне
	228+480 Каменец
	Линия 24 (25) (Троян)
	239+660 Левски
	Линия 24 (Свищов)
	246+260 Градище
	248+938 Бутово
	259+686 Павликени
	264+988 Михалци-Стамболово
	269+791 РП „Лесичери“
	274+090 Русаля-Дичин
	282+054 Ресен
	Линия 4 (Подкова)
	287+485 Поликраище
	РП „Акация“ Линия 4 (Русе)
	Г. Оряховица разпределит.
	РП „Акация“ Линия 4 (Русе)
	293+988 Горна Оряховица
	Янтра Линия 4 (Русе)
	Линия 41 (Елена)
	296+725 сп. „Честово“
	305+255 Козаревец
	311+160 Джулюница
	315+120 Кесарево
	321+615 Стражица
	331+564 Асеново
	336+100 Горица
	344+812 Славяново
	348+200 Медовина
	353+458 Попово
	359+277 Светлен
	364+878 сп. „Караджата“
	366+830 сп. „Стамо Костов“
	371+136 Голямо Ново
	379+133 Дралфа
	382+650 Здравец
	386+720 Въбел
	393+035 Търговище
	397+000 сп. „Васил Левски“
	402+737 Ловец
	408+547 РП „Надарево“
	413+335 Кочово
	Линия 26 Преслав
	422+328 Хан Крум
	429+659 Дивдядово
	Линия 27 (Комунари)
	436+659 Шумен
	438+250 сп. „Тракия“
	443+933 Мътница
	451+707 Мадара
	РП „Аспарух“ Линия 9
	455+364 Калугерица
	Линия 9 (Русе)
	459+400 Каспичан
	Линия 28 Нови пазар
	466+050 Могила
	473+254 Невша
	478+766 Равна
	482+051 Венчан
	489+096 Провадия
	491+921 Добрина
	496+058 сп. „Солна мина“
	501+040 Житница
	504+656 Царевци
	Линия 3 (Карнобат)
	509+750 Синдел
	Линия 29 (Кардам)
	512+334 Тръстиково
	РП „Разделна“
	515+833 Разделна
	125+685 Синдел разпределит.
	129+100 Варна фериботна
	519+303 Повеляново
	521+000 сп. „Химик“
	524+865 Белослав
	527+730 Страшимирово
	529+600 сп. „Моряк“
	530+612 Езерово
	532+200 сп. „Езерово“
	534+262 Тополите
	540+330 РП „Варна“

	541+085 сп. „Варна запад“
	Варна разпределителна
	543+563 Варна

С гласувания през 1894 г. Закон за проектиране и построяване на железопътната мрежа в България се разпорежда линията да мине през Ески Джумая (Търговище) и да следва трасето Шумен – Ески Джумая – Попово – Горна Оряховица – Плевен – Роман – София.

На 10 декември 1894 г. е възложена чрез търг най-трудната част от линията София – Роман – участъка през Искърския пролом. Въпреки многото тунели и мостове на р. Искър, които представляват голяма трудност за строителите този участък с дължина около 109 km е построен и открит за експлоатация на 20 февруари 1897 г.

През 1894 г. се построява по стопански начин участъкът Шумен – Каспичан с дължина 23,9 km. Открит е за експлоатация на 20 юни 1895 г. Малко по-късно, на 25 октомври 1895 г., е възложена чрез търг последната и най-дълга част от централната железопътна линия Роман – Плевен – Шумен с дължина 326 km. Завършена е и е предадена за експлоатация на два етапа: на 18 юни 1899 г. участъкът Роман – Плевен и на 8 ноември 1899 г. – Плевен – Шумен. Със завършването на последната част от линията се осъществява свързването на София през Дунавската равнина с черноморското пристанище Варна. Общата дължина на линията София – Горна Оряховица – Варна е 541 km.

Поради сравнително късият период, през който е построена железопътната линия (декември 1894 – ноември 1899 г.) няма съществени разлики в техническите показатели на отделните участъци. Теренните условия, през които преминава линията, дават отражение върху параметрите ѝ. Участъкът София – Мездра е построен с минимален радиус на кривите 200 m и максимален наклон 10,7 ‰; Мездра – Горна Оряховица с минимален радиус на кривите 240 m и максимален наклон 18 ‰; Горна Оряховица – Каспичан с минимален радиус 250 m и максимален наклон 25 ‰. Участъкът Каспичан – Варна, част от железопътната линия Русе – Варна, е с минимален радиус на кривите 500 m и максимален наклон 10,2 ‰. Построени са 22 тунела с обща дължина от около 4000 m и множество мостове с различен светъл отвор при разнообразни геоложки условия, а фундирането на някои от тях става с помощта на кесони със сгъстен въздух.

Реконструкции и модернизации редактиране

Железопътната линия София – Горна Оряховица – Варна първоначално е съоръжена със следните типове релси: София – Роман – Плевен – Шумен – тип „РПШ“ с дължина 9,55 m; Шумен – Каспичан – тип „СО“ с дължина 11,55 m; Каспичан – Варна – тип „РВ“ с дължина 6 и 7 m. Впоследствие от 1916 до 1948 г. е извършено подновяване на много участъци и са положени по-тежки типове релси, преобладаващ от които е „ГЕО-41“. От 1948 до 1978 г. цялата линия София – Горна Оряховица – Варна е подновена с релси тип „Р 49“.

Нарастването на трафика, увеличаването на броя на влаковете за превозване на товари и пътници и конкуренцията с другите видове транспорт – автомобилния и въздушния, налагат разработването и осъществяването на редица варианти за реконструкция на железния път в план и профил. Значителни подобрения на железопътната линия София – Горна Оряховица – Варна са направени между гарите Шумен и Мътница. Реализирана е т. нар. варианта „Текедере“ в едноименната местност.

За да се избягнат наклоните с наклон, по-голям от 15 ‰ са проектирани и изпълнени варианти в междугарията Червен бряг – Телиш, Згалево – Пордим, Левски – Градище, Бутово – Павликени, Ресен – Поликраище – Горна Оряховица, Асеново – Славяново и други.

В началото на 50^те години железопътният участък София – Мездра става лимитиращ по пропускателна и превозна способност не само за тази линия, но и за движението на влаковете за цяла Северна България. Нарастването на превозите се чувства най-много в този участък, а въвеждането на дизелова тяга не решава въпроса за увеличаване пропускателната способност до необходимата. Това налага през 1955 г. да започнат проучвания за удвояване на този участък. Работата по него започва през 1958 г. в междугарието Лакатник – Левище и в следващите години съобразно необходимостта от увеличаване на пропускателната способност – и на другите междугария. През 1969 г. е удвоено и междугарието Черепиш – Лютиброд, с което се завършва целия участък София – Мездра.

Нарастването на превозите налага увеличаване на пропускателната способност и в участъка Синдел – Варна, тъй като той поема товарите от направленията София – Горна Оряховица – Варна, Русе – Варна, Кардам – Варна, Старо Оряхово – Синдел и Карнобат – Варна. Във връзка с това през 1962 г. той е удвоен, с изключение на междугарието Белослав – Страшимирово. Двойната железопътна линия е изместена в обход на Белославското езеро. Така се постига и приближаване на линията до изграждащата се промишлена агломерация Варна – Девня и до пристанище „Варна-запад“. Първоначалните варианти за изместването на тази част от линията са от 1954 – 1956 г., като тогава са направени икономически проучвания за строеж на плавателен канал, свързващ морето с Варненското и Белославското езеро и изграждането на новото пристанище „Варна-запад“.

През 1965 г. е разработен идейният проект за изместване на железопътната линия Синдел – Варна в частта ѝ Страшимирово – Разделна. Изместването на линията започва през 1969 г., а е предадена за експлоатация на 25 ноември 1972 г. Построена е с минимален радиус 800 m и максимален наклон 9,2 ‰. По-дълга е с 1968 m спрямо съществуващата, но за сметка на това с много предимства. Допустимата скорост на движение на влаковете е 130 km/h, избегнати са пресичанията на едно ниво с автомобилните пътища, създадени са по-добри условия за обслужване на транзитното движение, на новото пристанище Варна-запад и особено на заводите от Девненския промишлен район.

През 1982 г. е въведен в експлоатация разделен пост „Аспарух“ на Девета главна линия, който има връзка с гара Мадара. Тя е електрифицирана, а дължината ѝ е 5,966 km. Чрез тази връзка директните влакове от Русе в посока към Шумен и обратно се движат без да влизат в гара Каспичан. През 90^-те години предвид намалелите обеми на превозите, РП „Аспарух“ е закрит, а връзката с гара Мадара е демонтирана.

През годините са проведени и други мероприятия за подобряване характеристиките на линията:

полагане на безнаставов релсов път на около половината от общата дължина на линията;
реконструкция на стоманените мостове за натоварване от 14 на 22 t/oc;
полагане на стоманобетонни траверси;
завишаване на скоростите от 60 на 130 km/h;
линия е първата изцяло удвоена жп линия в България;
участъкът Плевен – Горна Оряховица е третият електрифициран в България.

Технически съоръжения по железопътната линия редактиране

Гари и разделни постове редактиране

име на гарата	приемно-отправни коловози (ПОК)			осигурителна инсталация
име на гарата	брой ПОК	максимална полезна дължина	минимална полезна дължина	осигурителна инсталация
София	14	1108	360	МРЦ
София Север	5	648	536	МРЦ
Илиянци	9	761	511	МРЦ
Курило	4	913	814	МРЦ
РП Владо Тричков	4	865	710	МРЦ
Реброво	3	840	650	МРЦ
Своге	4	760	660	ЕМЦ
Бов	4	716	640	ЕМЦ
Лакатник	7	757	450	МРЦ
РП Левище	2	767	659	МРЦ
Елисейна	4	713	599	МРЦ
Зверино	3	935	687	МРЦ
РП Ребърково	2	889	729	МРЦ
Мездра Юг	4	705	654	МРЦ
Мездра	9	707	491	МРЦ
Роман	5	773	605	МРЦ
Кунино	4	750	740	МРЦ
Червен бряг	6	710	532	ЕМЦ
Телиш	4	834	719	МРЦ
Горни Дъбник	3	752	718	МРЦ
Долни Дъбник	4	836	730	МРЦ
Ясен	8	750	590	МРЦ
Плевен Запад	12	865	400	МРЦ
Плевен	5	740	447	ЕМЦ
Пордим	4	880	705	МРЦ
Левски	9	765	520	МРЦ
Павликени	7	885	424	МРЦ
РП Лесичери	2	825	710	МРЦ
Ресен	5	780	738	МРЦ
Поликраище	5	1200	625	МРЦ
Горна Оряховица	11	610	310	ЕМЦ
Джулюница	7	895	657	МРЦ
Стражица	5	915	545	МРЦ
Славяново	5	801	577	МРЦ
Попово	6	905	636	МРЦ
Дралфа	4	762	644	ЕМЦ
Търговище	6	864	625	ЕМЦ
РП Надарево	2	815	715	МРЦ
Хан Крум	3	795	670	ЕМЦ
Шумен	7	815	552	МРЦ
Мътница	4	755	646	ЕМЦ
Каспичан	8	663	350	МРЦ
Провадия	4	877	606	МРЦ
Разделна	10	601	65	МРЦ
Повеляново	11	826	597	МРЦ
Белослав	4	713	422	ЕМЦ
Езерово	6	760	622	ЕМЦ
Тополите	3	766	420	ЕМЦ
Варна	8	460	292	ЕМЦ

Мостове редактиране

междугарие	път №	намира се на km	обща дължина, m	изграден от	препятствие
София – София Север	3 кол.	1+500	14,00	стомана	река
Илиянци – Курило	1 и 2	7+521	18,80	стомана	река
Илиянци – Курило	1 и 2	8+471	12,10	стоманобетон	дере
Илиянци – Курило	1	9+310	17,00	стомана	река
Илиянци – Курило	2	9+310	12,70	стомана	река
Илиянци – Курило	1	9+329	30,30	стомана	река
Илиянци – Курило	2	9+329	30,50	стоманобетон	река
Курило – Вл. Тричков	1	13+564	14,40	стоманобетон	път
Курило – Вл. Тричков	2	13+572	15,90	стоманобетон	път
Курило – Вл. Тричков	1	15+398	17,70	стоманобетон	река
Курило – Вл. Тричков	1	17+536	74,50	стомана	р. Искър
Курило – Вл. Тричков	2	17+530	76,00	стоманобетон	р. Искър
Курило – Вл. Тричков	1	17+656	16,40	стомана	път
Курило – Вл. Тричков	2	17+650	18,00	стоманобетон	път
Курило – Вл. Тричков	1	18+887	87,00	стоманобетон	р. Искър
Курило – Вл. Тричков	2	18+985	98,60	стомана	р. Искър
Вл. Тричков – Реброво	1	20+332	78,00	стоманобетон	р. Искър
Вл. Тричков – Реброво	2	20+436	86,00	стомана	р. Искър
Вл. Тричков – Реброво	1	22+138	74,70	стомана	р. Искър
Вл. Тричков – Реброво	2	22+224	85,00	стомана	р. Искър
Вл. Тричков – Реброво	1	20+694	14,00	стоманобетон	река
Вл. Тричков – Реброво	2	22+767	14,00	стомана	река
сп. Томпсън	4 кол.	27+353	45,60	стоманобетон+кам. зидария	път и река
гара Своге	5 кол.	32+618	16,80	стоманобетон	път
Своге – Бов	1	33+600	56,80	стоманобетон	път Мездра-София
Своге – Бов	2	33+653	56,80	стоманобетон	път Мездра-София
Своге – Бов	1	33+708	57,50	стоманобетон	р. Искрецка
Своге – Бов	2	33+762	51,40	стомана	р. Искрецка
Своге – Бов	1	39+534	23,30	стомана	дере
Своге – Бов	2	39+588	27,60	стоманобетон	дере
Своге – Бов	1 и 2	41+487	78,00	стоманобетон	р. Искър
гара Бов	1	41+956	30,60	стомана	река
гара Бов	2	41+956	30,60	стоманобетон	път и река
Бов – Лакатник	1	42+850	78,30	стоманобетон	р. Искър
Бов – Лакатник	2	42+889	75,00	стомана	р. Искър
Бов – Лакатник	1	43+122	84,00	стоманобетон	р. Искър
Бов – Лакатник	2	43+174	80,00	стомана	р. Искър
Бов – Лакатник	1 и 2	45+324	7,60	стоманобетон	дере
Лакатник – РП Левище	1	51+002	62,50	каменна зидария	река
Лакатник – РП Левище	2	51+084	67,30	стоманобетон	река
Лакатник – РП Левище	1	51+114	32,00	каменна зидария	дере
Лакатник – РП Левище	1	54+195	66,70	каменна зидария	дере
Лакатник – РП Левище	2	54+291	220,90	стоманобетон	дере
Лакатник – РП Левище	1	54+774	43,40	каменна зидария	дере
Лакатник – РП Левище	2	54+810	58,70	стоманобетон	дере
РП Левище – Елисейна	1	61+197	27,80	стомана	река
РП Левище – Елисейна	2	61+235	29,80	стоманобетон	река
РП Левище – Елисейна	1	61+630	78,10	стоманобетон	р. Искър
РП Левище – Елисейна	2	61+668	87,10	стомана	р. Искър
РП Левище – Елисейна	1	62+732	32,00	стоманобетон	дере
РП Левище – Елисейна	2	62+772	32,00	каменна зидария	дере
Елисейна – Зверино	1 и 2	69+237	12,50	стоманобетон	река
Зверино – РП Ребърково	1	71+480	156,60	стоманобетон	път и р. Искър
Зверино – РП Ребърково	1	71+933	108,10	стоманобетон	р. Искър
Зверино – РП Ребърково	1	72+319	27,15	стоманобетон	път София-Мездра
Зверино – РП Ребърково	1	75+186	87,20	стомана	р. Искър
Зверино – РП Ребърково	2	75+186	78,90	стоманобетон	р. Искър
Зверино – РП Ребърково	1	76+186	78,75	стоманобетон	р. Искър
Зверино – РП Ребърково	2	76+186	74,00	стомана	р. Искър
Зверино – РП Ребърково	1	76+687	78,15	стоманобетон	р. Искър
Зверино – РП Ребърково	1	76+861	79,80	стоманобетон	р. Искър
Зверино – РП Ребърково	1	77+712	45,00	стоманобетон	дере
Зверино – РП Ребърково	1 и 2	16,50	стоманобетон	дере
РП Ребърково – Мездра Юг	1	82+770	21,80	стоманобетон	път
Мездра Юг – Мездра	1	87+025	20,70	стоманобетон	река
Мездра Юг – Мездра	2	87+025	14,00	стоманобетон	река
Мездра – Роман	1	88+007	30,74	стоманобетон	река
Мездра – Роман	2	88+007	27,80	стоманобетон	река
Мездра – Роман	1 и 2	92+049	165,00	стомана	р. Искър
Мездра – Роман	1 и 2	94+595	20,80	стоманобетон	р. Искър
Мездра – Роман	1 и 2	99+186	40,50	стоманобетон	река
Мездра – Роман	1	102+105	16,40	стоманобетон	поток
Мездра – Роман	2	102+105	19,00	стоманобетон	поток
Мездра – Роман	1 и 2	102+605	183,50	стоманобетон	р. Искър
Мездра – Роман	1 и 2	104+233	98,30	стоманобетон	р. Искър
Мездра – Роман	1 и 2	104+331	20,50	стоманобетон	дере
Роман – Кунино	1	109+144	184,00	стоманобетон	р. Искър
Роман – Кунино	2	109+139	182,50	стоманобетон	р. Искър
Роман – Кунино	1 и 2	112+498	30,30	стоманобетон	река
Роман – Кунино	1 и 2	116+421	6,90	стоманобетон	черен път
Роман – Кунино	1 и 2	117+064	23,50	стоманобетон	път и река
Кунино – Червен бряг	1 и 2	119+000	129,00	стоманобетон	черен път и р. Искър
Кунино – Червен бряг	1 и 2	121+152	11,60	стоманобетон	черен път
Кунино – Червен бряг	1 и 2	121+610	9,20	стоманобетон	черен път
Кунино – Червен бряг	1 и 2	123+001	249,40	стоманобетон	р. Искър
Кунино – Червен бряг	1 и 2	123+854	132,70	стоманобетон	р. Искър и черен път
Кунино – Червен бряг	1 и 2	125+051	23,80	стоманобетон	шосе
Кунино – Червен бряг	1 и 2	126+130	120,40	стоманобетон	р. Искър
Кунино – Червен бряг	1 и 2	127+995	103,00	стоманобетон	р. Искър и черен път
Кунино – Червен бряг	1 и 2	128+940	116,00	стоманобетон	р. Искър и черен път
Кунино – Червен бряг	1 и 2	129+660	214,00	стоманобетон	р. Искър и черен път
гара Червен бряг	1 и 2 + 5, 6 и 7 кол.	139+388	31,70	стомана	шосе и пеш. тротоар
Червен бряг – Телиш	1 и 2	140+511	80,30	стоманобетон	шосе и р. Златна Панега
Червен бряг – Телиш	1 и 2	140+997	7,50	стоманобетон	жп линия Чб-Зп
Червен бряг – Телиш	1 и 2	141+300	56,60	стоманобетон	шосе
Червен бряг – Телиш	1 и 2	145+385	31,00	стоманобетон	черен път
Червен бряг – Телиш	1 и 2	150+475	11,30	стоманобетон	черен път
Червен бряг – Телиш	1 и 2	154+545	6,90	стоманобетон	черен път
Телиш – Горни Дъбник	1 и 2	167+980	14,00	стоманобетон	канал
Г. Дъбник – Д. Дъбник	1 и 2	170+358	25,00	стоманобетон	шосе
Г. Дъбник – Д. Дъбник	1 и 2	177+005	21,00	стоманобетон	черен път
Долни Дъбник – Ясен	1 и 2	178+703	49,30	стоманобетон	шосе
Ясен – Плевен Запад	1	188+862	104,50	стомана	р. Вит и шосе
Ясен – Плевен Запад	2	188+862	110,00	стомана	р. Вит и шосе
Плевен Запад – Плевен	1 и 2	194+366	43,70	стоманобетон	река и шосе
Левски – Бутово	1 и 2	242+384	14,00	стоманобетон	черен път
Левски – Бутово	1 и 2	242+729	14,00	стоманобетон	черен път
Левски – Бутово	1	243+012	158,00	стоманобетон	р. Осъм
гара Павликени	1 – 4 кол.	260+200	42,30	стоманобетон	улица
Павликени – РП Лесичери	1 и 2	264+305	134,60	стоманобетон	река
РП Лесичери – Ресен	1 и 2	279+217	18,50	стоманобетон	река
Ресен – Поликраище		282+619	18,50	стоманобетон	река
Ресен – Поликраище	1 – 3 кол.	287+385	10,00	стомана	път Русе-В. Търново
Поликраище – Г. Оряховица		292+440	29,00	стоманобетон	черен път
Поликраище – Г. Оряховица		292+920	104,50	стомана	р. Янтра
Г. Оряховица – Джулюница	1 и 2	306+929	16,70	стоманобетон	река
Джулюница – Стражица	1 и 2	313+400	102,00	стоманобетон	река и черен път
Джулюница – Стражица	1 и 2	319+846	65,50	стоманобетон	река
Стражица – Славяново	1 и 2	324+678	20,00	стоманобетон	черен път
Стражица – Славяново	1 и 2	324+873	43,00	стоманобетон	река
Стражица – Славяново	1 и 2	330+536	15,00	стоманобетон	река
Стражица – Славяново	1 и 2	332+411	34,70	стоманобетон	река
Стражица – Славяново	1	333+840	13,00	стоманобетон	река
Стражица – Славяново	2	333+840	23,80	стоманобетон	река
Стражица – Славяново	1 и 2	335+255	20,70	стоманобетон	дере
Славяново – Попово	1 и 2	347+310	9,10	стоманобетон	черен път
Славяново – Попово	1 и 2	350+220	8,70	стоманобетон	дере
Славяново – Попово	1 и 2	351+980	9,35	стоманобетон	черен път
Попово – Дралфа	1 и 2	354+717	31,00	стоманобетон	шосе
Попово – Дралфа	1 и 2	355+333	23,00	стоманобетон	шосе
Попово – Дралфа	1 и 2	356+975	9,10	стоманобетон	черен път
Попово – Дралфа	1 и 2	359+360	18,50	стоманобетон	река
Попово – Дралфа	1 и 2	360+857	55,70	стоманобетон	река
Попово – Дралфа	1 и 2	361+112	36,00	стоманобетон	шосе
Попово – Дралфа	1 и 2	361+630	31,60	стоманобетон	шосе
Дралфа – Търговище	1 и 2	375+770	9,00	стоманобетон	шосе
Дралфа – Търговище	1 и 2	377+467	10,20	стоманобетон	черен път
Дралфа – Търговище	1 и 2	381+580	11,20	стоманобетон	черен път
Дралфа – Търговище	1 и 2	386+480	9,05	стоманобетон	шосе
Търговище – РП Надарево	1 и 2	394+680	42,65	стоманобетон	река
Търговище – РП Надарево	1 и 2	397+254	7,00	стоманобетон	черен път
Търговище – РП Надарево	1 и 2	407+460	9,10	стоманобетон	дере
РП Надарево – Хан Крум	1 и 2	410+095	73,40	стоманобетон	река
РП Надарево – Хан Крум	1 и 2	410+818	20,45	стоманобетон	дере
Хан Крум – Шумен	1 и 2	425+440	31,90	стоманобетон	черен път
Хан Крум – Шумен	1 и 2	428+555	9,20	стоманобетон	канал
Хан Крум – Шумен	1 и 2	429+140	9,00	стоманобетон	черен път
Шумен – Мътница	1 и 2	436+106	27,30	стоманобетон	шосе
Шумен – Мътница	1 и 2	436+195	22,00	стоманобетон	река
Шумен – Мътница	1 и 2	436+235	63,60	стоманобетон	шосе
Мътница – Каспичан	1	444+780	14,60	стоманобетон	канал
Мътница – Каспичан	2	444+780	9,00	стоманобетон	канал
Мътница – Каспичан	1 и 2	449+641	33,70	стоманобетон	река
Мътница – Каспичан	1 и 2	450+877	21,40	стоманобетон	река
Мътница – Каспичан	1 и 2	455+864	10,00	стоманобетон	река
Мътница – Каспичан	1 и 2	457+453	83,00	стоманобетон	река
Каспичан – Провадия	1 и 2	460+348	28,40	стоманобетон	река
Каспичан – Провадия	1 и 2	466+148	13,90	стоманобетон	река
Каспичан – Провадия	1 и 2	470+200	35,70	стоманобетон	река
Каспичан – Провадия	1 и 2	470+420	19,30	стоманобетон	дере
Каспичан – Провадия	1 и 2	482+525	13,00	стоманобетон	дере
Каспичан – Провадия	1 и 2	483+009	44,15	стоманобетон	река
Каспичан – Провадия	1 и 2	488+157	9,40	стоманобетон	дере
Провадия – Синдел	1 и 2	491+130	39,00	стоманобетон	река
Провадия – Синдел	1 и 2	493+715	18,25	стоманобетон	река
Провадия – Синдел	1 и 2	495+378	8,90	стоманобетон	река
Провадия – Синдел	1 и 2	496+420	17,10	стоманобетон	река
Провадия – Синдел	1 и 2	496+810	13,60	стоманобетон	дере
Провадия – Синдел	1 и 2	502+517	17,00	стоманобетон	дере
гара Синдел	1	509+030	47,00	стоманобетон	река
гара Синдел	2	509+030	43,70	стомана	река
Синдел – Разделна	1 и 2	511+836	64,30	стоманобетон	река
Разделна – Повеляново	1, 2 и 3	516+990	58,50	стоманобетон	река
Разделна – Варна Запад	1 и 2	516+990	59,00	стоманобетон	река
гара Повеляново	1 и 2	518+716	35,30	стоманобетон	път
гара Повеляново	1 и 2	519+973	45,50	стоманобетон	път
Повеляново – Белослав	1 и 2	521+965	17,10	стоманобетон	дере
гара Белослав	1	525+280	32,50	стоманобетон	път
гара Езерово	1 и 2	530+534	15,00	стоманобетон	канал
гара Езерово	1 и 2	531+630	20,50	стоманобетон	канал
Езерово – Тополите	1	532+743	22,00	стомана	канал
Езерово – Тополите	2	532+743	20,70	стомана	канал
Езерово – Тополите	1 и 2	532+960	23,00	стоманобетон	канал
Тополите – Варна	1 и 2	537+221	14,00	стоманобетон	канал
Тополите – Варна	1 и 2	541+000	17,00	стомана	канал
Варна Запад – Варна Разпр.	1 и 2	537+221	14,00	стоманобетон	канал

Тунели редактиране

№	път №	междугарие	тунел №	от km	до km	дължина, m	построен
1	1	Курило – сп. Вл. Тричков	1	18+329	18+835	505,80	1962
2	2	Курило – сп. Вл. Тричков	1	18+483	18+924	440,30	1897
3	1	сп. Вл. Тричков – Реброво	2	20+091	20+215	123,90
4	2	сп. Вл. Тричков – Реброво	2	20+176	20+305	129,30	1971
5	1	сп. Вл. Тричков – Реброво	3	22+213	22+333	120,00
6	2	сп. Вл. Тричков – Реброво	3	22+295	22+407	111,60	1971
7	1	сп. Вл. Тричков – Реброво	4	23+158	23+268	109,80
8	2	сп. Вл. Тричков – Реброво	4	23+210	23+382	172,70	1963
9	1	Реброво – сп. Томпсън	5	26+661	26+781	120,60	1965
10	2	Реброво – сп. Томпсън	5	26+711	26+863	151,40	1972
11	2	сп. Томпсън – Своге	5А	28+075	28+120	45,00	1963
12	1	сп. Томпсън – Своге	7	29+294	29+621	327,50	1962
13	2	сп. Томпсън – Своге	7	29+315	29+682	367,65	1979
14	1	сп. Томпсън – Своге	8	32+139	32+333	193,70	1962
15	2	сп. Томпсън – Своге	8	32+174	32+386	212,00	1897/2004
16	1	Бов – Лакатник	9	42+899	43+062	163,00	1962
17	2	Бов – Лакатник	9	42+947	43+109	161,80	1974
18	1	Бов – Лакатник	10	44+238	44+329	90,60	1897
19	1	Бов – Лакатник	11	46+708	46+917	209,00	1897
20	2	Бов – Лакатник	11	46+874	46+971	96,90	1961
21	1	Лакатник – РП Левище	13	54+317	54+500	182,50	1897
22	1	Лакатник – РП Левище	14	57+970	58+119	148,70	1897
23	2	Лакатник – РП Левище	14	58+031	58+157	126,00	1960
24	1	РП Левище – Елисейна	15	59+306	59+450	143,80	1897
25	2	РП Левище – Елисейна	15	59+366	59+459	92,80	1961
26	1	РП Левище – Елисейна	16	61+296	61+376	80,20	1897
27	2	РП Левище – Елисейна	16	61+329	61+391	62,00	1961
28	2	Елисейна – Зверино	17	64+913	65+012	98,70	1897
29	2	Елисейна – Зверино	18	65+059	65+152	93,20	1897
30	1	Зверино – РП Ребърково	19	71+589	71+800	211,00	1966
31	2	Зверино – РП Ребърково	19	71+245	71+602	357,00	1896
32	1	Зверино – РП Ребърково	20	76+223	76+491	268,00	1969
33	2	Зверино – РП Ребърково	20	76+216	76+500	284,00	1898
34	2	Зверино – РП Ребърково	21	76+703	76+970	267,00	1898
35	1	Зверино – РП Ребърково	22	77+757	77+775	18,00	1988
36	2	Зверино – РП Ребърково	22	77+748	77+820	72,00	1969
37	1 и 2	Кунино – Червен бряг	23	125+394	125+717	323,00	1986

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.) редактиране

от гара	до гара	път 1	път 2
София	София Север	60	60
София Север	Илиянци	70	60
Илиянци	сп. Кумарица	90	120
сп. Кумарица	Курило	90	100
Курило	Бов	70	70
Бов	сп. Люти брод	70	70
сп. Люти брод	Мездра Юг	70	80
Мездра Юг	Мездра	70	70
Мездра	Кунино	130	130
Кунино	сп. Хумата	100	100
сп. Хумата	Ясен	110	110
Ясен	Плевен Запад	95	95
Плевен Запад	Плевен	75	75
Плевен	Левски	120	120
Левски	сп. Бутово	120	110
сп. Бутово	Ресен	130	130
Ресен	Поликраище	85	-
Поликраище	Г. Оряховица	105	-
Г. Оряховица	Джулюница	110	110
Джулюница	Стражица	100	100
Стражица	сп. Асеново	100	100
сп. Асеново	сп. Горица	80	80
сп. Горица	Славяново	80	80
Славяново	Попово	80	80
Попово	сп. Караджата	80	90
сп. Караджата	Дралфа	100	100
Дралфа	Търговище	80	100
Търговище	сп. Надарево	100	100
сп. Надарево	Хан Крум	100	100
Хан Крум	Шумен	100	90
Шумен	сп. Калугерица	100	100
сп. Калугерица	Каспичан	80	80
Каспичан	Провадия	80	80
Провадия	сп. Солна Мина	60	80
сп. Солна Мина	Синдел	60	60
Синдел	Белослав	100	100
Белослав	Езерово	80	80
Езерово	Тополите	90	90
Тополите	Варна	80	80

Вижте също редактиране

Литература редактиране

Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.