Отваря главното меню

Главна железопътна линия № 2 София – Варна от Националната железопътна мрежа на България е двойна (с изключение на участъка Ресен – Горна Оряховица), електрифицирана и с нормално междурелсие (1435 mm). Дължината ѝ е малко над 540 km, което я прави най-дългата железопътна линия в България.

Железопътна линия 2
Bahnstrecke Sofia-Varna (Bulgarien) - Version 2.svg
Информация
Тип нормална
Крайни гари София – Варна
Започва от София
Свързани линии

Линия 1 Линия 14
Линия 21 Линия 22
Линия 23 Линия 24
Линия 26 Линия 27
Линия 28 Линия 29
Линия 3 Линия 31
Линия 4 Линия 41
Линия 5 Линия 7

Линия 9
Пусната 1899
Собственик НКЖИ
Оператори БДЖ
Дължина 543,5 km
Брой линии двойна
Междурелсие 1435 mm
Електрификация 25 кV, 50 Hz
Работна скорост от 60 до 130 км/ч
Максимален наклон 25 ‰
Минимален радиус 200 m

Железопътната линия е построена за много кратко време, основно на два етапа. Първата отсечка от гара Каспичан до Варна е въведен в експлоатация през 1866 г. и е част от първата железопътна линия в днешните български земи Русе – Варна, а втората е строена на няколко подетапа (1895 до 1899 г.).

В гара София линията прави връзка с Главна жп линия 1 за Калотина и Свиленград) и с Главна жп линия 5 за Кулата, в гара Илиянци – с Главна жп линия 3 за Бургас и Варна и с жп линия 14 за „Биримирци“ и Волуяк, в гарите Мездра и „Мездра-юг“ с Главна жп линия 7, в гара Горна Оряховица с Главна жп линия 4 за Русе и Подкова, в гара Каспичан – с Главна жп линия 9 за Русе и закритата и демонтирана линия 28 и в гара Синдел – с Главна жп линия 3 за Карнобат и „Варна фериботна“. От гара Червен бряг започват второстепенните линия № 21 (теснолинейна 760 mm, закрита и демонтирана) за Оряхово и жп линия № 22 за Златна Панега (без пътническо движение), от гара Ясен - за Черквица (линия № 23), от гара Левски – с линия № 24 за Троян (25) и Свищов, от гара Хан Крумлиния № 27 за Велики Преслав (закрита), от гара Шуменлиния № 26 за Комунари и от гара Разделна – с линия № 28 за Добрич. В гара Курило линията прави връзка с жп линия № 31 за Световрачене.

Съдържание

ИсторияРедактиране

Въпросът за построяването на линията София – Каспичан възниква веднага след Освобождението на България. Първоначално под натиск Русия налага да се предостави концесия за строителството на железопътна линия от Русе до София, по-голямата част от която е от бъдещата линия София – Каспичан – Варна. Замисълът на правителството е железопътната линия Русе – София да продължи до Радомир – Кюстендил и да се свърже със Скопие и Солун.

През януари 1881 г. от Министерски съвет се назначава комисия под председателството на директора на публичните сгради инж. Копиткин, на която се възлага да се проучат предложенията за построяване на железопътните линии Русе — София, Свищов — Търново — Хаинбоаз и София — Орхание (Ботевград) — Оряхово. Комисията определя трасето на главната линия София — Русе да премине през Арабаконак — Ловеч и долината на река Янтра.

През 1883 г. Народното събрание гласува закон за построяване на железопътната линия Свищов – София – Кюстендил, в който не се споменава Русе, за да не може при откупуването на линията Русе – Варна английската компания, собственик на последната да увеличи исканията си. С този закон правителството се задължава да направи собствени проучвания, а постройката на линията Народното събрание да предложи на търг.

Веднага след като се дава гласност на намеренията на Княжество България да строи железопътна линия от София до Дунав, българският предприемач Иван Хаджиенов поисква и получава разрешение от правителството за проучване строежа на линията. Предложението предвижда железопътната линия да мине през Искърския пролом до Мездра – Роман и е икономически по-изгодно от първоначалното предложение.

По-късно въпросът за трасето на линията София – Каспичан – Варна е поставен отново на разглеждане. Със закон от 21 януари 1889 г. се постановява да се построят железопътните линии Каспичан – Шумен, Търново – Севлиево – Ловеч – Плевен – София и други. След извършването на необходимите проучвателни работи се вижда, че трасето Търново – Севлиево – Ловеч – София има сериозни недостатъци – голяма дължина и голям брой изкуствени съоръжения. За да се намали строителната стойност правителството намира за по-изгодно да измести тази линия по- на север от първоначалния проект.


  Линия 1 Свиленград
  0+000 София
     Линия 5 (Кулата)
     Линия 1 (Калотина)
    1+973 София Север
      Линия 14 Биримирци
     Линия 14 (Волуяк)
  4+847 Илиянци
   Линия 3 (Варна)
  10+396 Кумарица
   Линия 31 Световрачене
  12+831 Курило
  18+114 Ромча
  19+210 РП Владо Тричков
  21+819 Луково
  24+226 Реброво
  27+567 Томпсън
  31+000 сп. „Орлин“
  33+106 Своге
  36+237 Желен
  39+254 Церово
  41+986 Бов
  46+000 сп. „Балкан“
  49+642 Лакатник
  51+000 сп. „Жп школа“
  55+600 Оплетня
  58+871 РП Левище
  60+800 сп. „Пролет“
  64+210 Елисейна
  67+200 сп. „Оселна
  70+218 Зверино
  75+964 Черепиш
  79+200 Лютиброд
  82+357 РП Ребърково
  84+800 сп. „Горна Крета“
  85+810 Мездра юг
   Линия 7 (Видин)
  75+905 Мездра
  77+400 Мездра изток
  90+100 Брусен
  94+000 Ослен
  96+800 Синьо бърдо
  100+400 Струпец
  108+159 Роман
  112+829 Радовене
  118+190 Кунино
  124+750 РП Карлуково
  135+100 Реселец
   139+850 Червен бряг
    Линия 21 (Оряхово)
    Линия 22 (Златна Панега)
  146+186 сп. Рупци север
  151+188 сп. „Хумата“
  157+835 Телиш
  169+697 Горни Дъбник
  177+609 Долни Дъбник
   Линия 23 (Черквица)
  187+209 Ясен
  192+577 Плевен запад
  194+772 Плевен
  201+601 Гривица
  214+533 Пордим
  222+602 Одърне
  228+480 Каменец
   Линия 24 (25) (Троян)
  239+660 Левски
   Линия 24 (Свищов)
  246+260 Градище
  248+938 Бутово
  259+686 Павликени
  264+988 Михалци-Стамболово
  269+791 РП „Лесичери
  274+090 Русаля-Дичин
  282+054 Ресен
    Линия 4 (Подкова)
    287+485 Поликраище
     РП „Акация“ Линия 4 (Русе)
    Г. Оряховица разпределит.
    РП „Акация“ Линия 4 (Русе)
  293+988 Горна Оряховица
    Янтра Линия 4 (Русе)
    Линия 41 (Елена)
  296+725 сп. „Честово“
  305+255 Козаревец
  311+160 Джулюница
  315+120 Кесарево
  321+615 Стражица
  331+564 Асеново
  336+100 Горица
  344+812 Славяново
  348+200 Медовина
  353+458 Попово
  359+277 Светлен
  364+878 сп. „Караджата“
  366+830 сп. „Стамо Костов“
  371+136 Голямо Ново
  379+133 Дралфа
  382+650 Здравец
  386+720 Въбел
  393+035 Търговище
  397+000 сп. „Васил Левски“
  402+737 Ловец
  408+547 РП „Надарево
  413+335 Кочово
   Линия 26 Преслав
  422+328 Хан Крум
  429+659 Дивдядово
   Линия 27 (Комунари)
  436+659 Шумен
  438+250 сп. „Тракия“
  443+933 Мътница
  451+707 Мадара
   РП „Аспарух“ Линия 9
  455+364 Калугерица
   Линия 9 (Русе)
  459+400 Каспичан
   Линия 28 Нови пазар
  466+050 Могила
  473+254 Невша
  478+766 Равна
  482+051 Венчан
  489+096 Провадия
  491+921 Добрина
  496+058 сп. „Солна мина“
  501+040 Житница
  504+656 Царевци
   Линия 3 (Карнобат)
  509+750 Синдел
    Линия 29 (Кардам)
    512+334 Тръстиково
    РП „Разделна“
    515+833 Разделна
    125+685 Синдел разпределит.
    129+100 Варна фериботна
  519+303 Повеляново
  521+000 сп. „Химик“
  524+865 Белослав
  527+730 Страшимирово
  529+600 сп. „Моряк“
  530+612 Езерово
  532+200 сп. „Езерово“
  534+262 Тополите
  540+330 РП „Варна“
  
   541+085 сп. „Варна запад“
   Варна разпределителна
  543+563 Варна

С гласувания през 1894 г. Закон за проектиране и построяване на железопътната мрежа в България се разпорежда линията да мине през Ески Джумая (Търговище) и да следва трасето Шумен – Ески Джумая – Попово – Горна Оряховица – Плевен – Роман – София.

На 10 декември 1894 г. е възложена чрез търг най-трудната част от линията София – Роман – участъка през Искърския пролом. Въпреки многото тунели и мостове на р. Искър, които представляват голяма трудност за строителите този участък с дължина около 109 km е построен и открит за експлоатация на 20 февруари 1897 г.

През 1894 г. се построява по стопански начин участъкът Шумен – Каспичан с дължина 23,9 km. Открит е за експлоатация на 20 юни 1895 г. Малко по-късно, на 25 октомври 1895 г., е възложена чрез търг последната и най-дълга част от централната железопътна линия Роман – Плевен — Шумен с дължина 326 km. Завършена е и е предадена за експлоатация на два етапа: на 18 юни 1899 г. участъкът Роман — Плевен и на 8 ноември 1899 г. – Плевен – Шумен. Със завършването на последната част от линията се осъществява свързването на София през Дунавската равнина с черноморското пристанище Варна. Общата дължина на линията София – Горна Оряховица – Варна е 541 km.

Поради сравнително късият период, през който е построена железопътната линия (декември 1894 – ноември 1899 г.) няма съществени разлики в техническите показатели на отделните участъци. Теренните условия, през които преминава линията, дават отражение върху параметрите ѝ. Участъкът София – Мездра е построен с минимален радиус на кривите 200 m и максимален наклон 10,7 ‰; Мездра – Горна Оряховица с минимален радиус на кривите 240 m и максимален наклон 18 ‰; Горна Оряховица – Каспичан с минимален радиус 250 m и максимален наклон 25 ‰. Участъкът Каспичан – Варна, част от железопътната линия Русе – Варна, е с минимален радиус на кривите 500 m и максимален наклон 10,2 ‰. Построени са 22 тунела с обща дължина от около 4000 m и множество мостове с различен светъл отвор при разнообразни геоложки условия, а фундирането на някои от тях става с помощта на кесони със сгъстен въздух.

Реконструкции и модернизацииРедактиране

Железопътната линия София – Горна Оряховица – Варна първоначално е съоръжена със следните типове релси: София – Роман – Плевен – Шумен – тип „РПШ“ с дължина 9,55 m; Шумен – Каспичан – тип „СО“ с дължина 11,55 m; Каспичан – Варна – тип „РВ“ с дължина 6 и 7 m. Впоследствие от 1916 до 1948 г. е извършено подновяване на много участъци и са положени по-тежки типове релси, преобладаващ от които е „ГЕО-41“. От 1948 до 1978 г. цялата линия София – Горна Оряховица – Варна е подновена с релси тип „Р 49“.

Нарастването на трафика, увеличаването на броя на влаковете за превозване на товари и пътници и конкуренцията с другите видове транспорт – автомобилния и въздушния, налагат разработването и осъществяването на редица варианти за реконструкция на железния път в план и профил. Значителни подобрения на железопътната линия София – Горна Оряховица – Варна са направени между гарите Шумен и Мътница. Реализирана е т. нар. варианта „Текедере“ в едноименната местност.

За да се избягнат наклоните със наклон, по-голям от 15 ‰ са проектирани и изпълнени варианти в междугарията Червен бряг – Телиш, Згалево – Пордим, Левски – Градище, Бутово – Павликени, Ресен – Поликраище – Горна Оряховица, Асеново – Славяново и други.

В началото на 50те години железопътният участък София – Мездра става лимитиращ по пропускателна и превозна способност не само за тази линия, но и за движението на влаковете за цяла Северна България. Нарастването на превозите се чувства най-много в този участък, а въвеждането на дизелова тяга не решава въпроса за увеличаване пропускателната способност до необходимата. Това налага през 1955 г. да започнат проучвания за удвояване на този участък. Работата по него започва през 1958 г. в междугарието Лакатник — Левище и в следващите години съобразно необходимостта от увеличаване на пропускателната способност — и на другите междугария. През 1969 г. е удвоено и междугарието Черепиш – Лютиброд, с което се завършва целия участък София – Мездра.

Нарастването на превозите налага увеличаване на пропускателната способност и в участъка Синдел – Варна, тъй като той поема товарите от направленията София – Горна Оряховица – Варна, Русе – Варна, Кардам – Варна, Старо Оряхово – Синдел и Карнобат – Варна. Във връзка с това през 1962 г. той е удвоен, с изключение на междугарието Белослав — Страшимирово. Двойната железопътна линия е изместена в обход на Белославското езеро. Така се постига и приближаване на линията до изграждащата се промишлена агломерация Варна — Девня и до пристанище „Варна-запад“. Първоначалните варианти за изместването на тази част от линията са от 1954 — 1956 г., като тогава са направени икономически проучвания за строеж на плавателен канал, свързващ морето с Варненското и Белославското езеро и изграждането на новото пристанище „Варна-запад“.

През 1965 г. е разработен идейният проект за изместване на железопътната линия Синдел — Варна в частта ѝ Страшимирово — Разделна. Изместването на линията започва през 1969 г., а е предадена за експлоатация на 25 ноември 1972 г. Построена е с минимален радиус 800 m и максимален наклон 9,2 ‰. По-дълга е с 1968 m спрямо съществуващата, но за сметка на това с много предимства. Допустимата скорост на движение на влаковете е 130 km/h, избегнати са пресичанията на едно ниво с автомобилните пътища, създадени са по-добри условия за обслужване на транзитното движение, на новото пристанище Варна-запад и особено на заводите от Девненския промишлен район.

През 1982 г. е въведен в експлоатация разделен пост „Аспарух“ на Девета главна линия, който има връзка с гара Мадара. Тя е електрифицирана, а дължината ѝ е 5,966 km. Чрез тази връзка директните влакове от Русе в посока към Шумен и обратно се движат без да влизат в гара Каспичан. През 90-те години предвид намалелите обеми на превозите, РП „Аспарух“ е закрит, а връзката с гара Мадара е демонтирана.

През годините са проведени и други мероприятия за подобряване характеристиките на линията:

  • полагане на безнаставов релсов път на около половината от общата дължина на линията;
  • реконструкция на стоманените мостове за натоварване от 14 на 22 t/oc;
  • полагане на стоманобетонни траверси;
  • завишаване на скоростите от 60 на 130 km/h;
  • линия е първата изцяло удвоена жп линия в България;
  • участъкът Плевен – Горна Оряховица е третият електрифициран в България.

Технически съоръжения по железопътната линияРедактиране

Гари и разделни постовеРедактиране

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
София 14 1108 360 МРЦ
София Север 5 648 536 МРЦ
Илиянци 9 761 511 МРЦ
Курило 4 913 814 МРЦ
РП Владо Тричков 4 865 710 МРЦ
Реброво 3 840 650 МРЦ
Своге 4 760 660 ЕМЦ
Бов 4 716 640 ЕМЦ
Лакатник 7 757 450 МРЦ
РП Левище 2 767 659 МРЦ
Елисейна 4 713 599 МРЦ
Зверино 3 935 687 МРЦ
РП Ребърково 2 889 729 МРЦ
Мездра Юг 4 705 654 МРЦ
Мездра 9 707 491 МРЦ
Роман 5 773 605 МРЦ
Кунино 4 750 740 МРЦ
Червен бряг 6 710 532 ЕМЦ
Телиш 4 834 719 МРЦ
Горни Дъбник 3 752 718 МРЦ
Долни Дъбник 4 836 730 МРЦ
Ясен 8 750 590 МРЦ
Плевен Запад 12 865 400 МРЦ
Плевен 5 740 447 ЕМЦ
Пордим 4 880 705 МРЦ
Левски 9 765 520 МРЦ
Павликени 7 885 424 МРЦ
РП Лесичери 2 825 710 МРЦ
Ресен 5 780 738 МРЦ
Поликраище 5 1200 625 МРЦ
Горна Оряховица 11 610 310 ЕМЦ
Джулюница 7 895 657 МРЦ
Стражица 5 915 545 МРЦ
Славяново 5 801 577 МРЦ
Попово 6 905 636 МРЦ
Дралфа 4 762 644 ЕМЦ
Търговище 6 864 625 ЕМЦ
РП Надарево 2 815 715 МРЦ
Хан Крум 3 795 670 ЕМЦ
Шумен 7 815 552 МРЦ
Мътница 4 755 646 ЕМЦ
Каспичан 8 663 350 МРЦ
Провадия 4 877 606 МРЦ
Разделна 10 601 65 МРЦ
Повеляново 11 826 597 МРЦ
Белослав 4 713 422 ЕМЦ
Езерово 6 760 622 ЕМЦ
Тополите 3 766 420 ЕМЦ
Варна 8 460 292 ЕМЦ

МостовеРедактиране

междугарие път № намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
София – София Север 3 кол. 1+500 14,00 стомана река
Илиянци – Курило 1 и 2 7+521 18,80 стомана река
Илиянци – Курило 1 и 2 8+471 12,10 стоманобетон дере
Илиянци – Курило 1 9+310 17,00 стомана река
Илиянци – Курило 2 9+310 12,70 стомана река
Илиянци – Курило 1 9+329 30,30 стомана река
Илиянци – Курило 2 9+329 30,50 стоманобетон река
Курило – Вл. Тричков 1 13+564 14,40 стоманобетон път
Курило – Вл. Тричков 2 13+572 15,90 стоманобетон път
Курило – Вл. Тричков 1 15+398 17,70 стоманобетон река
Курило – Вл. Тричков 1 17+536 74,50 стомана р. Искър
Курило – Вл. Тричков 2 17+530 76,00 стоманобетон р. Искър
Курило – Вл. Тричков 1 17+656 16,40 стомана път
Курило – Вл. Тричков 2 17+650 18,00 стоманобетон път
Курило – Вл. Тричков 1 18+887 87,00 стоманобетон р. Искър
Курило – Вл. Тричков 2 18+985 98,60 стомана р. Искър
Вл. Тричков – Реброво 1 20+332 78,00 стоманобетон р. Искър
Вл. Тричков – Реброво 2 20+436 86,00 стомана р. Искър
Вл. Тричков – Реброво 1 22+138 74,70 стомана р. Искър
Вл. Тричков – Реброво 2 22+224 85,00 стомана р. Искър
Вл. Тричков – Реброво 1 20+694 14,00 стоманобетон река
Вл. Тричков – Реброво 2 22+767 14,00 стомана река
сп. Томпсън 4 кол. 27+353 45,60 стоманобетон+кам. зидария път и река
гара Своге 5 кол. 32+618 16,80 стоманобетон път
Своге – Бов 1 33+600 56,80 стоманобетон път Мездра-София
Своге – Бов 2 33+653 56,80 стоманобетон път Мездра-София
Своге – Бов 1 33+708 57,50 стоманобетон р. Искрецка
Своге – Бов 2 33+762 51,40 стомана р. Искрецка
Своге – Бов 1 39+534 23,30 стомана дере
Своге – Бов 2 39+588 27,60 стоманобетон дере
Своге – Бов 1 и 2 41+487 78,00 стоманобетон р. Искър
гара Бов 1 41+956 30,60 стомана река
гара Бов 2 41+956 30,60 стоманобетон път и река
Бов – Лакатник 1 42+850 78,30 стоманобетон р. Искър
Бов – Лакатник 2 42+889 75,00 стомана р. Искър
Бов – Лакатник 1 43+122 84,00 стоманобетон р. Искър
Бов – Лакатник 2 43+174 80,00 стомана р. Искър
Бов – Лакатник 1 и 2 45+324 7,60 стоманобетон дере
Лакатник – РП Левище 1 51+002 62,50 каменна зидария река
Лакатник – РП Левище 2 51+084 67,30 стоманобетон река
Лакатник – РП Левище 1 51+114 32,00 каменна зидария дере
Лакатник – РП Левище 1 54+195 66,70 каменна зидария дере
Лакатник – РП Левище 2 54+291 220,90 стоманобетон дере
Лакатник – РП Левище 1 54+774 43,40 каменна зидария дере
Лакатник – РП Левище 2 54+810 58,70 стоманобетон дере
РП Левище – Елисейна 1 61+197 27,80 стомана река
РП Левище – Елисейна 2 61+235 29,80 стоманобетон река
РП Левище – Елисейна 1 61+630 78,10 стоманобетон р. Искър
РП Левище – Елисейна 2 61+668 87,10 стомана р. Искър
РП Левище – Елисейна 1 62+732 32,00 стоманобетон дере
РП Левище – Елисейна 2 62+772 32,00 каменна зидария дере
Елисейна – Зверино 1 и 2 69+237 12,50 стоманобетон река
Зверино – РП Ребърково 1 71+480 156,60 стоманобетон път и р. Искър
Зверино – РП Ребърково 1 71+933 108,10 стоманобетон р. Искър
Зверино – РП Ребърково 1 72+319 27,15 стоманобетон път София-Мездра
Зверино – РП Ребърково 1 75+186 87,20 стомана р. Искър
Зверино – РП Ребърково 2 75+186 78,90 стоманобетон р. Искър
Зверино – РП Ребърково 1 76+186 78,75 стоманобетон р. Искър
Зверино – РП Ребърково 2 76+186 74,00 стомана р. Искър
Зверино – РП Ребърково 1 76+687 78,15 стоманобетон р. Искър
Зверино – РП Ребърково 1 76+861 79,80 стоманобетон р. Искър
Зверино – РП Ребърково 1 77+712 45,00 стоманобетон дере
Зверино – РП Ребърково 1 и 2 16,50 стоманобетон дере
РП Ребърково – Мездра Юг 1 82+770 21,80 стоманобетон път
Мездра Юг – Мездра 1 87+025 20,70 стоманобетон река
Мездра Юг – Мездра 2 87+025 14,00 стоманобетон река
Мездра – Роман 1 88+007 30,74 стоманобетон река
Мездра – Роман 2 88+007 27,80 стоманобетон река
Мездра – Роман 1 и 2 92+049 165,00 стомана р. Искър
Мездра – Роман 1 и 2 94+595 20,80 стоманобетон р. Искър
Мездра – Роман 1 и 2 99+186 40,50 стоманобетон река
Мездра – Роман 1 102+105 16,40 стоманобетон поток
Мездра – Роман 2 102+105 19,00 стоманобетон поток
Мездра – Роман 1 и 2 102+605 183,50 стоманобетон р. Искър
Мездра – Роман 1 и 2 104+233 98,30 стоманобетон р. Искър
Мездра – Роман 1 и 2 104+331 20,50 стоманобетон дере
Роман – Кунино 1 109+144 184,00 стоманобетон р. Искър
Роман – Кунино 2 109+139 182,50 стоманобетон р. Искър
Роман – Кунино 1 и 2 112+498 30,30 стоманобетон река
Роман – Кунино 1 и 2 116+421 6,90 стоманобетон черен път
Роман – Кунино 1 и 2 117+064 23,50 стоманобетон път и река
Кунино – Червен бряг 1 и 2 119+000 129,00 стоманобетон черен път и р. Искър
Кунино – Червен бряг 1 и 2 121+152 11,60 стоманобетон черен път
Кунино – Червен бряг 1 и 2 121+610 9,20 стоманобетон черен път
Кунино – Червен бряг 1 и 2 123+001 249,40 стоманобетон р. Искър
Кунино – Червен бряг 1 и 2 123+854 132,70 стоманобетон р. Искър и черен път
Кунино – Червен бряг 1 и 2 125+051 23,80 стоманобетон шосе
Кунино – Червен бряг 1 и 2 126+130 120,40 стоманобетон р. Искър
Кунино – Червен бряг 1 и 2 127+995 103,00 стоманобетон р. Искър и черен път
Кунино – Червен бряг 1 и 2 128+940 116,00 стоманобетон р. Искър и черен път
Кунино – Червен бряг 1 и 2 129+660 214,00 стоманобетон р. Искър и черен път
гара Червен бряг 1 и 2 +
5, 6 и 7 кол.
139+388 31,70 стомана шосе и пеш. тротоар
Червен бряг – Телиш 1 и 2 140+511 80,30 стоманобетон шосе и р. Златна Панега
Червен бряг – Телиш 1 и 2 140+997 7,50 стоманобетон жп линия Чб-Зп
Червен бряг – Телиш 1 и 2 141+300 56,60 стоманобетон шосе
Червен бряг – Телиш 1 и 2 145+385 31,00 стоманобетон черен път
Червен бряг – Телиш 1 и 2 150+475 11,30 стоманобетон черен път
Червен бряг – Телиш 1 и 2 154+545 6,90 стоманобетон черен път
Телиш – Горни Дъбник 1 и 2 167+980 14,00 стоманобетон канал
Г. Дъбник – Д. Дъбник 1 и 2 170+358 25,00 стоманобетон шосе
Г. Дъбник – Д. Дъбник 1 и 2 177+005 21,00 стоманобетон черен път
Долни Дъбник – Ясен 1 и 2 178+703 49,30 стоманобетон шосе
Ясен – Плевен Запад 1 188+862 104,50 стомана р. Вит и шосе
Ясен – Плевен Запад 2 188+862 110,00 стомана р. Вит и шосе
Плевен Запад – Плевен 1 и 2 194+366 43,70 стоманобетон река и шосе
Левски – Бутово 1 и 2 242+384 14,00 стоманобетон черен път
Левски – Бутово 1 и 2 242+729 14,00 стоманобетон черен път
Левски – Бутово 1 243+012 158,00 стоманобетон р. Осъм
гара Павликени 1 – 4 кол. 260+200 42,30 стоманобетон улица
Павликени – РП Лесичери 1 и 2 264+305 134,60 стоманобетон река
РП Лесичери – Ресен 1 и 2 279+217 18,50 стоманобетон река
Ресен – Поликраище 282+619 18,50 стоманобетон река
Ресен – Поликраище 1 – 3 кол. 287+385 10,00 стомана път Русе-В. Търново
Поликраище – Г. Оряховица 292+440 29,00 стоманобетон черен път
Поликраище – Г. Оряховица 292+920 104,50 стомана р. Янтра
Г. Оряховица – Джулюница 1 и 2 306+929 16,70 стоманобетон река
Джулюница – Стражица 1 и 2 313+400 102,00 стоманобетон река и черен път
Джулюница – Стражица 1 и 2 319+846 65,50 стоманобетон река
Стражица – Славяново 1 и 2 324+678 20,00 стоманобетон черен път
Стражица – Славяново 1 и 2 324+873 43,00 стоманобетон река
Стражица – Славяново 1 и 2 330+536 15,00 стоманобетон река
Стражица – Славяново 1 и 2 332+411 34,70 стоманобетон река
Стражица – Славяново 1 333+840 13,00 стоманобетон река
Стражица – Славяново 2 333+840 23,80 стоманобетон река
Стражица – Славяново 1 и 2 335+255 20,70 стоманобетон дере
Славяново – Попово 1 и 2 347+310 9,10 стоманобетон черен път
Славяново – Попово 1 и 2 350+220 8,70 стоманобетон дере
Славяново – Попово 1 и 2 351+980 9,35 стоманобетон черен път
Попово – Дралфа 1 и 2 354+717 31,00 стоманобетон шосе
Попово – Дралфа 1 и 2 355+333 23,00 стоманобетон шосе
Попово – Дралфа 1 и 2 356+975 9,10 стоманобетон черен път
Попово – Дралфа 1 и 2 359+360 18,50 стоманобетон река
Попово – Дралфа 1 и 2 360+857 55,70 стоманобетон река
Попово – Дралфа 1 и 2 361+112 36,00 стоманобетон шосе
Попово – Дралфа 1 и 2 361+630 31,60 стоманобетон шосе
Дралфа – Търговище 1 и 2 375+770 9,00 стоманобетон шосе
Дралфа – Търговище 1 и 2 377+467 10,20 стоманобетон черен път
Дралфа – Търговище 1 и 2 381+580 11,20 стоманобетон черен път
Дралфа – Търговище 1 и 2 386+480 9,05 стоманобетон шосе
Търговище – РП Надарево 1 и 2 394+680 42,65 стоманобетон река
Търговище – РП Надарево 1 и 2 397+254 7,00 стоманобетон черен път
Търговище – РП Надарево 1 и 2 407+460 9,10 стоманобетон дере
РП Надарево – Хан Крум 1 и 2 410+095 73,40 стоманобетон река
РП Надарево – Хан Крум 1 и 2 410+818 20,45 стоманобетон дере
Хан Крум – Шумен 1 и 2 425+440 31,90 стоманобетон черен път
Хан Крум – Шумен 1 и 2 428+555 9,20 стоманобетон канал
Хан Крум – Шумен 1 и 2 429+140 9,00 стоманобетон черен път
Шумен – Мътница 1 и 2 436+106 27,30 стоманобетон шосе
Шумен – Мътница 1 и 2 436+195 22,00 стоманобетон река
Шумен – Мътница 1 и 2 436+235 63,60 стоманобетон шосе
Мътница – Каспичан 1 444+780 14,60 стоманобетон канал
Мътница – Каспичан 2 444+780 9,00 стоманобетон канал
Мътница – Каспичан 1 и 2 449+641 33,70 стоманобетон река
Мътница – Каспичан 1 и 2 450+877 21,40 стоманобетон река
Мътница – Каспичан 1 и 2 455+864 10,00 стоманобетон река
Мътница – Каспичан 1 и 2 457+453 83,00 стоманобетон река
Каспичан – Провадия 1 и 2 460+348 28,40 стоманобетон река
Каспичан – Провадия 1 и 2 466+148 13,90 стоманобетон река
Каспичан – Провадия 1 и 2 470+200 35,70 стоманобетон река
Каспичан – Провадия 1 и 2 470+420 19,30 стоманобетон дере
Каспичан – Провадия 1 и 2 482+525 13,00 стоманобетон дере
Каспичан – Провадия 1 и 2 483+009 44,15 стоманобетон река
Каспичан – Провадия 1 и 2 488+157 9,40 стоманобетон дере
Провадия – Синдел 1 и 2 491+130 39,00 стоманобетон река
Провадия – Синдел 1 и 2 493+715 18,25 стоманобетон река
Провадия – Синдел 1 и 2 495+378 8,90 стоманобетон река
Провадия – Синдел 1 и 2 496+420 17,10 стоманобетон река
Провадия – Синдел 1 и 2 496+810 13,60 стоманобетон дере
Провадия – Синдел 1 и 2 502+517 17,00 стоманобетон дере
гара Синдел 1 509+030 47,00 стоманобетон река
гара Синдел 2 509+030 43,70 стомана река
Синдел – Разделна 1 и 2 511+836 64,30 стоманобетон река
Разделна – Повеляново 1, 2 и 3 516+990 58,50 стоманобетон река
Разделна – Варна Запад 1 и 2 516+990 59,00 стоманобетон река
гара Повеляново 1 и 2 518+716 35,30 стоманобетон път
гара Повеляново 1 и 2 519+973 45,50 стоманобетон път
Повеляново – Белослав 1 и 2 521+965 17,10 стоманобетон дере
гара Белослав 1 525+280 32,50 стоманобетон път
гара Езерово 1 и 2 530+534 15,00 стоманобетон канал
гара Езерово 1 и 2 531+630 20,50 стоманобетон канал
Езерово – Тополите 1 532+743 22,00 стомана канал
Езерово – Тополите 2 532+743 20,70 стомана канал
Езерово – Тополите 1 и 2 532+960 23,00 стоманобетон канал
Тополите – Варна 1 и 2 537+221 14,00 стоманобетон канал
Тополите – Варна 1 и 2 541+000 17,00 стомана канал
Варна Запад – Варна Разпр. 1 и 2 537+221 14,00 стоманобетон канал

ТунелиРедактиране

път № междугарие тунел № от km до km дължина, m построен
1 1 Курило – сп. Вл. Тричков 1 18+329 18+835 505,80 1962
2 2 Курило – сп. Вл. Тричков 1 18+483 18+924 440,30 1897
3 1 сп. Вл. Тричков – Реброво 2 20+091 20+215 123,90
4 2 сп. Вл. Тричков – Реброво 2 20+176 20+305 129,30 1971
5 1 сп. Вл. Тричков – Реброво 3 22+213 22+333 120,00
6 2 сп. Вл. Тричков – Реброво 3 22+295 22+407 111,60 1971
7 1 сп. Вл. Тричков – Реброво 4 23+158 23+268 109,80
8 2 сп. Вл. Тричков – Реброво 4 23+210 23+382 172,70 1963
9 1 Реброво – сп. Томпсън 5 26+661 26+781 120,60 1965
10 2 Реброво – сп. Томпсън 5 26+711 26+863 151,40 1972
11 2 сп. Томпсън – Своге 28+075 28+120 45,00 1963
12 1 сп. Томпсън – Своге 7 29+294 29+621 327,50 1962
13 2 сп. Томпсън – Своге 7 29+315 29+682 367,65 1979
14 1 сп. Томпсън – Своге 8 32+139 32+333 193,70 1962
15 2 сп. Томпсън – Своге 8 32+174 32+386 212,00 1897/2004
16 1 Бов – Лакатник 9 42+899 43+062 163,00 1962
17 2 Бов – Лакатник 9 42+947 43+109 161,80 1974
18 1 Бов – Лакатник 10 44+238 44+329 90,60 1897
19 1 Бов – Лакатник 11 46+708 46+917 209,00 1897
20 2 Бов – Лакатник 11 46+874 46+971 96,90 1961
21 1 Лакатник – РП Левище 13 54+317 54+500 182,50 1897
22 1 Лакатник – РП Левище 14 57+970 58+119 148,70 1897
23 2 Лакатник – РП Левище 14 58+031 58+157 126,00 1960
24 1 РП Левище – Елисейна 15 59+306 59+450 143,80 1897
25 2 РП Левище – Елисейна 15 59+366 59+459 92,80 1961
26 1 РП Левище – Елисейна 16 61+296 61+376 80,20 1897
27 2 РП Левище – Елисейна 16 61+329 61+391 62,00 1961
28 2 Елисейна – Зверино 17 64+913 65+012 98,70 1897
29 2 Елисейна – Зверино 18 65+059 65+152 93,20 1897
30 1 Зверино – РП Ребърково 19 71+589 71+800 211,00 1966
31 2 Зверино – РП Ребърково 19 71+245 71+602 357,00 1896
32 1 Зверино – РП Ребърково 20 76+223 76+491 268,00 1969
33 2 Зверино – РП Ребърково 20 76+216 76+500 284,00 1898
34 2 Зверино – РП Ребърково 21 76+703 76+970 267,00 1898
35 1 Зверино – РП Ребърково 22 77+757 77+775 18,00 1988
36 2 Зверино – РП Ребърково 22 77+748 77+820 72,00 1969
37 1 и 2 Кунино – Червен бряг 23 125+394 125+717 323,00 1986

Максимално допустими скорости (към 11.12.2016 г.)Редактиране

от гара до гара път 1 път 2
София София Север 60 60
София Север Илиянци 70 60
Илиянци сп. Кумарица 70 120
сп. Кумарица Курило 70 100
Курило Бов 70 70
Бов сп. Люти брод 70 70
сп. Люти брод Мездра Юг 70 80
Мездра Юг Мездра 70 70
Мездра Кунино 130 130
Кунино сп. Хумата 100 100
сп. Хумата Ясен 110 110
Ясен Плевен Запад 95 95
Плевен Запад Плевен 75 75
Плевен Левски 120 120
Левски сп. Бутово 100 110
сп. Бутово Ресен 130 130
Ресен Поликраище 85 -
Поликраище Г. Оряховица 105 -
Г. Оряховица сп. Кесарево 110 110
сп. Кесарево Джулюница 100 110
Джулюница Стражица 80 80
Стражица сп. Асеново 100 100
сп. Асеново сп. Горица 80 80
сп. Горица Славяново 65 65
Славяново сп. Караджата 80 80
сп. Караджата Дралфа 100 100
Дралфа Търговище 80 80
Търговище сп. Надарево 100 100
сп. Надарево Хан Крум 100 80
Хан Крум Шумен 80 80
Шумен сп. Калугерица 100 100
сп. Калугерица Каспичан 80 80
Каспичан Провадия 100 80
Провадия Синдел 60 60
Синдел Белослав 100 100
Белослав Варна 80 80

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.