Отваря главното меню

Арковна

селище в България

Арковна е село в Североизточна България. Намира се в община Дългопол, област Варна.

Арковна
Общи данни
Население 82 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17.316 km²
Надм. височина 61 m
Пощ. код 9246
Тел. код 0517
МПС код В
ЕКАТТЕ 00624
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Дългопол
Георги Георгиев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Мариана Христова (кметски наместник)

ИсторияРедактиране

Българското село Арковна е основано от малоазийски преселници от с. Мандър (днес Мурадийе) и Гьобел в Турция, на юг от град Бандърма, в района на изток от езерото Маняс, в периода 1880 – 1884 г., по договореност за размяна на имоти с тогавашното турско население в с. Реджеб махале. Мандърските българи са преселници в Анадола от Южна България, както показва рупския им диалект.

В първите десетилетия, българите живеят в турските къщи, но постепенно почти цялото село издига нови къщи. Най-представителната сграда, построена скоро след преселението е училището, следвана от православен храм с патрон „Св. вмчк Димитър“. И двете обществени сгради са финансирани от богатия род Бурови. Сред преселниците има и гръцки фамилии, една от тях и днес пази името Гъркови.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 470
 
1946 587
1956 528
1965 370
1975 297
1985 213
1992 176
2001 133
2011 75

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 75 100.00
Българи 73 97.33
Турци
Цигани
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 1 1.33

РелигииРедактиране

Източно православие.

Културни и природни забележителностиРедактиране

В близост е река Камчия, малък приток на която минава през селото. Два невисоки планински върха го обграждат – „Каята“ и „Арковна“ (дал името на селището). Името няма сигурна етимология.

В района на селото се намират над петнадесет пещери[4], половината от които са над 20 метра дълбоки. „Тулумовата пещера“ на връх Арковна е защитена местност, обитавана от прилепи[5].

На билото на върха Арковна има останки от селищен живот от праисторията до края на античността. В района е засвидетелствана сравнително голяма концентрация на монети на келтския цар Кавар от III век пр. Хр., основал държава в Югоизточна Тракия със столица Тиле. Възможно е той да е владял крепостта на връх Арковна, вероятно защитаваща границите му с държавата на гетите. В района съществуват тракийски могилни некрополи от целия период на античността. Проучено е тракийско светилище от III–IV век с мраморни релефи на тракийския конник. Има и останки от 15 славянски землянки[6].

Редовни събитияРедактиране

На Димитровден всяка година в селото се празнува патронният празник на църквата. Раздава се курбан на всички жители и гости за здраве и благоденствие.

ДругиРедактиране

На върха Арковна, в местността „Гюрлата“, има семеен хотел, а в центъра на селцето е странноприемницата „ Гюрла“.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране