Арковна

село в област Варна

Арковна е село в Североизточна България. Намира се в община Дългопол, област Варна.

Арковна
Общи данни
Население 73 души[1] (15 юни 2020 г.)
2,41 души/km²
Землище 17.316 km²
Надм. височина 61 m
Пощ. код 9246
Тел. код 0517
МПС код В
ЕКАТТЕ 00624
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   кмет
Дългопол
Георги Георгиев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Мариана Христова (кметски наместник)

ИсторияРедактиране

Българското село Арковна е основано от малоазийски преселници от с. Мандър (днес Мурадийе) и Гьобел в Турция, на юг от град Бандърма, в района на изток от езерото Маняс, в периода 1880 – 1884 г., по договореност за размяна на имоти с тогавашното турско население в с. Реджеб махале. Мандърските българи са преселници в Анадола от Южна България, както показва рупския им диалект.

В първите десетилетия, българите живеят в турските къщи, но постепенно почти цялото село издига нови къщи. Най-представителната сграда, построена скоро след преселението е училището, следвана от православен храм с патрон „Св. вмчк Димитър“. И двете обществени сгради са финансирани от богатия род Бурови. Сред преселниците има и гръцки фамилии, една от тях и днес пази името Гъркови.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
1934470
1946587
1956528
1965370
1975297
1985213
1992176
2001133
201175

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 75 100.00
Българи 73 97.33
Турци
Цигани
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 1 1.33

РелигииРедактиране

Източно православие.

Културни и природни забележителностиРедактиране

В близост е река Камчия, малък приток на която минава през селото. Два невисоки планински върха го обграждат – „Каята“ и „Арковна“ (дал името на селището). Името няма сигурна етимология.

В района на селото се намират над петнадесет пещери,[5] половината от които са над 20 метра дълбоки. „Тулумовата пещера“ на връх Арковна е защитена местност, обитавана от прилепи.[6]

На билото на върха Арковна има останки от селищен живот от праисторията до края на античността. В района е засвидетелствана сравнително голяма концентрация на монети на келтския цар Кавар от III век пр. Хр., основал държава в Югоизточна Тракия със столица Тиле. Възможно е той да е владял крепостта на връх Арковна, вероятно защитаваща границите му с държавата на гетите. В района съществуват тракийски могилни некрополи от целия период на античността. Проучено е тракийско светилище от III–IV век с мраморни релефи на тракийския конник. Има и останки от 15 славянски землянки.[7]

Редовни събитияРедактиране

На Димитровден всяка година в селото се празнува патронният празник на църквата. Раздава се курбан на всички жители и гости за здраве и благоденствие.

ДругиРедактиране

На върха Арковна, в местността „Гюрлата“, има семеен хотел, а в центъра на селцето е странноприемницата „Гюрла“.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране