Железопътна линия 3 (България)

железопътна линия в България

Главна железопътна линия № 3 Илиянци – Карлово – Варна фериботна от националната железопътна мрежа на България е в по-голямата си част единична железопътна линия (удвоени са общо 58 km: гара Тулово – гара Дъбово, гара Прилеп – жп спирка Завет, по жп мост над яз. Цонево, гара Аспарухово – гара Юнак), електрифицирана и с междурелсие 1435 mm. Дължина 514 km.

Железопътна линия 3
Информация
Типнормална
Крайни гариИлиянци – Варна фериботна
Започва отИлиянци
Свързани линииЛиния 2
Линия 31
Линия 32
Линия 33
Линия 82
Линия 4
Линия 8
Линия 26
Линия 34
СобственикНКЖИ
ОператориБДЖ и частен (частни) жп товарен (товарни) превозвач(и)
Брой линииединична – двойна
Електрификация~25 kV, 50 Hz
Работна скоростот 60 до 130 km/h
Максимален наклон15 ‰
Минимален радиус250 m
Железопътна линия 3 в Общомедия

Първия участък от гара Зимница до Карнобат е построен като част от жп линия ЯмболКарнобат и е открит през 1890 г., а последния участък Долно Камарци – Клисура е в редовна експлоатация от 1952 г.




В гара Илиянци линията прави връзка с жп линия 2 за София и Варна през Горна Оряховица и с жп линия 14 за „Биримирци“ и Волуяк, в гарите Световрачене, Кремиковци, Яна и Столник – с отклоненията свързващи я с МК „Кремиковци“ АД и жп линия 1 чрез гара Казичене, в гара Карлово с жп линия № 82 за Пловдив, в гарите Тулово и Дъбово – с жп линия 4 за Стара Загора и Горна Оряховица, в гара Зимница – с жп линия 8 за Ямбол, в гара Карнобат с жп линия 8 за Бургас, в гара Комунари – с жп линия 26 за гара Шумен, в гара Синдел с жп линия 2 за Варна. От гара Юнак е започвала жп линия 34 за Старо Оряхово, понастоящем закрита и демонтирана.

Илиянци – Карнобат

редактиране

Въпросът за проучване на строежа на железопътната линия се повдига още през 1909 г. в редовната сесия на Народното събрание. Отпускат се и средства за това, а работата по проучването на линията от София до Сливен започват още същата година. Участъкът Сливен – Зимница е вече завършен и пуснат в експлоатация на 23 май 1907 г.

Въпреки голямото значение на магистралата цялостното ѝ построяване е затруднено основно от проучването на преминаването на трите вододела, които свързват Стара планина и Средна гора – седловините „Гълъбец“ между Камарската и Златишко-Пирдопската котловина, „Козница“ – между Златишко-Пирдопската и Карловска котловина и „Стражата“ при Калофер. Тези природни препятствия налагат службите по проучване на нови железопътни линии да правят многократни промени на проучените вече трасета и търсене на варианти и решения за преодоляването им в продължение на близо 30 години (от 1909 г.). През 1940 г. се приема окончателното трасе на линията от Макоцево до Сопот.

  Линия 2 (София)
      Линия 14 Биримирци
     Линия 14 (Волуяк)
  0+000 (4+847) Илиянци
   Линия 2 (Варна)
  4+000 Кубратово
   Линия 31 Курило
  5+922 Световрачене
  8+700 Негован
  11+050 Локорско
  15+692 Кремиковци
     Линия 1 (София)
     18+700 Ботунец
     3+678 г. „Обединена“
     Казичене (Линия 1)
      Линия 1 (Пловдив)
    21+870 Яна
    22+446 РП „Мусачево
  29+339 Столник
  36+400 Горна Малина
  40+300 Негушево
  44+700 Чеканчево
  47+909 Макоцево
  49+500 сп. „Макоцево“
  54+907 Долно Камарци
  61+700 Буново
  67+738 Мирково
  70+077 сп. „Мирково“
  74+911 Челопеч
  79+509 Златица
  83+859 Пирдоп
  90+921 Антон
  100+240 Копривщица
  106+980 Стряма
  116+117 Клисура
  124+200 Розино
  130+439 Христо Даново
  133+000 Кърнаре
  137+292 Иганово
  141+400 Анево
  144+260 Сопот
   Линия 82 (г. „Филипово“)
  149+534 Карлово
  154+940 г. „Ботев“
  162+765 Свежен
  168+738 Калофер
  171+588 Осетеново
  174+420 Манолово
  177+719 Тъжа
  180+315 Търничени
  183+342 Габарево
  186+151 Павел баня
  189+090 г. „Сахране“
  191+788 Голямо Дряново
  196+184 Дунавци
  205+508 Казанлък
  212+918 Черганово
   Линия 4 (Подкова)
  220+504 Тулово
  228+850 Дъбово
   Линия 4 (Русе)
  233+829 Ветрен
  241+788 Николаево
  245+509 Гурково
  254+222 Твърдица
  261+445 Сборище
  266+545 Шивачево
  270+550 г. „Чумерна“
  276+625 сп. „Орешак“
  279+820 Селиминово
  281+516 Гавраилово
  288+095 Чинтулово
  296+891 Сливен
  302+100 сп. „Таньо войвода“
  306+082 г. „Хаджи Димитър“
  311+310 Желю войвода
   Линия 8 (Пловдив)
  320+987 (198+731) Зимница
  206+277 Стралджа
  210+077 Атолово
  219+615 Церковски
  0+000 (233+333) Карнобат
   Линия 8 (Бургас)
   Линия 8 (Бургас)
  6+108 Невестино
  10+791 Вълчин
  17+234 Лозарево
  19+100 Климаш
  24+820 Подвис
  29+924 Прилеп
  35+101 РП „Ведрово
  40+875 Завет
  42+500 сп. „Завет“
  46+848 Люляково
  51+304 Листец
  58+125 Дъскотна
  61+300 Дропла
  63+744 Каравельово
  68+193 Трънак
  72+500 сп. „Манастирец“
  73+110 РП „Струя
  80+048 Аспарухово
  83+387 Комунари
   Линия 27 (Шумен)
  87+872 Боряна
  92+432 Дългопол
  101+133 Величково
  108+400 Нова Шипка
   Линия 34 (Старо Оряхово)
  118+133 Юнак
   Линия 2 (София)
  123+075 Синдел
  
   125+685 Синдел разпределит.
   130+600 РП „Изгрев“
   Разделна (Линия 2)
   132+931 Варна фериботна
  Линия 2 (Варна)

След Първата световна война се завършва строителството на отсечката Тулово – Казанлък с дължина около 15 km, и се пуска в експлоатация на 21 ноември 1921 г. Чрез нея Казанлък се свързва с линията Горна ОряховицаТуловоСтара Загора (Главна жп линия 4).

Прокарването на останалата част от Подбалканската линия се урежда със Закона за разширение на железопътната мрежа от 1923 г., допълнен през 1925 г. И в двата закона обаче, линията се разглежда не като главна, а като второстепенна. Това схващане се отразява по-нататък най-вече на параметрите на отсечките Дъбово – Сливен и Илиянци – Макоцево.

Участъкът Дъбово – Твърдица (дължина 26,4 km) е въведен в експлоатация на 18 ноември 1928 г., а Твърдица – Сливен (дължина 44,1 km) – на 7 декември 1930 г.

По същото време започва и строежът на отсечката Илиянци – Макоцево с дължина около 46 km. Тя е завършена и пусната в експлоатация на 6 декември 1931 г.

И в двата участъка са допуснати криви с малки радиуси – около 250 – 300 m и максимален наклон 15 ‰. Допуснати са излишни качвания и слизания на линията по терена, особено при преминаването на реките, основно за да се получи по-малка височина на мостовете и да се намали обемът на земно-изкопните работи. Дължините на гаровите платформи и коловози са недостатъчни.

В периода 1925 – 1934 г. започва строежът и на други части от Подбалканската линия между Макоцево и Казанлък. Работи се основно със средства и трудова повинност от заинтересованото население. Извършеното през този период е незначително, в незавършен вид, а от 1934 до 1938 г. по линията въобще не се работи.

През 1937 – 1938 г. се правят нови проучвания за участъка Карлово – Калофер – Казанлък и се установява ново трасе. За разлика от старото то преминава вододела „Стражата“ без тунели, по-ниско е с 51 m и е с около 2100 m по-късо от старото, като предлага и редица други предимства.

За осъществяване на строителството по новото трасе Карлово – Казанлък през пролетта на 1938 г. се създават две строителни секции – в Карлово и в Казанлък. Едновременно с тяхното организиране се изготвят плановете и се извършва трасиране на линията. За година и половина се извършват 990 000 m3 землени и скални работи, 21 300 m3 зидарии на мостове, водостоци и подпорни стени.

Участъкът с дължина 58,8 km между Карлово и Казанлък е завършен и се пуска в експлоатация на 3 октомври 1939 г.

По това време се строи и отсечката в западна посока Карлово – Сопот с дължина 5,630 km, която започва да се експлоатира от 20 ноември 1939 г.

Строителството на отсечката Сопот – тунел „Козница“ започва през пролетта на 1941 г. Поради неритмично финансиране строителните работи вървят бавно. Завършени са само землените работи и съоръженията от гара Сопот до гара Розино и е положена част от релсовия път.

Окончателното завършване на Подбалканската линия става след 9 септември 1944 г.. Строителството започва от двете страни – откъм Макоцево и откъм Сопот. На 14 септември 1947 г. е пуснат в експлоатация участъкът Сопот – Клисура, а през 1949 г. – и междугарието Макоцево – Долно Камарци. Едновременно с това се работи и по най-сложната част на трасето Долно Камарци – Клисура, по което трябва да се изградят големи мостове и тунели.

Дотогава в България не са правени предварителни основни геоложки проучвания за подобен род съоръжения, а строежът им се извършва предимно ръчно или с помощта на малка и недостатъчна механизация. През 1949 г. в тунела „Козница“ са прокопани 923 m, през 1950 г. строителите достигат 1723 m. На 6 юни 1951 г. пробивът на най-дългия железопътен тунел в България (5808,5 m) е изцяло завършен. Тунелът „Гълъбец“ е пробит на 2 ноември 1951 и окончателно завършен на 21 ноември 1951 г. До края на 1951 г. се завършват строителните работи и се полага релсовият път в участъка Долно Камарци – Клисура. Тази част от линията е строена с минимален радиус 500 m и максимален наклон 15 ‰. Първият влак преминава по трасето на 7 септември 1952, а тържественото откриване на Подбалканската линия става на 21 декември 1952 г.

Карнобат – Синдел

редактиране

Строителството на железопътната линия Карнобат – Комунари – Синдел започва от гара Карнобат към Лозарево през 1916 г. и продължава до 1918 г. Извършена е голяма част от землените работи и съоръженията, но е прекратено. Подновено е през 1937 г. и се осъществява на два подетапа (Карнобат – Комунари и Комунари – Юнак).

Проучването на участъка Карнобат – Комунари се извършва през 1937 г., а в същата година започва и строителството. За редовна експлоатация е предаден през 1942 г. Дължината му е 87,387 km, с минимален радиус на кривите 400 m, максимален наклон 12 ‰.

Трасето на линията пресича няколко пъти река Луда Камчия и нейните притоци с масивни мостове. Построени са 4 тунела с обща дължина 780 m и много укрепителни съоръжения.

Участъкът Комунари – Юнак е трасиран през 1940 г. Строи се от 1940 до края на 1943 г., когато е предаден за редовна експлоатация. Трасето на линията след гара Комунари се развива от лявата страна на река Голяма Камчия в близост до селищата Боряна, Дългопол, Величково и Нова Шипка. След пресичане с надлез на железопътното отклонение Синдел – Старо Оряхово се включва в гара Юнак. Това пресичане не съществува от много години поради изместването на трасето при удвояването на участъка, а отклонението за Старо Оряхово е демонтирано.

Участъкът Комунари – Юнак е с дължина 35,433 km, с минимален радиус на кривите 500 m, максимален наклон 12 ‰.

Междугарието Юнак – Синдел е част от линията Синдел – Старо Оряхово с дължина 4,010 km, построено през 1920 г.

През 60-те години във Варненското езеро са построени пристанища за разтоварване на въглища за ТЕЦ „Варна“ и пристанище за разтоварване на дървен материал, свързано с железопътен клон с гара Езерово. Към 1970 г. в Белославското езеро се изгражда Терминал-запад на Пристанище „Варна“, което обслужва Девненската промишлена зона и поема част от нарастващия обем на масови товари от Терминал-изток. Линията от гара Разделна до гара Страшимирово се измества от другата страна на Белославското езеро. Създават се нови гари Разделна и Повеляново, с които се свързват пристанищните коловози, а частта от линията Белослав – Страшимирово е демонтирана.

През 1978 г. е завършен канал за големи морски и ферибоотни кораби. В района на Терминал Варна-запад е създаден Фериботен комплекс Варна, състоящ се от пирс за акостиране на фериботни кораби и предфериботна гара (Варна-фериботна). Гарата има няколко коловозни групи и съоръжения за обработване на вагони, пристигащи с фериботните кораби и подготвянето им за вътрешността на страната и за страните от бившия СССР – смяна на талиги, претоварване на част от вагоните, композиране и разкомпозиране на влакове и др. Построена е и гара Синдел-разпределителна за обработване на вагоните от Девненската промишлена зона, от Терминал Варна-запад и от фериботния комплекс.

Проект за реконструкция на трасето

редактиране

Проектът за удвояване и електрификация на линията е разработен в периода 1982 – 1990 г. от „Транспроект“ – София. Самото строителство започва през 1985 г., като до настоящия момент са удвоени, електрифицирани и въведени в експлоатация 9 междугария (от общо 17), с обща дължина 71 km (от общо 123 km).

Част от съоръженията са:

  • три тунела за двупътно движение:

– Тунел № 1 с дължина 2614 m в междугарието Лозарево – Прилеп (в процес на изграждане);

– Тунел № 2 с дължина 460 m (изграден и въведен в експлоатация);

– Тунел № 3 с дължина 482 m в междугарието Завет – Търнак (изграден и въведен в експлоатация);

  • три жп естакади през язовир Цонево в междугарието Търнак – Аспарухово с дължини 80 m, 210 m и 420 m (изградени и временно въведени в експлоатация, предстои въвеждане в редовна експлоатация).

Удвояването на линията е завършено в участъците Карнобат – Лозарево, Ведрово – Люляково, Струя – Аспарухово и Комунари – Юнак. Основните работи, които предстоят са:

  • изместване трасето на линията в междугарието Юнак – Синдел. Това налага построяване на два моста над Провадийска река и два надлеза над автомобилни пътища;
  • изцяло ново трасе в участъка Люляково – Дъскотна с изграждане на 7 моста с обща дължина 1052,4 m и 2 пътни надлеза. В този участък дължината на линията се скъсява с над 2 km и повишаване скоростта на движение от 85 на 130 km/h;
  • в участъка Дъскотна – Търнак се предвижда построяване на 7 нови моста, 2 пътни подлеза и една жп естакада с обща дължина около 440 m, и изцяло нови жп гара Търнак и спирка Дъскотна;
  • в участъка Лозарево – Прилеп се предвижда пълна реконструкция на гара Лозарево и изграждане на изцяло ново трасе. Сегашната дължина от около 12,7 km се намалява с около 5,6 km. Това се постига основно от реализацията на най-дългия двоен железопътен тунел (2614 m) в България и на Балканския полуостров.

Проектното трасе е с параметри, гарантиращи скорост 130 km/h, минимален радиус на хоризонталните криви 800 m и максимален надлъжен наклон 15 ‰.

По ред причини, основно финансови, работата по удвояването е почти прекратена.

Електрификация

редактиране

През 1968 г. е въведен в експлоатация електрифицираният участък София – Карлово, през 1969 г. завършва електрификацията на участъка Карлово – Тулово, а през 1970 г. – Тулово – Чумерна. Поради липса на габарит на тунела в междугарието Чумерна – Гаврилово електрифицирането на отсечката Чумерна – Сливен се забавя. Разработван е дори проект за построяването на нов тунел, но с усилията на специалистите от Дирекцията за електрификация на железниците, съвместно с Железопътно управление – Пловдив проблемът е отстранен. Електрификацията на целия участък е завършена през 1971 г.

През 1975 г. е завършена и електрификацията на линията участъка Карнобат – Варна, а с това и цялата линия от София до Варна.

  • Линията Карнобат – Комунари – Синдел е третата връзка на северните с южните железопътни линии през Балкана;
  • Разстоянието от София до Варна през Карлово – Карнобат се скъсява с 25,100 km в сравнение с линията София – Горна Оряховица – Варна;
  • Разстоянието от София до Бургас през Илиянци/Карлово се скъсява с 29,575 km, а през Казичене/Столник – с 34,390’km, в сравнение с линията София – Пловдив – Варна;
  • За увеличаване на пропускателната способност, повишаване сигурността на движението и производителността на труда в участъка София – Карлово от 1972 г. монтирана диспечерска централизация тип „ЧДЦ66“, производство на бившия СССР. За управление на превозите са обособени два диспечерски кръга: Илиянци – Златица и Пирдоп – Карлово. Управлението се извършва от отделни пулт-манипулатори и общо светосхемно табло с коловозните развития на всички гари в участъка, като е създадена възможност за поемане на управлението от който и да е пулт при повреда на другия. С изключение на гарите Илиянци, Обединена, Златица и Карлово, които са с местно управление, останалите са съоръжени предимно с маршрутно-релейни централизации за управление тип „руска блочна“, и са включени към централното управление. Захранването с електрическо напрежение на участъка се осъществява от отделен трифазен далекопровод. Междугарията са били съоръжени с „ЧКАБ“ – числово-кодова автоблокировка, също разработка на бившия СССР. Дължината на отделните блок-участъци е от 1000 до 1500 m. Поради посегателства върху съоръженията на системата до Златица е съоръжен с автоблокировка с броячи на оси. Повечето железопътни прелези не са обвързани със системата и за това гарите не се управляват от централния пост. Поради неотпускане на средства за модернизиране или поне за поддръжката ѝ в днешно време системата е с намалени възможности, като на централно управление са гарите от Пирдоп до Карлово, а останалите отново са на местно управление.

Железопътни връзки в ЖП възел София

редактиране

Железопътната връзка между гарите Световрачене и Курило е въведена в експлоатация през 1976 г. във връзка с дейността на металургичния комбинат „Кремиковци“ АД. Предназначението му е директните товарни влакове между МК Кремиковци и пристанище Лом да не преминават през гара Илиянци. Дължината му е около 5,873 km, електрифицирано. Използва се много активно до спирането на МК Кремиковци. След това не се използва често и е с демонтирана контактна мрежа. През 2023 г. линията е рехабилитирана, електрифицирана и отново въведена в експлоатация.

Железопътно отклонение Мусачево – Яна – Обединена – Кремиковци. Железопътната връзка е построена през 1963 г. като отклонение от линията Казичене – Столник (линия 33). Целта е да се свърже по по-къс път гара „Подуяне – разпределителна“ (вече закрита поради намален обем на работа) и гара София с гара „Обединена“ на металургичния комбинат „Кремиковци“ АД. Дължината ѝ е 4,941 km, с минимален радиус на кривите 400 m и максимален наклон 14,3 ‰.

Гара „Обединена“ е свързващата гара на националната железопътна мрежа с вътрешнозаводската на металургичния комбинат „Кремиковци“ АД. Тя се използва като приемно-предавателна площадка, от която заводските маневрени локомотиви вземат пристигналите влакови състави и отделни вагони и ги развозват по предназначение.

Вагоните с готова продукция и празните състави и вагони се подават от заводските локомотиви обратно на гара „Обединена“, на която с маневрени локомотиви на БДЖ се подготвят маршрутни влакове и групи по предназначение. Гарата е обслужвала и специалните пътнически влакове с трудещи се от комбината. Поради прекратяването дейността на комбината гарата е с многократно намалени обеми работа и към 2016 г. е закрита за служба по движението.

Железопътно отклонение Казичене – Столник. След завършване и пускане в експлоатация на Подбалканската линия, се предвижда създаване на втора възможност за излизане от гара София в източна посока. Правят се две проучвания: направление Казичене – Елин Пелин – Горна Малина, а второто Казичене – Мусачево – Столник. Приема се второто направление, построено и открито през 1963 г.

Тази железопътна връзка създава възможност товарите от гара Подуяне – разпределителна, за направление Бургас и обратно да не преминават през гара Илиянци. Така се постига скъсяване на разстоянието (и времепътуването) с 18 km и се облекчава силно натовареният железопътен участък Илиянци – Яна. За пътническите влакове времепътуването от гара София към Бургас и обратно се съкращава с около 15 минути. Участъкът Казичене – Мусачево – Столник е с минимален радиус на кривите 800 m, за скорост 120 km/h и максимален наклон 15 ‰.

Технически съоръжения по железопътната линия

редактиране

Гари и разделни постове

редактиране
име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Илиянци 9 761 511 МРЦ
Световрачене 3 648 576 МРЦ
Кремиковци 3 634 599 МРЦ
Яна 2 720 660 МРЦ
РП Мусачево 2 726 621 МРЦ
Столник 4 623 586 МРЦ
Саранци 3 690 619 МРЦ
Макоцево 3 642 608 МРЦ
Долно Камарци 3 674 618 МРЦ
Мирково 3 616 606 МРЦ
Златица 4 730 633 МРЦ
Пирдоп 5 702 607 МРЦ
Антон 3 636 620 МРЦ
Копривщица 3 613 519 МРЦ
Стряма 2 709 620 МРЦ
Клисура 3 622 610 МРЦ
Христо Даново 3 636 546 МРЦ
Сопот 2 662 608 МРЦ
Карлово 8 821 589 МРЦ
Ботев 4 783 580 МРЦ
Калофер 3 698 625 МРЦ
Тъжа 2 629 625 МРЦ
Сахране 3 725 690 МРЦ
Дунавци 2 620 618 МРЦ
Казанлък 5 737 579 МРЦ
Черганово 3 714 600 МРЦ
Тулово 8 720 625 МРЦ
Дъбово 4 814 491 МРЦ
Гурково 2 638 607 МРЦ
Твърдица 3 644 584 МРЦ
Чумерна 3 703 640 МРЦ
Шивачево 3 648 469 МРЦ
Гавраилово 3 746 610 МРЦ
Чинтулово 2 722 722 МРЦ
Сливен 5 686 541 МРЦ
Желю войвода 2 632 619 МРЦ
Зимница 5 779 637 МРЦ
Стралджа 3 846 844 МРЦ
Церковски 4 780 665 МРЦ
Карнобат 12 1136 342 МРЦ
Лозарево 3 649 545 МРЦ
Подвис 3 550 460 МРЦ
РП Ведрово 2 580 580 МРЦ
Завет 4 795 712 МРЦ
РП Люляково 2 695 685 МРЦ
Дъскотна 3 650 593 МРЦ
Търнак 2 558 530 МРЦ
РП Струя
Аспарухово 2 710 656 МРЦ
Комунари 3 650 593 МРЦ
Дългопол 4 1170 740 МРЦ
Величково 4 768 685 МРЦ
Юнак 4 863 726 МРЦ
Синдел 5 647 597 МРЦ
Синдел разпределителна 15 900 540 МРЦ
Варна фериботна 7 685 550 МРЦ
междугарие път № намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Илиянци – Световрачене 4+532 114,20 стомана р. Искър
Илиянци – Световрачене 4+992 88,70 стомана р. Лесновска
Световрачене – Кремиковци 7+251 17,00 стоманобетон дере
Световрачене – Кремиковци 7+830 14,00 стомана река
Световрачене – Кремиковци 8+010 17,30 стомана река
Световрачене – Кремиковци 11+804 15,00 стоманобетон река
Световрачене – Кремиковци 14+950 13,00 стоманобетон път
Яна – Столник 22+730 28,00 стомана река и път
Яна – Столник 28+305 49,80 стомана река
Столник – Саранци 33+025 9,00 стоманобетон река
Столник – Саранци 37+385 40,00 стоманобетон река
Столник – Саранци 39+270 26,80 стоманобетон река
Саранци – Макоцево 43+600 13,20 стоманобетон река
Саранци – Макоцево 46+880 53,50 стоманобетон река
Макоцево – Долно Камарци 49+750 117,00 стоманобетон река
Макоцево – Долно Камарци 51+874 101,00 стоманобетон река
Долно Камарци – Мирково 55+369 31,50 стоманобетон път
Долно Камарци – Мирково 59+790 11,00 стоманобетон река
Долно Камарци – Мирково 60+855 106,40 стоманобетон река
Долно Камарци – Мирково 66+500 9,60 стоманобетон река
гара Мирково 2 кол. 67+548 18,30 стоманобетон река
Мирково – Златица 75+519 18,50 стоманобетон път и река
Мирково – Златица 78+063 24,50 стоманобетон река
Златица – Пирдоп 80+613 17,00 стоманобетон река
Златица – Пирдоп 83+080 9,40 стоманобетон път
Пирдоп – Антон 2 кол. 84+601 8,20 стоманобетон река
Пирдоп – Антон 89+023 20,30 стоманобетон река
Антон – Копривщица 92+578 16,30 стоманобетон река
Антон – Копривщица 93+451 16,80 стоманобетон река
Антон – Копривщица 94+523 9,50 стоманобетон река
Антон – Копривщица 99+349 140,00 стоманобетон река
Антон – Копривщица 99+647 145,30 стоманобетон река
Копривщица – Стряма 5 кол. 100+278 24,00 стоманобетон река
Стряма – Клисура 114+178 124,00 стоманобетон река
Стряма – Клисура 114+648 9,00 стоманобетон река
Стряма – Клисура 115+363 155,30 стоманобетон река
Клисура – Христо Даново 120+050 36,70 стоманобетон река
Клисура – Христо Даново 121+732 47,30 стоманобетон река
Клисура – Христо Даново 128+345 45,20 стоманобетон река
Клисура – Христо Даново 128+772 44,50 стоманобетон река
Сопот – Карлово 145+093 / 147+970 18,00 стоманобетон река
Сопот – Карлово 148+668 15,20 стомана река
Карлово – Ботев 147+397 33,70 стоманобетон река
Карлово – Ботев 153+475 13,00 стоманобетон река
Карлово – Ботев 153+958 32,10 стоманобетон река
Ботев – Калофер 156+408 27,50 стоманобетон река
Ботев – Калофер 156+588 9,20 стоманобетон шосе
Калофер – Тъжа 169+010 29,80 стоманобетон река
Калофер – Тъжа 188+094 23,50 стоманобетон река
Тъжа – Сахране 181+489 14,60 стоманобетон река
Тъжа – Сахране 188+094 23,50 стоманобетон река
Сахране – Дунавци 192+608 18,30 стоманобетон река
Сахране – Дунавци 193+527 10,60 стоманобетон река
Дунавци – Казанлък 199+064 21,40 стоманобетон река
Дунавци – Казанлък 203+910 42,00 стоманобетон шосе
Казанлък – Черганово 206+362 23,70 стомана река
Черганово – Тулово 215+565 22,80 стомана река
Черганово – Тулово 218+756 18,50 стомана река
Тулово – Дъбово 1 224+665 17,20 стоманобетон река
Тулово – Дъбово 1 227+000 15,00 стоманобетон дере
Дъбово – Николаево 230+250 57,00 стоманобетон река
Дъбово – Николаево 231+816 27,70 стомана река
Дъбово – Николаево 235+814 17,00 стоманобетон река
Николаево – Гурково 53,10 стомана река
Гурково – Твърдица 247+551 17,40 стомана дере
Гурково – Твърдица 247+840 29,20 стомана река
Гурково – Твърдица 251+796 22,00 стомана река и път
Твърдица – Шивачево 254+573 29,90 стомана река
Твърдица – Шивачево 262+762 17,30 стомана дере
Твърдица – Шивачево 266+133 15,70 стомана дере
Чумерна – Гавраилово 270+900 43,00 стоманобетон река
Чумерна – Гавраилово 273+519 24,00 каменна зидария река
Чумерна – Гавраилово 276+857 21,50 стоманобетон река
Чумерна – Гавраилово 278+345 14,55 стомана дере
Чумерна – Гавраилово 279+742 21,40 стоманобетон дере
Чинтулово – Сливен 289+600 18,00 стоманобетон нап. канал
Чинтулово – Сливен 292+270 19,20 стоманобетон нап. канал
Чинтулово – Сливен 296+461 87,30 стоманобетон река и път
Чинтулово – Сливен 301+265 20,30 стоманобетон река
Сливен – Желю войвода 305+669 25,70 стомана река
Сливен – Желю войвода 310+322 17,70 стоманобетон река
Сливен – Желю войвода 312+092 19,20 стоманобетон нап. канал
Зимница – Стралджа 1 и 2 199+650 34,60 стоманобетон път
Стралджа – Церковски 1 и 2 206+815 17,80 стоманобетон шосе
Стралджа – Церковски 1 и 2 210+609 40,50 стоманобетон път и река
Церковски – Карнобат 1 и 2 225+754 47,30 стоманобетон река
гара Карнобат 1 и 2 232+230 12,20 стоманобетон дере
Карнобат – Лозарево 1 и 2 2+802 22,80 стоманобетон река
Лозарево – Подвис 19+973 7,00 стоманобетон път
Подвис – РП Ведрово 1 и 2 30+400 9,00 стоманобетон път
РП Ведрово – Завет 1 и 2 35+652 23,60 стоманобетон път
РП Ведрово – Завет 1 37+937 58,00 стоманобетон река
РП Ведрово – Завет 2 37+937 81,20 стоманобетон река
Завет – РП Люляково 1 и 2 42+750 35,20 стоманобетон път
Завет – РП Люляково 1 и 2 45+250 110,00 стоманобетон река
РП Люляково – Дъскотна 54+265 95,60 стоманобетон река
РП Люляково – Дъскотна 56+302 38,60 стоманобетон река
гара Дъскотна 58+519 32,45 стоманобетон река
Дъскотна – Търнак 59+263 21,60 стоманобетон път
Дъскотна – Търнак 62+193 118,00 стоманобетон път и река
Дъскотна – Търнак 62+491 48,00 стоманобетон река
Търнак – РП Струя 68+735 6,80 стоманобетон река
РП Струя – Аспарухово 2 73+711 28,50 стоманобетон път
РП Струя – Аспарухово 2 74+750 240,00 стоманобетон язовир
РП Струя – Аспарухово 2 75+857 210,00 стоманобетон язовир
РП Струя – Аспарухово 2 76+787 420,00 стоманобетон язовир
гара Комунари 1 82+758 12,00 стоманобетон път
Комунари – Дългопол 1 и 2 84+965 10,50 стоманобетон път
Комунари – Дългопол 1 и 2 85+938 11,00 стоманобетон път
Комунари – Дългопол 1 86+100 137,00 стоманобетон река
Комунари – Дългопол 2 86+100 120,00 стоманобетон река
Комунари – Дългопол 1 и 2 88+640 6,90 стоманобетон дере
гара Дългопол 1 и 2 92+816 12,00 стоманобетон дере
Дългопол – Величково 1 и 2 94+620 16,00 стоманобетон река
Дългопол – Величково 1 и 2 96+630 16,30 стоманобетон дере
гара Величково 1 и 2 101+433 9,00 стоманобетон път
гара Величково 1 и 2 101+922 9,20 стоманобетон път
сп. Нова шипка – Юнак 1 и 2 109+082 38,80 стоманобетон път
сп. Нова шипка – Юнак 1 и 2 116+450 9,00 стоманобетон път
Юнак – Синдел 120+942 11,50 стомана дере
гара Синдел разпределителна 125+910 6,10 стоманобетон път
Синдел – Варна фериботна 1 127+200 112,400 стоманобетон река
Синдел – Разделна 2 127+200 112,400 стоманобетон река
гара Варна фериботна ПОП 129+429 62,30 стоманобетон река
гара Варна фериботна 131+034 31,50 стоманобетон дере
път № междугарие тунел № от km до km дължина, m построен
1 Макоцево – Долно Камарци 1 48+902 49+029 127,18 1950
2 Макоцево – Долно Камарци 2 52+071 52+217 146,00 1950
3 Долно Камарци – Мирково 3 56+606 59+640 3034,00 1951
4 Долно Камарци – Мирково 4 64+641 64+887 245,95 1950
5 Антон – Копривщица 5 98+376 98+436 60,25 1950
6 Антон – Копривщица 6 98+792 98+853 61,90 1951
7 Копривщица – Стряма 7 100+527 106+339 5812,16 1951
8 Стряма – Клисура 8 107+963 108+190 227,02 1950
9 Стряма – Клисура 9 111+150 113+000 1849,68 1950
10 Стряма – Клисура 10 113+174 113+748 574,60 1950
11 Стряма – Клисура 11 113+882 114+120 237,90 1949
12 Стряма – Клисура 12 114+303 114+595 292,90 1949
13 Стряма – Клисура 13 114+688 115+255 567,94 1948
14 Чумерна – Гавраилово 14 275+309 275+494 185,00 1929
15 1 РП Люляково – Дъскотна 1 48+014 48+268 254,00 1941
16 2 РП Люляково – Дъскотна 2 54+761 55+106 345,00 1996

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)

редактиране
от гара до гара път 1 път 2
Илиянци Кремиковци 60
Кремиковци Яна 40
Яна Саранци 80
Саранци Макоцево 75
Макоцево Мирково 85
Мирково Златица 90
Златица Антон 100
Антон Копривщица 80
Копривщица Стряма 100
Стряма Клисура 85
Клисура Христо Даново 100
Христо Даново Сопот 120
Сопот Карлово 80
Карлово Ботев 90
Ботев сп. Свежен 100
сп. Свежен Дунавци 70
Дунавци Казанлък 80
Казанлък Черганово 70
Черганово Николаево 100
Николаево Твърдица 70
Твърдица Шивачево 75
Шивачево сп. Чумерна 100
сп. Чумерна сп. Орешак 60
сп. Орешак Гавраилово 65
Гавраилово сп. Чинтулово 90
сп. Чинтулово Сливен 100
Сливен Зимница 130
Зимница Стралджа 140 140
Стралджа Церковски 130 130
Церковски Карнобат 130 130
Карнобат сп. Вълчин 80 80
сп. Вълчин Лозарево 80 80
Лозарево Подвис 80
Подвис РП Прилеп 85
РП Прилеп РП Ведрово 130 60
РП Ведрово Завет 100 100
Завет РП Люляково 80 80
РП Люляково Дъскотна 85
Дъскотна Търнак 60
Търнак РП Струя 80
РП Струя Аспарухово 100 100
Аспарухово Комунари 80
Комунари Юнак 100 100
Юнак Синдел разпределителна 80
Синдел разпределителна Варна фериботна 40

Вижте също

редактиране

Литература

редактиране
  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.