Смядово

град в България

Смя̀дово е град в Североизточна България. Той се намира в Област Шумен, в близост до Велики Преслав. Градът е административен център на община Смядово.

Смядово
      
Герб
Smyadovo centre 4.jpg
Общи данни
Население 4024 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 3623 (НСИ)
Землище 96,758 km²
Надм. височина 200±1 m
Пощ. код 9820
Тел. код 05351
МПС код Н
ЕКАТТЕ 67708
Администрация
Държава България
Област Шумен
Община
   кмет
Смядово
Иванка Николова
(ГЕРБ)
Адрес на общината
ул."Княз Борис I" 2
п.к. 9820
тел.: 5351/20 – 33
Смядово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Община Смядово е разположена в полите на северните склонове на Източна Стара планина и попада в две физико-географски области: на Дунавската равнина, източна подобласт (Лудогорско-Добруджанска); Шуменско-Провадийски район и Старопланинската област, подобласт на Предбалкана. На север граничи с община Шумен, на североизток с общините Провадия и Дългопол (област Варна), на юг с общините Руен и Сунгурларе (област Бургас), на запад с община Върбица и на северозапад с община Велики Преслав. В източната част на общината и на няколко километра от града преминава река Голяма Камчия като в близост до нейните брегове са разположени няколко от селищата на общината. През града преминава жп линията Шумен – Комунари, на която Смядово е гара. Оттук преминава и главен път от Шумен в посока юг като навлиза в Ришки проход и е пряка връзка с Южна България. Градът има пряка връзка и с градовете Велики Преслав и Дългопол.

ИсторияРедактиране

 
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Парад на участниците в събора по ул. Княз Борис І. На преден план са представителите на Смядово.
 
СОУ „Св. св. Кирил и Методий“.
 
д-р Севи Севев, бивш кмет на Смядово при откриване на Ветеринарномедицинската историческа експозиция на Шуменска област, 17 декември 2010 г.

ДревностРедактиране

При извършени археологически разкопки на Неделчо Попов през 1974 – 1991 г. са открити артефакти доказващи наличието на живот в района от средата на 5 хил. пр.н.е. Известна е селищната могила наречена с името Назлъмова могила или Дядо Златева могила, населявана през късния халколит. Тя е с диаметър 70 на 90 м и височина 7 м, разположена на 2,5 км западно от града в местност Голям Юрдан, на брега на Смядовска река. В нея се разграничават седем пласта от седем последователно съществуващи селища. Тук са намерени и много оръдия на труда като ножове, върхове на копия, брадви, мотики и много глинени съдове с разнообразна големина и украса. На 150 м северозападно от нея, в местността Горломова курия, през 2005 – 2008 г. на Стефан Чохаджиев разкрива некропол. В него са проучени 34 гроба – 28 от късния халколит и 6 от бронзовата епоха.[1][2]

Османски периодРедактиране

Легендата за основаването на днешния град Смядово се свързва с българка на име Смеда.[3]

В града е регистрирано и заселване на бежанско население от село Медвен, Сливенско.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от казата Шумну, вилает Силистра, от 1620 – 1621 година е отбелязано село Смядава с 251 джизие ханета (домакинства)[4] Според Евлия Челеби през 1667 година Смедовак е чисто българско, невернишко село.[5].

След ОсвобождениетоРедактиране

През 1969 година с Указ на Президиума на Народното събрание Смядово е обявено за град, а от 1979 година е общински център.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 5733
1946 6044
1956 5916
1965 5342
1975 5013
1985 5303
1992 5043
2001 4430
2011 3846

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 3846 100.00
Българи 2724 70.82
Турци 347 9.02
Цигани 210 5.46
Други 41 1.06
Не се самоопределят 25 0.65
Не отговорили 499 12.97

РелигииРедактиране

В града се намира православният храм „Свети Архангел Михаил“.

ЗабележителностиРедактиране

Археологическите находки в околностите на Смядово говорят за непрекъснат живот в продължение на хилядолетия. Проучванията, които са извършени на праисторическата могила в местността „Голям Йордан“, разкриват културата на човека от 3500 – 3100 г. пр.н.е. Десетте могилни некропола, намиращи се в Смядово, се свързват с живота на траките от V-IV в. пр.н.е. Гръко-римската култура се потвърждава от намерените монети.

 
Тракийската гробница в двора на църквата „Свети Архангел Михаил“ (надпис)

През 2000 година е открита Тракийска гробница датираща IV век пр.н.е. Тя е изключително красива и с ефектна фасада и е единствената известна гробница в България от този период, на която има надпис. В Община Смядово интерес представляват селищните могили и крепости, разположени в Смядово и селата Кълново, Янково, Веселиново, Бял бряг, Желъд, Черни връх и Риш.

С цел да се увековечи паметта на загиналите войници по време на войните през 1912 – 1918 година, в центъра на Смядово е построен мост-паметник.

През май 2015 година е открита Художествената галерия „Стойчо Преснаков“.

Редовни събитияРедактиране

Ежегоден градски събор в предпоследната неделя на ноември и традиционен панаир в последната неделя на август.

ЛичностиРедактиране

Родени

ДругиРедактиране

 
Скулптура на глиган на входа на града

На герба на община Смядово е изобразен стилизиран образ на прасе от породата Източно балканска свиня.

КухняРедактиране

През XX век градът става известен с производството на Смядовска луканка.

СпортРедактиране

Футболният отбор на Смядово е „Юнак“, който през 2006 г. се отказва от „В“ група. През последните години той захранва състава на ФК „Шумен“ с млади футболисти и на практика се е превърнал в сателитен отбор на шуменци. Отборът се състезава в окръжната група.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране