ЗУР семейство „Стандарт“

Уикимедия пояснителна страница

Standard – семейство американски твърдогоривни зенитни управляеми ракети клас „кораб–въздух“, със среден и голям обхват на действие.

ПУ Mk. 26 с ракета RIM-66 Standard missile (SM-2 MR) на борда на крайцераТикондерога“ (USS Ticonderoga (CG-47[~ 1]))
Пуск на ракетата Standard Missile (SM-1) от разрушителя УРО USS Sampson (DDG-10) в района на Пуерто Рико

До 1992 г. основната компания разработваща ракетите е подразделението на компанията „Дженерал динамикс“ в Помона, след закупуването му от „Хюз“ работата по проекта се води от съвместно предприятие на „Хюз“ и „Ритеон“ – Standard Missile Company (SMCo). По-късно, компанията „Ритеон“ става собственик на концерна „Хюз“, ставайки по този начин, единственият им производител. По състояние към 2001 г. са произведени над 21 000 ракети от семейството на „Standard“ в различните им модификации.

Описание

редактиране

Тези ракети са последващо развитие на зенитните ракетни комплекси RIM-24 Tartar и RIM-2 Terrier. Разработката на ЗУР започва през 1964 г. През 1967 г. е приета на въоръжение от ВМС на САЩ ракетата със средна далечина на действие SM-1MR (RIM-66A Standard), а през 1968 ЗУР с голяма далечина SM-1ER (RIM-67A Standard). ЗУР са предназначени за отбрана на корабите от удари по въздуха на средни (от 20 до 100 км) и големи (над 100 км) дистанции. На базата на тези ракети са създадени няколко модификации противокорабни (клас „кораб–кораб“) и противорадиолокационни („въздух–повърхност“) управляеми ракети със същото название. Производството на ракетите „Стандарт-1“ или „SМ-1“, започва през 1967 г. и продължава в течение на 20 години, до 1985.

На основата на ЗУР „Стандарт-1“ е разработено ново поколение ракети – „Стандарт-2“, за използване съвместно с БИУСАеджис“.

Поколението ракети SM-1 се състои от зенитната ракета със средна далечина RIM-66 SM-1MR (явяваща се развитие на RIM-24 „Tartar“) и далекобойната ракета RIM-67 SM-1ER (явяваща се развитие на RIM-2 „Terrier“). Ракетите от това поколение нямат автопилот, и се насочват към целта непрекъснато от момента на изстрелването; така, РЛС за целеуказание трябва да осъществява „подсветката“ на целта непрекъснато през цялото време, докато лети ракетата. Това съществено ограничава огневата производителност на зенитния комплекс и го прави по-уязвим за средствата на РЕБ.

Всички ракети от семейството „Стандарт“ имат ограничени възможности за използване против надводни кораби на противника. Също са създадени няколко специализирани противокорабни модификации, обозначени като RGM-66. Снабдени с пасивни глави за самонасочване, тези ракети се насочват по излъчването на работещите РЛС на корабите на противника или наземните радари; също е разработен (но не е приет на въоръжение) моделът RGM-66F с активна глава за самонасочване.

AGM-78 Standard ARM

редактиране

Авиационна противорадиолокационна ракета, разработена на базата на SM-1 за поразяване от голяма дистанция на радиолокаторите на противника. Разработена е за замяна на остарялата AGM-45 Shrike, имаща малък радиус на действие. Обладава способност да запомня положението на целта, и да поразява РЛС на противника даже в случай, че тя вече не работи. Снета е от въоръжение в края на 1980-те.

Неприета на въоръжение далекобойна ракета „въздух-въздух“, разработена на базата на AGM-78 Standard ARM. Предназначен е за въоръжение на изтребителите McDonnell Douglas F-15 Eagle; предполага се да се използва за унищожаване на скоростни прехващачи, като например МиГ-25. Трябва да има комбинирана полуактивна радиолокационна и инфрачервена глава за самонасочване; по ред причини (несвързани с ракетата) изпитанията ѝ са малоуспешни и ракетата не е приета на въоръжение.

Поколението ракети SM-2 се отличава от предходното с наличието на ракетите на инерционен автопилот. То се състои от ракетата със среден радиус на действие RIM-66 SM-2MR, далекобойната ракета RIM-67 SM-2ER и новата далекобойна ракета RIM-126 SM-2ER.

Главната разлика на поколението SM-2 се явява наличието на инерционен автопилот. Голяма част от пътя ракетата лети по програмирана траектория, и се нуждае от целеуказание само за точното самонасочване около целта. За сметка на това се появява възможност значително да се повиши огневата производителност на комплекса; ракетите се изстрелват в максимален темп по посока на целите, а РЛС за целеуказание се включват за няколко секунди само когато ракетата се оказва до целта. Модификацията на семейството SM-2, разработени за взаимодействие с БИУСАеджис“ имат двустранен канал за свръзка с кораба-носител, което позволява да се препрограмира автопилота в полет (например, ако целта рязко променя своя курс).

Поколението SM-3 е представено от специализираните противоракети RIM-161 SM-3, разработени за поразяване на балистични цели зад пределите на атмосферата (бойни блокове на балистични ракети и космически апарати на ниски орбити). За тяхното насочване се използва модифицирана БИУС „Аеджис“. Ракетите от това поколение използват за прихващането на космическите цели и балистичните ракети с малък и среден радиус на действие на произволен участък от тяхната траектория (при ускоряване, балистичния участък и на влизането в атмосферата) и са предназначени за отбраната на съединенията на флота или на наземни обекти от ограничено ракетно нападение. Комплексът SM-3 съставлява част от Националната Противоракетна Отбрана на САЩ.

Неприета на въоръжение версия на ракетата, създавана за обстрел на наземни цели. Обозначена като RGM-165 LASM (на английски: Land-Attack Standard Missile – Противоповърхностна Ракета Стандарт), ракетата трябва да носи утежнена бойна част и инерционно насочване, комбинирано с насочване по GPS. Флотът предполага да използва ракетата като замяна на тежката корабна артилерия, за бомбардировка на брега и поддръжка на действията на морската пехота, поразяване на укрепления, струпвания на войски на противника и позиции на отбраната. Макар изпитанията да преминават успешно, флотът се отказва от приемането на ракетата на въоръжение поради неспособността ѝ да поразява добре защитени или подвижни цели.

Това е проект за зенитна ракета от ново поколение, с активна радиолокационна глава за самонасочване и възможност за външно целеуказание. По-късно е рестартиран като SM-6.

Поколението SM-6 представлява нова стъпка в развитието на ракетите от семейството на „Стандарт“, представен от новата далекобойна зенитна ракета RIM-174 SM-6 ERAM (на английски: Extended Range Active Missile – ракета с активно самонасочване, с увеличена далечина на полета. Основната разлика от предшестващите поколения се явява използването на активна радиолокационна глава за самонасочване, което позволява на ракетите SM-6 ефективно да поразяват цели без целеуказание от борда на кораба-носител. Това съществено повишава ефективността на използване по нисколетящи цели (скрити от радарите на кораба-носител зад хоризонта) и позволява да се поразяват цели по външно целеуказание (например, от борда на самолет за ДРЛО).

Система SM-1 Medium Range SM-1 Extended Range SM-2 Medium Range SM-2 Extended Range SM-3 SM-6 ERAM
Вариант RIM-66E RIM-67A RIM-66M RIM-156A RIM-161B RIM-174
Дължина 4,41 м 7,90 м 4,72 м 6,55 м 6,60 м 6,55 м
Стартово тегло 630 кг 1340 кг 708 кг 1466 кг 1501 кг 1500 кг
Диаметър 0,34 м 0,34 м 0,34 м 0,53 м 0,34 м
Размах на крилата 1,08 м 1,60 м 1,08 м 1,08 м 1,57 м
Двигател едностепенен ТГРД двустепенен ТГРД едностепенен ТГРД двустепенен ТГРД тристепенен ТГРД
Далечина на полета 45 км 65 км 167 км 240 км 500+ км 240 км
Височина на поразяване 24 км 24 км 24+ км 33 км > 247 км 33 км
Скорост М2+ М2+ М3,5 М3,5 9600 км/ч М3,5
Система за управление ПАРЛ ПАРЛ, ИНС ПАРЛ, ИНС, ИЧ ПАРЛ, ИНС ГНСС, ИНС, ИЧ ИНС, АРЛ
Бойна част 62 кг Пръти 62 кг Пръти 113 кг Осколочна 113 кг Осколочна LEAP (кинетичен
прехващач)
кинетична
или осколочна Mk 125
Пускова установка Mk 13 Mk 10 Mk 13 / Mk 26 / Mk 41 Mk 41 (вертикална, Аеджис) Mk 41 Mk 41
На въоръжение от, 1983 1969 1981 1998 Изпитания от 2004 Планира се от 2011
Изпитания от 2008
Стойност на единица 601 500 USD 409 000 USD 421 400 USD k. A. ~990 000 USD

Използване в бой

редактиране

На 12 октомври 2016 г., американският разрушител USS DDG-87 „Мейсън“ изстрелва две ракети SM-2MR и една ESSM за отразяване на атака от противокорабни ракети, изстреляни от територията на Йемен.[1]

Вижте също

редактиране

Коментари

редактиране
  1. Буквите показват принадлежността към определен клас­ː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране

Рускоезични

редактиране

На английски език

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ЗУР семейства „Стандарт““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​