Отваря главното меню
ПУ Mk. 26 с ракета RIM-66 Standard missile (SM-2 MR) на борда на крайцера USS Ticonderoga (CG-47)
Пуск на ракетата Standard Missile (SM-1) от разрушителя УРО USS Sampson (DDG-10) в района на Пуерто Рико

Standard – семейство американски твърдогоривни зенитни управляеми ракети клас „кораб–въздух“, със среден и голям обхват на действие.

До 1992 г. основната компания разработваща ракетите е подразделението на компанията „Дженерал динамикс“ в Помона, след закупуването му от „Хюз“ работата по проекта се води от съвместно предприятие на „Хюз“ и „Ритеон“ – Standard Missile Company (SMCo). По-късно, компанията „Ритеон“ става собственик на концерна „Хюз“, ставайки по този начин, единственият им производител. По състояние към 2001 г. са произведени над 21 000 ракети от семейството на „Standard“ в различните им модификации.

ОписаниеРедактиране

Тези ракети са последващо развитие на зенитните ракетни комплекси RIM-24 Tartar и RIM-2 Terrier. Разработката на ЗУР започва през 1964 г. През 1967 г. е приета на въоръжение от ВМС на САЩ ракетата със средна далечина на действие SM-1MR (RIM-66A Standard), а през 1968 ЗУР с голяма далечина SM-1ER (RIM-67A Standard). ЗУР са предназначени за отбрана на корабите от удари по въздуха на средни (от 20 до 100 км) и големи (над 100 км) дистанции. На базата на тези ракети са създадени няколко модификации противокорабни (клас „кораб–кораб“) и противорадиолокационни („въздух–повърхност“) управляеми ракети със същото название. Производството на ракетите „Стандарт-1“ или „SМ-1“, започва през 1967 г. и продължава в течение на 20 години, до 1985.

На основата на ЗУР „Стандарт-1“ е разработено ново поколение ракети – „Стандарт-2“, за използване съвместно с БИУСАеджис“.

SM-1Редактиране

Поколението ракети SM-1 се състои от зенитната ракета със средна далечина RIM-66 SM-1MR (явяваща се развитие на RIM-24 „Tartar“) и далекобойната ракета RIM-67 SM-1ER (явяваща се развитие на RIM-2 „Terrier“). Ракетите от това поколение нямат автопилот, и се насочват към целта непрекъснато от момента на изстрелването; така, РЛС за целеуказание трябва да осъществява „подсветката“ на целта непрекъснато през цялото време, докато лети ракетата. Това съществено ограничава огневата производителност на зенитния комплекс и го прави по-уязвим за средствата на РЕБ.

RGM-66Редактиране

Виж SM-1 – противоповърхностни модификации

Всички ракети от семейството „Стандарт“ имат ограничени възможности за използване против надводни кораби на противника. Също са създадени няколко специализирани противокорабни модификации, обозначени като RGM-66. Снабдени с пасивни глави за самонасочване, тези ракети се насочват по излъчването на работещите РЛС на корабите на противника или наземните радари; също е разработен (но не е приет на въоръжение) модела RGM-66F с активна глава за самонасочване.

AGM-78 Standard ARMРедактиране

Авиационна противорадиолокационна ракета, разработена на базата на SM-1 за поразяване от голяма дистанция на радиолокаторите на противника. Разработена е за замяна на остарялата AGM-45 Shrike, имаща малък радиус на действие. Обладава способност да запомня положението на целта, и да поразява РЛС на противника даже в случай, че тя вече не работи. Снета е от въоръжение в края на 1980-те.

AIM-97 SeekbatРедактиране

Не приета на въоръжение далекобойна ракета „въздух-въздух“, разработена на базата на AGM-78 Standard ARM. Предназначен е за въоръжение на изтребителите McDonnell Douglas F-15 Eagle; предполага се да се използва за унищожаване на скоростни прехващачи, като например МиГ-25. Трябва да има комбинирана полуактивна радиолокационна и инфрачервена глава за самонасочване; по ред причини (несвързани с ракетата) изпитанията ѝ са малоуспешни и ракетата не е приета на въоръжение.

SM-2Редактиране

Поколението ракети SM-2 се отличава от предходното с наличието на ракетите на инерционен автопилот. То се състои от ракетата със среден радиус на действие RIM-66 SM-2MR, далекобойната ракета RIM-67 SM-2ER и новата далекобойна ракета RIM-126 SM-2ER.

Главната разлика на поколението SM-2 се явява наличието на инерционен автопилот. Голяма част от пътя ракетата лети по програмирана траектория, и се нуждае от целеуказание само за точното самонасочване около целта. За сметка на това се появява възможност значително да се повиши огневата производителност на комплекса; ракетите се изстрелват в максимален темп по посока на целите, а РЛС за целеуказание се включват за няколко секунди само когато ракетата се оказва до целта. Модификацията на семейството SM-2, разработени за взаимодействие с БИУСАеджис“ имат двустранен канал за свръзка с кораба-носител, което позволява да се препрограмира автопилота в полет (например, ако целта рязко променя своя курс).

SM-3Редактиране

Поколението SM-3 е представено от специализираните противоракети RIM-161 SM-3, разработени за поразяване на балистични цели зад пределите на атмосферата (бойни блокове на балистични ракети и космически апарати на ниски орбити). За тяхното насочване се използва модифицирана БИУС „Аеджис“. Ракетите от това поколение използват за прихващането на космическите цели и балистичните ракети с малък и среден радиус на действие на произволен участък от тяхната траектория (при ускоряване, балистичния участък и на влизането в атмосферата) и са предназначени за отбраната на съединенията на флота или на наземни обекти от ограничено ракетно нападение. Комплекса SM-3 съставлява част от Националната Противоракетна Отбрана на САЩ

SM-4 LASMРедактиране

Не приета на въоръжение версия на ракетата, създавана за обстрел на наземни цели. Обозначена като RGM-165 LASM (на английски: Land-Attack Standard Missile – Противоповърхностна Ракета Стандарт), ракетата трябва да носи утежнена бойна част и инерционно насочване, комбинирано с насочване по GPS. Флота предполага да използва ракетата като замяна на тежката корабна артилерия, за бомбардировка на брега и поддръжка на действията на морската пехота, поразяване на укрепления, струпвания на войски на противника и позиции на отбраната. Макар изпитанията да преминават успешно, флота се отказва от приемането на ракетата на въоръжение поради неспособността ѝ да поразява добре защитени или подвижни цели.

SM-5Редактиране

Това е проект за зенитна ракета от ново поколение, с активна радиолокационна глава за самонасочване и възможност за външно целеуказание. По-късно е рестартиран като SM-6.

SM-6Редактиране

Поколението SM-6 представлява нова стъпка в развитието на ракетите от семейството на „Стандарт“, представен от новата далекобойна зенитна ракета RIM-174 SM-6 ERAM (на английски: Extended Range Active Missile – ракета с активно самонасочване, с увеличена далечина на полета. Основната разлика от предшестващите поколения се явява използването на активна радиолокационна глава за самонасочване, което позволява на ракетите SM-6 ефективно да поразяват цели без целеуказание от борда на кораба-носител. Това съществено повишава ефективността на използване по нисколетящи цели (скрити от радарите на кораба-носител зад хоризонта) и позволява да се поразяват цели по външно целеуказание (например, от борда на самолет за ДРЛО).

ТТХРедактиране

Система SM-1 Medium Range SM-1 Extended Range SM-2 Medium Range SM-2 Extended Range SM-3 SM-6 ERAM
Вариант RIM-66E RIM-67A RIM-66M RIM-156A RIM-161B RIM-174
Дължина 4,41 м 7,90 м 4,72 м 6,55 м 6,60 м 6,55 м
Стартово тегло 630 кг 1340 кг 708 кг 1466 кг 1501 кг 1500 кг
Диаметър 0,34 м 0,34 м 0,34 м 0,53 м 0,34 м
Размах на крилата 1,08 м 1,60 м 1,08 м 1,08 м 1,57 м
Двигател едностепенен ТГРД двустепенен ТГРД едностепенен ТГРД двустепенен ТГРД тристепенен ТГРД
Далечина на полета 45 км 65 км 167 км 240 км 500+ км 240 км
Височина на поразяване 24 км 24 км 24+ км 33 км > 247 км 33 км
Скорост М2+ М2+ М3,5 М3,5 9600 км/ч М3,5
Система за управление ПАРЛ ПАРЛ, ИНС ПАРЛ, ИНС, ИЧ ПАРЛ, ИНС ГНСС, ИНС, ИЧ ИНС, АРЛ
Бойна част 62 кг Пръти 62 кг Пръти 113 кг Осколочна 113 кг Осколочна LEAP (кинетичен
прехващач)
кинетична
или осколочна Mk 125
Пускова установка Mk 13 Mk 10 Mk 13 / Mk 26 / Mk 41 Mk 41 (вертикална, Аеджис) Mk 41 Mk 41
На въоръжение от, 1983 1969 1981 1998 Изпитания от 2004 Планира се от 2011
Изпитания от 2008
Стойност на единица 601 500 USD 409 000 USD 421 400 USD k.A. ~990 000 USD

Използване в бойРедактиране

На 12 октомври 2016 г., американският разрушител USS DDG-87 „Мейсън“ изстрелва две ракети SM-2MR и една ESSM за отразяване на атака от противокорабни ракети, изстреляни от територията на Йемен[1].

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

РускоезичниРедактиране

На английски езикРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ЗУР семейства „Стандарт““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.