Отваря главното меню

Западноказахстанска област

Западноказахстанска област (на казахски: Батыс Қазақстан облысы; на руски: Западно-Казахстанская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 181 339 km² (8-мо място по големина в Казахстан, 5,6% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 653 775 души[1] (12-то място по население в Казахстан, 3,54% от нейното население). Административен център град Уралск. Разстояние от Нурсултан до Уралск 1410 km.

Западноказахстанска област
Батыс Қазақстан облысы
      
Герб
Zap-Kz obl.svg
Страна Флаг на Казахстан Казахстан
Адм. център Уралск
Площ 151 339 km²
Население (2019) 653 775 души
4,32 души/km²
Райони 12 + 1
Губернатор Гали Искалиев
Западноказахстанска област в Общомедия

Историческа справкаРедактиране

През 1613 г. (по други данни 1584 г.) е основано укреплението Яицки городок, което през 1775 г. е преименувано на Уралск и признато за град. Вторият град в областта Аксай е признат за такъв през 1967 г. Западноказахстанска област е образувана на 10 март 1932 г., като от 3 май 1962 г. до юли 1992 г. се е наричала Уралска област.

Географска характеристикаРедактиране

Западноказахстанска област се намира в западната част на Казахстан. На запад, северозапад и север граничи с Астраханска, Волгоградска, Саратовска и Оренбургска област на Русия, на изток – с Актобенска област и на юг – с Атърауска област. В тези си граници заема площ от 151 339 km² (8-мо място по големина в Казахстан, 5,6% от нейната площ). Дължина от запад на изток 600 km, ширина от север на юг 420 km.[2]

Западноказахстанска област е разположена в северната част на Прикаспийската низина, представляваща плоска равнина, слабо наклонена на юг, за която са характерни обширни пясъчни масиви и падини, заети понякога от солени езера и сори. На север се простират южните разклонения на възвишението Общ Сърт с връх Ичка 259 m, най-високата точка на областта, разположена на 16 km северозападно от районният център село Таскала. На изток в областта навлизат западните части на Подуралското плато.[2]

Климатът е рязко континентален, с горещо и сухо лято и студена и малоснежна зима. През лятото често явление са суховеите и праховите бури, а през зимата – виелиците. Средна юлска температура 24 – 26°С, средна януарска от -11°С до -14°С. Годишната сума на валежите варира от 300 mm на север до 180 mm на юг. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е от 150 денонощия на север до 170 денонощия на юг.[2]

Цялата територия на Западноказахстанска област принадлежи към безотточния басейн на Каспийско море. Най-голямата река в областта е Урал, пресичаща я от север на юг и разделяща я на две части, с притоците си Илек, Шаган и др. В западната част преминават долните течения на реките Голям и Малък Узен, губещи се в пустинята Рън. По-голямата част от реките са маловодни, като през лятото напълно пресъхват или се разпадат на отделни водни участъци. На тях са изградени язовири, най-големите от които са на река Кушум (бифуркация на река Урал): Кушумско и Донгелекскос. На територията на областта има множество езера (предимно по заливните тераси и делтови), голяма част от които през лятото силно наляват или пресъхват. Най-големите сладководни езера са Камъш-Самарските, Итмурънкол, Рибни Сакръл и др.; солени – Шалкар, Аралсор и др.[2]

Северната част на областта попада в зоната на степите, която на юг се сменя с полупустини. В северната част има малки участъци заети от черноземни почви, по̀ на юг – тъмнокестеняви, кестеняви и светлокестеняви с петна от солонци. На юг преобладават солонците. Големи участъци от южните и югоизточните райони са заети от пясъци. По речните долини са разпространени ливадни солонцеви почви. От север на юг растителността се сменя от тревиста, през коилово-типчакова и накрая пелиново-типчакова и пелиново-тревиста. По долините на реките има тревисти пасища. Гори, съставени от топола, бряст и дъб са се съхранили предимно по заливната тераса на Урал и във възвишението Общ Сърт (предимно малки брезови горички). На югозапад се срещат редки горички от бор, бяла акация и елша. Повсеместно са разпространени гризачи (лалугер, пустинна мишка, пясъчник), хищници (вълк, лисица, пор, невестулка), по рядко копитни (сайга, джейран), няколко вида змии (степен удушвач, щитомордник, усойници и др.). Птичият свят е представен от различни, предимно стипни и пустинни видове.[2]

НаселениеРедактиране

На 1 януари 2019 г. населението на Западносазахстанска област област е наброявало 653 775 души (3,54% от населението на Казахстан). Гъстота 4,3 души/km². Етнически състав: 19,26%, украинци 1,41%, татари 1,29% и др.[1]

Административно-териториално делениеРедактиране

В административно-териториално отношение Западноказахстанска област се дели на 12 административни района, 2 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 1 град с районно подчинение и 4 селища от градски тип.

 
Административно-териториално деление на Западноказахстанска област
Административно-териториално деление на Западноказахстанска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2019 г.)
Административен център Население
(2019 г.)
Разстояние до Уралск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1.Уралск 731 312 658 гр. Уралск 234 169 - Деркул, Желаево, Зачаганск, Круглоозерное
Административен район
1.Акжаикски район 25 200 40 574 с. Чапаев 10 000 125
2.Бокейордински район 19 200 15 222 с. Сайхин 3 686 561
3.Бурлински район 5 600 56 086 гр. Аксай 35 341 147
4.Жангалински район 20 800 24 029 с. Жангала 8 637 263
5.Жанибекски район 8 200 16 147 с. Жанибек 8 121 494
6.Байтерекски район 7 400 57 762 с. Переметное 3 710 50
7.Казталовски район 18 600 29 129 с. Казталовка 4 957 333
8.Каратобински район 10 000 15 467 с. Каратобе 3 436 220
9.Съръмски район 11 900 18 924 аул Жъмпити 5 125 122
10.Таскалински район 8 100 16 701 с. Таскала 7 935 96
11.Теректински район 8 400 38 086 с. Фьодоровка 4 434 42
12.Чингирлауски район 7 200 14 744 с. Чингирлау 7 233 218

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране