Актобенска област (на казахски: Ақтөбе облысы; на руски: Актюбинская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 300 629 km² (2-ро място по големина в Казахстан, 11,03% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 869 637 души[1] (6-о място по население в Казахстан, 4,72% от нейното население). Административен център град Актобе. Разстояние от Астана до Актобе 962 km.

Актобенска област
Ақтөбе облысы
      
Герб
Страна Казахстан
Адм. центърАктобе
Площ300 629 km²
Население869 637 души (2019)
2,89 души/km²
Райони12 + 1
ГубернаторЕралъ Тогжанов
Официален сайтwww.gov.kz/memleket/entities/aktobe
Актобенска област в Общомедия

Историческа справка редактиране

През 1869 е основано укреплението Ак-Тюбе, което през 1880-те години е преобразувано в град Актюбинск (след признаване суверенитета на КазахстанАктобе). През 1900 г. селището Темир е утвърдено за град и вторично през 1928 г. Същата година за град е признато и селището Челкар (Шалкар). Останалите 5 града в областта са признати за такива в периода от 1961 до 1967 г. Актобенска област е образувана на 10 март 1932 г. под името Актюбинска област, а на 29 юли 1936 г. от 11 нейни източни райони е образувана Кустанайска област.

Географска характеристика редактиране

Актобенска област се намира в западната част на Казахстан. На север граничи с Оренбургска област на Русия, на юг – с Република Каракалпакстан на Узбекистан, на изток – с Костанайска и Карагандинска област, на югоизток – с Къзълординска област, на югозапад – с Мангистауска област и на запад – с Атърауска и Западноказахстанска област. На юг има малък излаз на пресъхващото Аралско море. В тези си граници заема площ от 300 629 km² (2-ро място по големина в Казахстан, 11,03% от нейната площ). Дължина от запад на изток 800 km, ширина от север на юг 650 km.[2]

Актобенска област е разположена между Прикаспийската низина на запад, платото Устюрт на юг, Туранската низина на югоизток и южните разклонения на Урал на север. Преобладаващата част от територията на областта е равнинна (височина 100 – 200 m), силно разчленена от долините на реките. В средната част се простира ниската планина Мугоджари с връх Болшой Боктъбай 657 m (48°28′10″ с. ш. 58°29′18″ и. д. / 48.469444° с. ш. 58.488333° и. д.), най-високата точка на областта. Западната част на областта е заета от Подуралското плато, преминаващо на югозапад в Прикаспийската низина. Югоизточната част е заета от големи пясъчни масиви – Приаралски Каракум, Големи и Малки Барсуки, а на североизток навлизат западните части на Тургайското плато, силно набраздено от дълбоки оврази и суходолия.[2]

Климатът е рязко континентален, засушлив, с горещо и сухо лято и студена зима. През лятото често явление са суховеите и праховите бури, а през зимата – виелиците. Средна юлска температура от 22,5 °C на северозапад до 25 °C на югоизток, средна януарска температура съответно -16 °C и -15,5 °C. Годишната сума на валежите варира от около 300 mm на северозапад до 125 – 200 mm на юг. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 175 денонощия на северозапад до 190 денонощия на югоизток.[2]

Цялата територия на Актобенска област принадлежи към вътрешни безотточни басейни: Каспийско море, Аралско море и по-малки безотточни езера. Най-големите реки в областта са: Емба, левите притоци на УралОр, Илек и др. и реки, завършващи във временни или постоянни безотточни езера, или губещи се пустинните пясъци – Иргиз, Уил, Тургай, Сагъз и др. Повечето от реките са маловодни, през лятото напълно пресъхват или остават отделни изолирани участъци с вода. Има над 150 предимно малки солени езера, като много от тях през лятото пресъхват и се превръщат в солончаци (Шалкартениз и др.) Маловодните реки и солените езера не са пригодни за стопански цели и във връзка с това широко се използват пресните подземни води.[2]

Северозападната част на областта е заета от коилови и пелиново-тревисти степи, развити върху черноземни и тъмнокестеняви почви с петна от солонци. По долините на реките расте ливадна растителност и малки горички от топола, осика, бреза и други храсти. Средната и североизточна част са заети от тревисто-пелинови сухи степи, развити върху светлокестеняви и сиви слабосолонцови почви. На юг са разположени пелиново-солянкови полупустини и пустини върху кафяви солонцови почви и големи пясъчни масиви и солончаци. Има множество гризачи (степна пъструшка, лалугер, пустинна мишка и др.), хищници (вълк, корсак и др.) и са се съхранили антилопи сайга и джейран.[2]

Население редактиране

На 1 януари 2019 г. населението на Актобенска област област е наброявало 869 637 души (4,72% от населението на Казахстан). Гъстота 2,89 души/km². Етнически състав: казахи 82,84%, руснаци 11,34%, украинци 2,40%, татари 1,06% и др.[1]

Административно-териториално деление редактиране

В административно-териториално отношение Актобенска област се дели на 12 административни района, 8 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 7 града с районно подчинение, 3 селища от градски тип и 2 градски района в град Актобе.

 
Административно-териториално деление на Актобенска област
Административно-териториално деление на Актобенска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2019 г.)
Административен център Население
(2019 г.)
Разстояние до Актобе
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Актобе 297 493 804 гр. Актобе 493 804 -
Административен район
1.Алгински район 7507 40 783 гр. Алга 20 562 45
2.Айтекебийски район 36 800 24 895 с. Комсомолское 6474 280
3.Байганински район 51 000 22 809 с. Карауилкелди 8907 251
4.Иргизски район 41 500 14 999 с. Иргиз 5873 454
5.Каргалински район 5000 17 107 сгт Бадамша 5580 110
6.Мартукски район 6600 29 980 с. Мартук 10 076 75
7.Мугалжарски район 29 530 67 416 гр. Кандигаш 35 392 85 гр. Емба, гр. Жем
8.Темирски район 12 600 37 740 сгт Шубаркудук 13 547 179 гр. Темир, Шубарши
9.Уилски район 11 500 18 651 с. Уил 5590 260
10.Хобдински район 14 000 18 623 аул Кобда 5580 110
11.Хромтауски район 12 900 42 951 гр. Хромтау 26 641 90
12.Шалкарски район 62 200 45 996 гр. Шалкар 27 913 363

Външни препратки редактиране

Източници редактиране