Отваря главното меню

Зондските острови (на индонезийски: Kepulauan Sunda; на зондски: Kapuloan Sunda) е архипелаг в Югоизточна Азия между Малайския полуостров и Нова Гвинея и между Индийския океан и Тихия океан. Съставен е от няколко по-големи острова и многобройни по-малки острови. Повечето от тях са владение на Индонезия. Северната част на остров Борнео принадлежи на Малайзия и Бруней, докато източната част от остров Тимор от 2002 г. е владение на държавата Източен Тимор.

Зондски острови
Kepulauan Sunda
Indonesia 2002 CIA map.jpg
Sunda archipelago ru.png
  Големи Зондски острови  Малки Зондски острови  Молукски острови
Местоположение Югоизточна Азия
Площ 1 700 000 km²
Население 244 900 000 жители
144 души/km²
Най-висока точка 4095 m
Indian Ocean laea relief location map.jpg
-2° с. ш. 110° и. д.
Местоположение в Индийски океан

Съдържание

ГеографияРедактиране

Общата площ на архипелага е над 1,7 млн. km2. Зондските острови обикновено се делят на две подгрупи:

Площта на Големите Зондски острови възлиза на около 1,5 млн. km2, на Малките Зондски острови – 128 хил. km2, а на Молукските острови – 83,7 хил. km2. Най-големият остров от групата е Борнео (734 хил. km2). Целият архипелаг включва над 3000 острова.

Всички Големи и повечето от Малките Зондски острови са обградени от множество много малки островчета. Някои специалисти считат Молукските острови за отделен архипелаг, което по същество е условен въпрос. Заедно със съседния Филипински архипелаг, Зондските острови образуват по-големия Малайски архипелаг.

Територията на Зондските острови като цяло е планинска, но съществуват и две обширни низини: една на Борнео и една на Суматра. Най-високите точки на островите: Кинабалу, 4100 m (Борнео), Кринчи, 3805 m (Суматра), Семеру, 3676 m (Ява), Рантокомбола, 3455 m (Сулавеси), Сегара-Ринджани, 3676 m (Ломбок). В архипелага са разположени над 130 вулкана, а районът му е сеизмично активен. Зондските острови са образувани вследствие сблъскването на Индо-австралийската плоча и Евразийската плоча.[1]

Бреговете на архипелага се мият от Южнокитайско и Арафурско море. В самият архипелаг са разположени множество вътрешните морета. Реките като цяло са планински, кратки и бурни. Най-големите реки са: Капуас, Барито, Каян, Раджанг (Борнео) и Хари (Суматра).

Зондските острови разделят следните междуостровни морета:

Климатът на Зондския архипелаг е екваториален и субекваториален (в южната част). Горите са основно влажни и вечнозелени, като на отделни места се срещат и сухи саванни гори. Валежите са много – на Борнео и западното крайбрежие на Суматра са около 3000 mm годишно. Средната януарска температура е около 24 °С, а средната юлска достига 32 °С. Флората и фауната са изключително разнообразни и богати, като се срещат множество ендемити.[2]

ИсторияРедактиране

По време на последната ледникова епоха, когато нивото на морето е било 100 m по-ниско от днешното, Зондските острови са били съединени помежду си и с Индокитай.

НаселениеРедактиране

Архипелагът е заселен от много народи с различни културни и сходни езици.

ИкономикаРедактиране

Има находища на следните полезни изкопаеми: олово, боксити, никел, мед, манган, цинк, хром, калай и петрол. Около 60% от общата територия на островите е заета от гори с ценни тропически видове дървета. Площта на Малките Зондски острови е заета главно от селскостопански земи, посеви с ориз, царевица и технически култури. В аграрно и промишлено отношение, най-развит е остров Ява.

ИзточнициРедактиране

  1. Audley-Charles, M.G. (1987) „Dispersal of Gondwanaland: relevance to evolution of the Angiosperms“ In: Whitmore, T.C. (ed.) (1987) Biogeographical Evolution of the Malay Archipelago Oxford Monographs on Biogeography 4, Clarendon Press, Oxford, с. 5 – 25, ISBN 0-19-854185-6
  2. A revised taxonomy of the Felidae: The final report of the Cat Classification Task Force of the IUCN Cat Specialist Group. // Cat News Special Issue 11. 2017.