Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ) е създаден на 1 юли 2010 година като правоприемник на Института по зоология, Института по ботаника и Централната лаборатория по обща екология с решение на Общото събрание на БАН.
| Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания | |
 Сградата на ИБЕИ–БАН | |
 Местоположение в София | |
| Информация | |
|---|---|
| Акроними | ИБЕИ-БАН |
| Тип | научен институт при БАН |
| Основана | 1 юли 2010 г. |
| Част от | Българска академия на науките |
| Седалище | София |
| Доц. доктор | Доц. доктор Владимир Владимиров |
| Сайт | www.iber.bas.bg |
Дейности
редактиранеПровежданите в Института научни изследвания са в областта на теоретичните и приложните аспекти на екологията, биоразнообразието, опазването на околната среда и устойчивото ползване на биологичните ресурси. Кадрите на института са специалисти по ботаника, микология, зоология, екология, хидробиология, паразитология, консервационна биология, генетика на околната среда, еволюционна биология и други сродни научни области.[1]
Институтът оказва методична помощ на държавните институции и структурите на гражданското общество и представя страната в европейското изследователско пространство в областите на неговата компетентност.[1] Член е на Консорциума на европейските таксономични институции (CETAF).[2]
Структура
редактиранеИБЕИ–БАН се състои от четири отдела:[3]
- Отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“
- Отдел „Животинско разнообразие и ресурси“
- Отдел „Водни екосистеми“
- Отдел „Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология“
Капацитет
редактиранеИнститутът е оборудван с техника за провеждане на разнообразни флористични, фаунистични и екологични проучвания и химична, фитохимична, генетична, кариологична, биотехнологична, паразитологична лаборатории, лаборатории по светлинна микроскопия и екологична микробиология, център за географски информационни системи.[1]
Към института функционират няколко изследователски полеви станции:[4]
- Екологична станция при Биосферния резерват „Сребърна“
- Биологична експериментална база „Калимок“
- Лаборатория по морска екология, Созопол
- Екологична станция при резерват „Атанасовско езеро“
- Теренна база „Беглика“
- Теренна база „Парангалица“
- Екологична станция „Плана“
Научни издания
редактиранеИнститутът издава две периодични издания:
- Phytogia Balcanica
- Acta zoologica bulgarica (с импакт фактор)
Хербариум SOM
редактиране
Хербариумът на отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“ в ИБЕИ-БАН, регистриран в Index Herbariorum като международно признат хербариум с акроним SOM, е най-големият и най-представителен източник на информация за изучаването на флората на България и Балканите. Съдържа над 175 000 образци от всички растителни таксономични групи (без водорасли) – мъхове, хвощови, папратовидни, голосеменни и покритосеменни растения.
Началото на хербарната колекция е поставено през 1919 г. от акад. Иван Буреш под формата на Хербариум на Природонаучния музей на Царските природонаучни институти. Тя е създадена като сбор от хербарните сбирки на именити български и чуждестранни ботаници: Александър Дреновски, Анание Явашов, Андрей Тошев, Божимир Давидов, Борис Ахтаров, Вацлав Стрибърни, Васил Ковачев, Иван Мърквичка, Иван Нейчев, Иван Урумов, Йосиф Веленовски и др.
Източници
редактиране- ↑ а б в За ИБЕИ, Уебсайт на ИБЕИ–БАН
- ↑ Institute of Biodiversity and Ecosystem Research – Bulgarian Academy of Sciences Архив на оригинала от 2018-09-13 в Wayback Machine., Consortium of European Taxonomic Facilities
- ↑ Отдели, секции и изследователски групи (ИГ) на ИБЕИ-БАН
- ↑ Информация за теренните бази на ИБЕИ-БАН