Отваря главното меню

Петко Василев Горбанов е български общественик, адвокат, народен представител.

Петко Горбанов
български общественик
Роден
Починал

Образование Робърт колеж
Политика
Депутат
УС   VIII ОНС   IX ОНС   
Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж, София, 1902 година. Първи ред (прави) от ляво надясно: генерал Илия Димитриев, Петър Матеев, Шопов, Бешков. Втори ред: (прави) Тодор Джебаров, Иванов, неизвестна, Христо Бракалов. Трети ред (прави): Бистра д-р Михайловска, Петър Чернев, неизвестна, Иван Каранджулов, неизвестна, Иван Гешев, неизвестен, Кириак Провадалиев. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, Джордж Уошбърн, неизвестна, Петко Горбанов, неизвестна, Александър Люцканов. Пети ред (седнали): Никола Пулев, Иван Бацов, неизвестен.

БиографияРедактиране

Петко Горбанов е роден на 17 февруари 1846 г. в град Елена. Завършва училището в Елена. През 1864 г. постъпва в Робърт колеж като пръв негов български възпитаник. След това пребивава в Киев, където се дипломира в Духовната академия.

Престоят му в Цариград освен като учащ е и свързан с преподавателска дейност — лектор по български език. Във вестник „Македония“ от 1871 година, брой 30, издаден под редакцията на П. Р. Славейков, е направено обяснение:

От българските класове особено добър изпит дали класът по Българска граматика, състоящ се от по-малките и класът по Риторика, състоящ се от по-възрастните. Превъзходните отговори, които тези два класа дадоха и въобще всичките други, показват, че българският учител г. Петко В. Горбанов се е старал много за напредъка на нашите българчета и че неговият труд не е бил напразен. И показват още, че учениците умеели да се възползват от времето си и от доброто напредване на учителя си.

След потушаване на Априлското въстание (1876), придружава лейди Емили Странгфорд при нейната обиколка из България.

Сътрудничи със статии и преводи на вестниците „Право“ (1869-1873), „Съветник“ (1863-1865), „Македония“ (1866-1872).

Петко Горбанов е съученик с Константин Стоилов, Стефан Панаретов, Стоян Михайловски, Иван Славейков, Рачо Славейков. Те правят дарения за църковната независимост и техните имена са изброени в благодарствен списък.

В навечерието на Освободителната война (1877 – 1878 г.) събира подробни сведения за нуждите на руската армия в предстоящите ѝ бойни действия на Балканите. Познавайки добре обстановката и извършвайки щателен анализ на военно–политическите и физико–географски дадености в българските земи в навечерието на войната, Петко Горбанов прави извода, че най-подходящото място за преминаване на река Дунав от руската армия е в участъка Зимнич – Свищов. Докладва своето предложение и съображенията си за него на руското командване. Последвалото форсиране на река Дунав при Зимнич – Свищов доказва, че предложението му е прието. По време на Руско-турската война съдейства на руското командване като разузнавач. Изпраща дописки за бойните действия на френската агенция „Хавас“ и руския вестник „Голос“.

Награден от руското командване с орден „Св. Станислав“, III степен (1878).

По време на Временното руско управление, Петко Горбанов е председател на Окръжния съд в град Елена.

Когато се завръща в България се изявява като адвокат и депутат в Учредително събрание (1879).

Активен член на Консервативната партия, заема различни административни длъжности и постове — Главен секретар на Министерство на правосъдието, помощник-кмет на София.

Учител по български език на княз Александър I Батемберг.

Редактор на вестниците „Будилник“ (1880), „Будилник става либерал“ (1881), на „Български глас“ (1879-1883).

Автор на „Малък наръчник за изучаване на български език“, написан на френски език през 1880 година.

Подпредседател на IX Обикновено Народно събрание (1896-1898).

Умира на 9 февруари 1909 година в София.

ИзточнициРедактиране

  • Енциклопедия България, том 2, 1981 г., стр. 133
  • Николай Кюркчиев, Иван Бърнев, „Епизоди от изграждането на новата българска държавност 1879-1896“, „Изток-запад“, С.2007, стр. 312
  • Иван Радев, „История на Велико Търново XVIII – XIX век“, „Слово“, В. Т., 2000, стр. 711-713