Отваря главното меню

Иван Ковачев

български офицер

Иван Иванов Ковачев е български военен деец, полковник, заемал редица висши военни длъжности по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Иван Ковачев
български офицер
Звание Полковник
Години на служба 1899 – 1920
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Пехота
Командвания 18 пехотен полк
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди Вижте по-долу

Роден

БиографияРедактиране

Иван Ковачев е роден на 2 ноември 1878 г. в Русе, Княжество България. През 1899 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в 20 випуск и е произведен в чин подпоручик. Служи във втори пехотен искърски полк и Школата за запасни офицери.[1] През 1903 е произведен в чин поручик, а на 31 декември 1906 в чин капитан. Като поручик Иван Ковачев служи като взводен командир във Военно на Н. К. В. училище.[2] През 1908 година, като капитан от Школата за запасни подпоручици в пехотата е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, която завършва през 1911 г.[3]

На 18 май 1913 г. е произведен в чин майор, след което служи в 19 пехотен шуменски полк.

Първа световна война (1915 – 1918)Редактиране

По време на Първата световна война (1915 – 1918), от 23 септември 1915 до 23 април 1916 г. служи като старши адютант в щаба на 5 пехотна дунавска дивизия, след което е съгласно заповед №285 по Действащата армия е назначен за командир на дружина от 5 пехотен дунавски полк. На 30 май 1916 година е произведен в чин подполковник. На 2 август 1916 със заповед №432 по Действащата армия е назначен за началник-щаб на на 2-ра бригада от 5 пехотна дунавска дивизия, на която длъжност е до 28 декември 1916 г., когато със заповед №630 по Действащата армия поема командването на дружина от 18 пехотен етърски полк.

На 8 април 1917 г. подполковник Ковачев е назначен за началник-щаб на 11 пехотна македонска дивизия (съгласно заповед № 783 по Действащата армия), а на 18 юни същата година (заповед № 522 по ДА) е назначен за командир на 18 пехотен полк, на която длъжност е до 17 юли 1919 г., като междувременно на 30 май 1918 година е произведен в чин полковник. В периода (31 март – 10 април 1918 г.) подполковник Ковачев е включен в курса за щаб-офицери при щаба на немската 11 армия, който се провежда в град Прилеп.[4] Полковник Иван Ковачев преминава в запаса на 13 ноември 1920 година.

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 106.
  2. Дичев, Н. „Генерал Георги Тановски – воин, патриот, гражданин“, София, 2003, Издателство „Захарий Стоянов“, стр. 23
  3. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 123
  4. Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 97

ИзточнициРедактиране

  • Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 163