Иван Пеев-Плачков

български учител и политик
Тази статия е за българския политик. Вижте също: Иван Пеев.

Тази статия е за българския политик. Вижте също: Иван Плачков.

Иван Пеев-Плачков е български просветен деец и политик от Народната партия. Бивш министър на народното просвещението в периода 1900 – 1901 и 1912 – 1913[1], деловодител и секретар на БКД (1911 – 1939).

Иван Пеев-Плачков
български учител и политик
Роден
Починал
16 август 1942 г. (78 г.)
Националност България
Учил вРобърт колеж
Работилполитикучител
Политика
ПартияНародна партия (1912 – 1922)
Депутат
V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   
Иван Пеев-Плачков в Общомедия

Биография редактиране

Произход, образование и младежки години редактиране

Иван Пеев-Плачков е роден на 19 януари (7 януари стар стил) 1864 г. в Копривщица, тогава Османската империя. Завършва Робърт колеж в Цариград през 1882 г., след което е учител в Пловдив и София (1883 – 1900). Първоначално е преподавател по математика, а впоследствие – по български език и литература.[2]

Дописен член е от 1898 г. и действителен от 1900 г. на Българското книжовно дружество (БКД), дн. Българска академия на науките (БАН). Оглавява Министерството на народното просвещение (МНП) във второто правителство на Тодор Иванчов и първото правителство на Рачо Петров (1900 – 1901).[3] След това редактор на в. „Мир“ и сътрудник на „Периодическо списание“, „Училищен преглед“, „Българска сбирка“ и „Летопис на българското книжовно дружество“ в София (1900 – 1938).

Иван Плачков е племенник на свещеник Дончо Дойчов Плачков (1835 – 1 май 1876) – посечен от турците в местността „Чардашко дере“. Изпратен е в края на въстанието в Копривщица от първенците при турската войска със златни дарове и молба да пощадят града.[4]

Професионална дейност редактиране

В периода 1901 – 1910 г. Пеев е деловодител на БКД, а в периода 1911 – 1939 г. – негов секретар. През този период се включва по-активно в политическия живот като привърженик на Народната партия. От 1908 г. работи в близкия до партията вестник „Реч“.[5] През 1911 г. е избран за народен представител и става подпредседател на V велико народно събрание, след това подпредседател на XV обикновено народно събрание (1911 – 1912).

През 1912 – 1913 г. отново оглавява Министерството на народното просвещение (МНП) в правителството на Иван Гешов и четвъртото правителство на Стоян Данев. Заедно с други привърженици на опозицията, през 1922 г. е арестуван и изпратен в затвора в Шумен от земеделското правителство на Александър Стамболийски. Подведен е под съдебна отговорност като един от виновниците за националните катастрофи.[6] Освободен е след Деветоюнския преврат.[3] Дядо е на философа Цветан Тодоров[7] и на физика Иван Тодоров.

Иван Пеев-Плачков умира на 16 август 1942 г. в София.[3]

Семейството на Пейо Плачков е единственото в България дало три жертви по време на войните 1912 – 1918 г. – полк. Михаил Пеев-Плачков, майор Владимир Пеев-Плачков и майор Атанас Пеев-Плачков. От четирима сина им остава само техният брат Иван Пеев-Плачков.[8]

Творчество редактиране

  • Идеологическа класификация на българските предлози. 1890.
  • Бележки, очерци и фейлетони. 1884 – 1900. 1901.
  • Очерци и бележки по учебното дело. 1911.
  • Иван Евстратиев Гешов. 1926.
  • Д-р Константин Стоилов. Живот и обществена дейност. 1930.
  • Из гънките на миналото. Спомени и впечатления. 1994.

Бележки редактиране

  1. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 72.
  2. Бръзицов, Христо. Един час при.... т. ІІ. София, 1943. с. 105 – 106.
  3. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  4. Geni.com. Дончо Н. (Дойчов) Плачков. Посетен на 31 август 2021
  5. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 202.
  6. Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков . - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2
  7. Селянинът от Подунавието // в. Култура. Архивиран от оригинала на 2008-06-26. Посетен на 19 юни 2008.
  8. Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за