Правителство на Стоян Данев 4

Правителство на Стоян Данев
	33-то правителство на България
Общи
Държавен глава	Фердинанд I
Председател	Стоян Данев
Народно събрание	190 / 212
Сформиране	1 юни 1913
Разпускане	4 юли 1913
Първоначален състав
Коалиция	ПЛП,; НП
Министри	10
~ мъже	10
~ жени	0
Хронология
Назначено от	XV ОНС

Четвъртото правителство на Стоян Данев е тридесет и трето правителство на Царство България, назначено с Указ № 4 от 1 юни 1913 г.^[1] на цар Фердинанд Сакскобургготски^[2]. Управлява страната до 4 юли 1913 г., след което е наследено от второто правителство на Васил Радославов^[3].

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

ПолитикаРедактиране

Основна статия: Битка за Кресненския пролом

Кабинетът поема управлението на страната в условия на изключително драматична обстановка. Между Сърбия и Гърция е подписан таен военен съюз, насочен срещу България. Зачестяват провокациите на бившите съюзници срещу позициите на българската армия. В Македония българското население е подложено на терор. За да промени създалата се ситуация, без да прецени правилно съотношението на силите и особено заплахата от страна на Румъния и Турция, цар Фердинанд I дава заповед българските войски да настъпят в Македония. Два дни по-късно правителството на д-р Данев нарежда да бъдат спрени военните действия, но сръбските и гръцките войски се възползват от предоставения им повод и атакуват по целия фронт. След няколкодневните боеве гръцката армия е обкръжена в Кресненското дефиле, а сръбските войски са заплашени от пълно унищожение в Македония^[3].

Междусъюзническа войнаРедактиране

На 28 юни същата година и Румъния обявява война на България. Без да срещнат съпротива войските ѝ достигат до двадесетина километра от София и окупират Южна Добруджа. Дава се начало на Междусъюзническата война, в която се намесва и Турция. Последната, на 30 юни, окупира Източна Тракия (250-хилядна османска армия), подлагайки на сеч българското население. Правителството на д-р Данев подава оставка. Примирието е сключено от новия кабинет, ръководен от д-р Радославов, на 4 юли 1913 г.^[3]

СъставянеРедактиране

Кабинетът, оглавен от Стоян Данев, е образуван от членове на Народната и Прогресивнолибералната партия.

КабинетРедактиране

Сформира се от следните 10 министри^[3].

министерство		партия
председател на Министерския съвет	Стоян Данев	Прогресивнолиберална партия
вътрешни работи и народно здраве	Михаил Маджаров	Народна партия
външни работи и изповедания	Стоян Данев	Прогресивнолиберална партия
народно просвещение	Иван Пеев-Плачков	Народна партия
финанси	Теодор Теодоров	Народна партия
правосъдие	Петър Абрашев	Прогресивнолиберална партия
война	Стилиян Ковачев	военен
търговия, промишленост и труда	Атанас Буров	Народна партия
земеделие и държавни имоти	Александър Людсканов	Прогресивнолиберална партия
обществени сгради, пътища и благоустройство	Димитър Яблански	Народна партия
железници, пощи и телеграфи	Димитър Христов	Прогресивнолиберална партия

Промени в кабинетаРедактиране

от 28 юни 1913Редактиране

След промените от юни същата година министерството на войната е оглавено от:

министерство	име		партия
война		Георги Вазов	военен

ЛитератураРедактиране

Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

БележкиРедактиране

↑ ДВ. Указ № 4 от 1 юни 1913 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 121 от 1 юни 1913 г.
↑ Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986 Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine.. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 27 февруари 2015 г.)
↑ ^а ^б ^в ^г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 109-112.

[Gazette-1] ДВ. Указ № 4 от 1 юни 1913 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 121 от 1 юни 1913 г.

[BDI-Gudev-2] Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986 Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine.. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 27 февруари 2015 г.)

[Encyclopedy-3] а ^б ^в ^г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 109-112.

[1]

[2]

[3]