Тази статия е за българския революционер. За актьора вижте Иван Савов (актьор). За кмета на Ботевград вижте Иван Савов (кмет).

Иван Савов е български подофицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Иван Савов
български подофицер и революционер
Роден
1870 г.
Починал
26 март 1902 г. (32 г.)
Иван Савов в Общомедия

Биография

редактиране

Иван Савов е роден през 1870 година в белоградчишкото село Калугер, тогава в Османската империя, днес Гранитово в България. Основното си образование завършва в родното село, а след това и подофицерската школа и служи в Белоградчишкия гарнизон като старши подофицер в Петнадесети пехотен ломски полк. Там, заедно с Христо Чернопеев, Никола Божков, Георги Ковачев, Димо Янков, Михаил Лазаров и други, подпомага Борис Сарафов в създаването и организирането на тайно подофицерско братство за подпомагане революционната борба в Македония.

През 1899 година Иван Савов оставя семейството си и заминава като инструктор и околийски войвода в Петричко. Тогава пише на Христо Чернопеев:

Сбогом, прощавайте, мили другари! Аз отивам да се боря с петвековния поробител. Стига съм гледал и слушал как гинат хора. Нека отида, братя, и аз да смажа на едного главата. Нима в мене няма мъжка сила, нима аз съм роден на този свят само очите ми да гледат светлината...
 
Обединена върховистка чета през 1902 година на Иван Савов, Борис Дрангов, Владислав Ковачев и други.

След като организира четите и селските милиции в Петричко е изпратен от Централния комитет на ВМОРО и въоръжен от ВМОК[2] в Кочанско[3]. За известно време негов секретар е Коста Мазнейков.[4]

На 26 март (стар стил: 13 март) 1902 година в местността Мушата между селата Гърляни и Бигла, Иван Савов и четата му се открити и в започналото сражение загиват всички четници.[1][5][6]

  1. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 220.
  2. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.47.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 146.
  4. Милетич, Любомир. „Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ“, Македонскиятъ Наученъ Институтъ, София, 1927 г. стр.115
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 413.
  6. Чѣрнопеевъ, П. Иванъ Савовъ // Илюстрация Илиндень 7 – 8 (47 – 48). Илинденска организация, Юний-Юлий 1933. с. 31 – 32.