Коста Мазнейков
Костадин (Коста, Коце) Георгиев Мазнейков, наричан Даскала (Даскалчето, Даскало),[1] е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Коста Мазнейков | |
|---|---|
| български революционер | |
 27 януари 1903 г., фото Димитър Попов, Ямбол | |
| Роден |
1882 г.
|
| Починал | |
| Коста Мазнейков в Общомедия | |
БиографияРедактиране
.jpg)
Роден е през 1882 година в град Струмица, тогава в Османската империя. Другар от детинство е с дееца на ВМОРО Иван Ингилизов.[2] Завършва с първия випуск българска филология в Висшето училище в София.[3] Завръща се в родния си край и учителства в селата Робово и Добрейци. Когато е учител в струмишките села, турски бей изнасилва местна българка. Мазнейков не се сдържава и убива бея. След тези събития става нелегален.[3] В периода 1899 – 1901 година престоява в България, където изпълнява терористични акции по нареждане от Борис Сарафов.[4] Завръща се в Македония, първо като секретар в четата на Иван Савов, после като радовишки районен войвода на ВМОРО.[5]
На 24 март 1903 няколко обединени чети начело, войводи на които са Христо Чернопеев, Коста Мазнейков, Никола Дечев (Велешко) и Тимо Ангелов (общо 190 души) заминават за Македония. Пресрещнати са в Кочанско и планината Плачковица и водят няколкодневни сражения. На 1 април четата на Мазнейков води сражение край Лески, на 2 април край Шипковица и на 3 април над Владимирово.
Коста Мазнейков загива с цялата си чета от около 15 души в сражение с турски аскер край Инево на 24 (11) май 1903 година.[6][7] Неговият племенник Томе Мазнейков е осъден през 1947 година за създаване на тайна група на ВМРО в Югославия[8].
РодословиеРедактиране
| Георги Мазнейков | |||||||||||||||||||||||||||||
| Панде Мазнейков (1871 – след 1943) | Коста Мазнейков (1882 – 1903) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Мазнейков | |||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Мазнейков (1926 – 2011) | |||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Мазнейков (р. 1956) | |||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 33.
- ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 157 - 158.
- ↑ а б Българин от Скопие създаде шестата по големина болница в България. // bgnes.bg. Посетен на 2023-02-14.
- ↑ сп. „Македония“, бр.5, юли 1903 г., стр. 25-27.
- ↑ Милетич, Любомир, „Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ“, „Македонскиятъ Наученъ Институтъ", София, 1927 г. стр.115
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 270.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 96.
- ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.414., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407083151/http://it.scribd.com/doc/37255531/Sudeni-za-Makedonija-1945-1985, посетен на 2012-09-16