Иван Славейков
Иван Петков Славейков е български просветен деец, филолог и политик от Либералната, по-късно от Демократическата партия. Той е кмет на София (1885 – 1886) и министър на народното просвещение (1901).[1]
| Иван Славейков | |
| български политик | |
 | |
| Роден | Иван Петков Славейков
29 октомври 1853 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Робърт колеж |
| Политика | |
| Партия | Либерална партия Демократическа партия |
| Народен представител в: III ВНС V ОНС VI ОНС VII ОНС VIII ОНС IX ОНС X ОНС XI ОНС | |
| Семейство | |
| Баща | Петко Славейков |
| Братя/сестри | Пенчо Славейков Христо Славейков Рачо Славейков |
| Иван Славейков в Общомедия | |
Биография редактиране
Иван Славейков е роден на 29 октомври (17 октомври стар стил) 1853 в Трявна. Той е най-големият син на просветния деец Петко Славейков и брат на Христо Славейков и Пенчо Славейков. Известно време учи в английски колеж в Малта, а от 1865 до 1871 – в Роберт колеж в Цариград. След завръщането си в родния град става един от основателите и пръв председател на читалище „Трудолюбие“. След това е учител във Враца (1872 – 1875) и Стара Загора (1876), преподава френски език в Роберт колеж (1876 – 1878).[2] След потушаването на Априлското въстание през 1876 г. съвместно със Стефан Панаретов изпраща материали до английската преса, в които разказва за проявените жестокости по време на въстанието.[1]
Непосредствено след Освобождението става член на Либералната, а по-късно на Демократическата партия. През 1878 г. е началник на канцеларията на търновския губернатор, за кратко – 1878 – 1879 г., е и главен училищен инспектор в Сливенска губерния. В периода 1880 – 1881 г. е секретар на Министерски съвет, а след това заема същата длъжност в Българското агенство в Букурещ. След това работи като учител – в Пловдив (1881 – 1884), София (1885 – 1886), Враца (1887 – 1888) и отново в София (1889 – 1900). От 1884 е действителен член на Българското книжовно дружество, а от 1898 до 1900 е председател на неговия Историко-филологически клон.[3] Активен участник в Демократическата партия, Славейков е кмет на София (1885 – 1886) и народен представител (1886 – 1901). През последните седмици от живота си е просветен министър в правителството на Петко Каравелов.[1][2]
Сътрудничи във всички издания на Либералната партия. Редактор е на вестниците „Целокупна България“, „Независимост“, „Търновска конституция“. Той е и един от основателите на вестник „Знаме“. Занимава се активно с изготвянето на преводи от английски и френски език на Р. Бърнс, П. Б. Шели, Х. Лонгфелоу, У. Шекспир, Ги дьо Мопасан и др. Използва литературните псевдоними „Малък славей“, „Барон фон Бръмбъл“, „Чуруликов“.[1]
Иван Славейков умира в София на 7 май (24 април стар стил) 1901 г.[1]
Памет редактиране
На Иван Славейков е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).
Част от личния му архив се съхранява във фонд 1451К в Държавен архив – София. Той се състои от 11 архивни единици от 1870 г.[1]
Библиография редактиране
- Първоначална френска граматика. 1882.
- Първоначална читанка за френски език. 1882.
- Малка практическа граматика за български език. 1883.
- Български език. 1885.
- Пълен френско-български речник. 1888.
- Френски език. 1897.
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е Иван Петков Славейков // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 12 февруари 2019 г.
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Кънчов, Васил. Поменик на Българското книжовно дружество: Иван П. Славейков (17 октомврия 1853 г. в Трявна - 1901 г. в София // Летопис на Българското книжовно дружество (2). 1900. с. 80 - 86.
| Тодораки Пешов | → | кмет на София (25 август 1885 – 19 октомври 1886) | → | Йосиф Ковачев |