Правителство на Петко Каравелов 4

Четвъртото правителството на Петко Каравелов е двадесет и второ правителство на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 20 февруари 1901 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски. Управлява страната до 21 декември 1901 г., след което е наследено от първото правителство на Стоян Данев.[2]

Правителство на Петко Каравелов
 22-ро правителство на България
Общи
Държавен главаФердинанд I
ПредседателПетко Каравелов
Избори1901
Народно събрание
96 / 164
Сформиране20 февруари 1901
Разпускане21 декември 1901
Първоначален състав
КоалицияДП, ПЛП /подкрепяни от НП/
Министри8
~ мъже8
~ жени0
Хронология
Назначено отXI ОНС
Петров 1
Данев 1, 2, 3

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика

редактиране

Вътрешна политика

редактиране

С идването си на власт кабинетът на Демократическата и Прогресивнолибералната партия отменя Радослависткия режим (амнистира участниците в селските бунтове от 1900, внася поправки в „Закон за изтребление на разбойничеството“) и демократизира страната (чрез изменения в избирателния закон, повече свобода на печата, засилване на контрола на парламента върху министрите).[3]

Една от първите стъпки на правителството е отнемането на избирателните права на мнозинството от циганите (чергари и мюсюлмани), което остава в сила до 1919 година.[4]

Външна политика

редактиране

Във външната си политика кабинетът Каравелов се старае да уталожи конфликта с Румъния, предизвикан от убийството на Михайляну, и търси сближение с Русия, за да добие облекчения за българите в османска Македония и съдействие пред френските кредитори на Княжеството. В този контекст предприема мерки за ограничаване на революционната дейност на македонските дружества в страната и за прекъсване на връзките на ВМОК с държавния апарат и войската. Усилията му за решаване на финансовата криза обаче се провалят, тъй като тежките условия на договорения заем от Париж водят до разединение на партиите от управляващата коалиция.[5][3]

Съставяне

редактиране

Представлява коалиция на Демократическата партия (излъчила премиера Петко Каравелов), Прогресивнолибералната и Народната партия, която не изпраща свои представители в кабинета, но го подкрепя в XI обикновено народно събрание.[5]

Сформира се от следните 8 министри и един председател:[3]

министерство име партия
председател на Министерския съвет Петко Каравелов Демократическа партия
външни работи и изповедания Стоян Данев Прогресивнолиберална партия
вътрешни работи Михаил Сарафов Прогресивнолиберална партия
народно просвещение Иван Славейков(упр.) Демократическа партия
правосъдие Александър Радев Прогресивнолиберална партия
финанси Петко Каравелов Демократическа партия
военен Стефан Паприков военен
търговия и земеделие Александър Людсканов Прогресивнолиберална партия
обществени сгради, пътища и съобщения Иван Белинов Демократическа партия

Промени в кабинета

редактиране

от 25 април 1901

редактиране
  • След април 1901 г. управляващия министерството на народното просвещение е заменен от:
министерство име партия
народно просвещение Петко Каравелов (упр.) Демократическа партия

Вижте също

редактиране

Литература

редактиране
  1. Дв. Указ № 6 от 20 февруари 1901 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 39 от 20 февруари 1901 г.
  2. Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879 – 1986 Архив на оригинала от 2015-01-18 в Wayback Machine.. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 18 януари 2015)
  3. а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 76 – 79.
  4. Стоянова, Пламена. Циганите в годините на социализма. Политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989). София, Парадигма, 2017. ISBN 978-954-326-298-4. с. 21 – 23.
  5. а б Стателова 1999, с. 166 – 169.
  6. Стателова 1999, с. 167 – 168.
  7. Стателова 1999, с. 166 – 167.
  8. а б Стателова 1999, с. 168 – 169.
  9. а б Тодорова 2009, с. 88 – 90.
  10. Известник – вестник: седмичник – Варна, брой 1/1 януари 1902 г., стр 1.