Иван Червенаков

Иван Червенаков
	Иван Червенаков
български генерал
Войни	Сръбско-българска война; Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Награди	„Свети Александър“; Военен орден „За храброст“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	4 септември 1867 г. (стар стил) Пловдив, Османска империя
Дата и място на смърт	25 ноември 1943 г. (76 г.)
	Иван Червенаков в Общомедия

Иван Георгиев Червенаков е български офицер, генерал-майор, участник в Сръбско-българската, Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 6^-а пехотен търновски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Иван Червенаков е роден на 16 септември 1865 г. в Пловдив. През 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 63^-ти по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 11^-и пехотен сливенски полк.^[1] По-късно служи в 24^-ти пехотен черноморски полк и във Военното училище. През 1908 г. е назначен за старши адютант на 1^-ва пехотна софийска дивизия. През 1910 г. служи като адютант на цар Фердинанд.^[2]

Подполковник Червенаков взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като от септември 1912 г. командва 1^-ва дружина от 1^-ви пехотен софийски полк, а от юли 1913 г. е командир на сборен полк.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Червенаков командва 6^-а пехотен търновски полк от 1^-ва пехотна софийска дивизия, за което е предложен за Военен орден „За храброст“ III степен 1 клас, но съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове в средата.^[3] След това командва 1^-ва бригада от 1^-ва пехотна софийска дивизия, за което през 1918 г. е награден с Военен орден „За храброст“ III степен 1 клас^[4], която награда е утвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната.^[5] След това, от април 1917 г. полковник Червенаков служи като началник на полската канцелария на Щаба на Действащата армия, а по-късно е назначен за помощник-началник на канцеларията на Министерство на войната. Уволнен е от служба на 31 декември 1918 година.

Генерал-майор умира в София на 25 ноември 1943 година.

Семейство

Иван Червенаков е брат на полковник Франц Червенаков (1869 – 1929).

Военни звания

Подпоручик (27 април 1887)
Поручик (18 май 1890)
Капитан (2 август 1890)
Майор (януари 1906)
Подполковник (10 юли 1911)
Полковник (18 май 1915)
Генерал-майор (31 декември 1918)

Образование

Военно на Негово Княжеско Височество училище (1883 – 1887)

Награди

Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата (1917)
Военен орден „За храброст“ III степен 1 клас (1918, 1921)

Галерия

поручик Иван Червенаков
Раняването на ген. Иван Червенаков при Тутракан 1916
Некорологът на Иван Червенаков

Бележки

↑ Марков, приложение 4
↑ Известник - вестник-седмичник, Уредник-стопанин: Ив. Пройков, Варна, бр. 24, 19 септември 1910 г.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 114 – 115
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 86
↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 215 – 216

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.

[1] Марков, приложение 4

[2] Известник - вестник-седмичник, Уредник-стопанин: Ив. Пройков, Варна, бр. 24, 19 септември 1910 г.

[3] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 114 – 115

[4] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 86

[5] ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 215 – 216

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]