Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Иван Шкойнов е роден на 10 март (22 март нов стил) 1874 г. в Габрово. Учи в Априловската гимназия. През 1895 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Служи в артилерийския полк в Шумен.[1] През 1899 г. е произведен в чин поручик, след което през 1904 завършва Генералщабната академия в Санкт-Перербург и същата година е произведен в чин капитан. Известно време е преподавател по тактика във Военното училище в София. През 1909 г. е произведен в чин майор. След това служи в Генералщабното ведомство. Назначен е за началник щаба на 2-ра бригада на 7 пехотна рилска дивизия, след което е старши адютант в 9-та пехотна плевенска дивизия, командир на дружина в 17 пехотен доростолски на Н.Имп.В. Великия Княз Владимир полк и помощник началник на секция в Щаба на армията.

Балкански войни (1912 – 1913)Редактиране

През Балканската война (1912 – 1913) е началник на разузнавателна секция в щаба на 2-ра армия, участва в боевете при Одрин. През Междусъюзническата война (1913) е началник щаб на 11 пехотна сборна дивизия.

През 1913 – 1914 е началник на секция в Щаба на армията.

Първа световна война (1915 – 1918)Редактиране

През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на 4-a пехотна преславска дивизия (1915 – 1916), командир на 26 пехотен пернишки полк (1916) и началник на оперативен отдел в щаба на Първа армия (1917).

След войната, през 1919 г. преминава в запаса. През 1923 година основава най-масовата ранна фашистка организация в България Съюз „Българска родна защита“.[2] От 1936 г. Иван Шкойнов е председател на настоятелството на Дружеството на запасните офицери.

Генерал-майор Иван Шкойнов умира съвсем нелепо при трамвайна злополука на 11 март 1941 г. в София, точно 10 дни след присъединяването на България към Тристранния пакт, чрез който страната ни се включва във Втората световна война.

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Радев, С., Това, което видях в Балканската война, София, 1993, Народна култура, с.
  2. Поппетров, Николай. Фашизмът в България. Развитие и прояви. „Кама“, 2008. ISBN 978-954-9890-92-1. с. 24.

ИзточнициРедактиране

  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 142
  • Радев, С., Това, което видях в Балканската война, София, 1993, Народна култура