Иван IV Смилец

български владетел

Йван IV Смилец (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог[1] и Йоан Палеолог Ангел Врана[2]) е български цар от 1298 до есента на 1299/1300 г.

Иван IV Смилец
български владетел
Роден
Починал
Управление
Период1298 – 1299/1300
ПредшественикСмилец
НаследникСветослав Тертер/Чака
Герб
Семейство
РодСмилец
БащаСмилец
МайкаСмилцена Палеологина
Братя/сестриМарина Смилец
Теодора Смилец

Произход

редактиране

Йван IV e син на цар Смилец и на царица Смилцена. Има две сестри – Марина, омъжена за Алдимир (деспот на Крън), и Теодора, омъжена за Стефан Урош III Дечански, крал на Сърбия.

Биография

редактиране

Поради малолетието си управлява заедно с майка си и с деспота на Крън Алдимир, женен за сестрата му Марина.

България започва да гради мирни отношения със съседното Сръбско кралство и за жена на сръбския престолонаследник е дадена една от дъщерите на Смилцена и Смилец. Майката на царя предлага брак на Стефан Милутин и управлението на една огромна Българо-сръбска държава, ако признае престолонаследието на сина ѝ. Сръбският крал обаче отказва поради нежеланието си да повери в бъдеще Сърбия в български ръце.

През есента на 1299 г. Чака и Тодор Светослав успяват да стигнат до Търново с малка войска. Тодор Светослав подкупва болярите, за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Йван IV Смилец бягат първоначално в Крън, а след това в Константинопол.

В последните години от живота си Иван IV Смилец се замонашва под името Йоасаф в един от манастирите на Света гора.

В типика на константинополския манастир Света Богородица Сигурна надежда, написан от леля му Теодора Синадина, се споменават щедрите дарения, които Йоан е направил приживе на основания от нея манастир: две лозета – едното се намирало близо до, а второ – в самия квартал Космидион, като последното Йоан дарил на манастира специално като аделфат за съпругата си[2]; къща в околностите на Калигария, за да се поддържа светлината в кандилото на гроба му[3]; златна икона на Богородица, инкрустирана с перли и осем скъпоценни камъка, както и покривало, върху което бил изобразен ликът на Богородица, а в центъра му имало кръг от перли; също така декорирал щедро една манастирска икона на Успение Богородично и дарил на манастира златотъкана подея с перли и изображение на четирите богородични празника. Заради щедростта му Теодора Синадина повелява манастирът ѝ да отбелязва паметта на Йоан ежегодно на 8 август (вероятно ден на смъртта му) чрез отслужване на седем литургии при два запалени свещника. Освен това веднъж седмично, в ден четвъртък трябвало да му се раздава за помен осветен хляб, а веднъж годишно при вратите на манстира да се раздава на нуждаещите се определено количество вино.[3]

  1. Thomas & Hero 2000, с. 1562, Babia Elpis, 142; Андреев, Лазаров & Павлов 1999, с. 348, Смилец).
  2. а б Thomas & Hero 2000, с. 1557, Babia Elpis, 122.
  3. а б Thomas & Hero 2000, с. 1562, Babia Elpis, 142.

Източници

редактиране
Смилец Цар на България (1298 – 1299) Светослав Тертер