Смол
Смол или Смоле (на гръцки: Μικρό Δάσος, Микро Дасос, катаревуса: Μικρόν Δάσος, Микрон Дасос, до 1927 година Σμόλη, Смоли[1]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 512 души население (2001).
Смол Μικρό Δάσος | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Пеония |
Географска област | Боймия |
Надм. височина | 118 m |
Население | 512 души (2001) |
Смол в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено в историко-географската област Боймия, на 8 километра северно от град Ругуновец (Поликастро) и на 2 километра западно от магистралата Солун-Скопие.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеЦърквата в селото е дело на Андон Китанов.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Смол (Smol) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 32 домакинства, като жителите му са 145 българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Смол е населявано от 160 жители българи.[4] В началото на XX век цялото население на Смол е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Смол има 168 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[6] В началото на 1905 година след сражение в Смол между българска чета и турски войски, в което турците имат трима убити, а българите – един ранен, селото е подложено на мащабни репресии: местната църква е разграбена, много жители са арестувани и пребити.[7] На 1 март 1905 година четите на Апостол Петков и Сава Михайлов са обкръжени при село Смол от турска войска и башибозук. След 5-часово кръвопролитно сражение загиват 40 четници, като войводата Сава Михайлов се самоубива. Спасява се само раненият в петата Апостол войвода с неговия четник Илия Личев. Прехвърлят се в Ениджевардарското езеро, след което в Арджанското езеро.[8]
По време на Балканската война 1 човек от Смол се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция
редактиранеСелото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Българските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Смол има 35 къщи славяни християни.[10] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 93 семейства и 360 души гърци бежанци.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Микрон Дасос.[12]
Църквата „Свети Архангели“ от XIX век е обявена за исторически паметник на 27 юни 1987 година.[13]
Личности
редактиране- Родени в Смол
- Григор Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Иван Смоларски (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 и 4 рота на 14 воденска дружина[14]
- Иван Тодев (1877 – 1905), български революционер
- Лазар Христов Вантов (1876 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Мицо Арджанлиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Стойко Чурлинов и синът му Христо, български революционери, дейци на ВМОРО[6]
- Яно Белчев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
- Яно Кехайов (? – 1901), български революционер
- Починали в Смол
- Александър Генов (1886 – 1905), български революционер от ВМОРО
- Атанас Минчев Мокарев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[15]
- Васил Христов Кьортошев (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
- Гоно Мицов Каркалашев (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
- Гончо Миндин (? – 1905), български революционер от Лесково, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Смол[17]
- Димитър Стоянов Гошев (? – 1905), български революционер от Лесково, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година при Смол[17]
- Михаил Георгиев Пешков (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
- Мито Траев Радналиев, български революционер от Извор, деец на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Бачово край Смол[18]
- Мицо Донин Кадията (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
- Мицо Янов Марков (? – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
- Петър Каркалашев (1874 – 1905), български революционер от Богданци, четник на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
- Сава Михайлов (1877 – 1905), български революционер от Мачуково, войвода на ВМОРО, убит на 1 март 1905 година в местността Рудина чука[16]
- Христо Траянов (1882 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО от Извор, убит на 1 март 1905 година в местността Бачово край Смол[18]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ а б в г д е Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
- ↑ Лабаури, Дмитрий Олегович. Болгарское национальное движение в Македонии и Фракии в 1894—1908 гг: Идеология, программа, практика политической борьбы, София 2008, с. 140—141.
- ↑ Петров – Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр. 82
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 619 и 879.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/24412/504/8-6-1987 - ΦΕΚ 378/Β/27-7-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-11. Посетен на 20 октомври 2014.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 619.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 98
- ↑ а б в г д е ж Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 131.
- ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 136.
- ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 135.