Отваря главното меню

Лазар Апостолов или Постолов или Апостольовски[1] (на гръцки: Λάζαρος, Λάζος Αποστολίδης, Лазарос, Лазос Апостолидис, известен също като καπετάν Λάζος, капитан Лазос) е гъркомански андартски капитан от Западна Македония.

Лазар Апостолов
Λάζαρος Αποστολίδης
гръцки андартски капитан

Роден
1886 г.
Починал
1920 г. (34 г.)
Лазар Апостолов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Четата на Лазар Апостолов. Втори от ляво надясно е Христо Чаушев, а трети - Лазар Апостолов. Снимка на Леонидас Папазоглу

Апостолов е роден в 1886 година в гъркоманско семейство в костурското село Жупанища, тогава в Османската империя, днес Левки, Гърция.[2] Роднина е на гъркоманския свещеник Аргир Апостолов и двамата се поставят в услуга на ръководителя на гръцката пропаганда в Костурско - владиката Германос Каравангелис. Осъдени от ВМОРО, двамата са опростени от Васил Чекаларов, с когото ги свързват роднински връзки. През март 1902 година двамата са екстернирани в Атина. В 1903 година след Илинденско-Преображенското въстание Апостолов влиза в четата на костурския хайдушки войвода Аристидис Маргаритис,[3][4] който по-късно се включва в борбата на гръцкия македонски комитет срещу българските чети на ВМОРО и с него взима участие в нападението на Езерец. По-късно става самостоятелен капитан. Заминава за Гърция, но през юни 1905 година отново влиза като гръцки капитан в Македония и заедно с критянина Илияс Делиянакис дава сражение край село Кондороби на четата на костурския войвода на ВМОРО Костандо Живков. Сражава се и с войводата Киряк Шкуртов, с Пандо Сидов при Изглибе на 4 февруари 1908 година[5] и с Наум Петров при Мангила.

Ръководството на гръцкия комитет в Битоля, начело с Йон Драгумис, му възлага убийството на ръководителя на ВМОРО в Жупанища Нако Писицов през март 1907 година и на ръководителя на революционния комитет в Маняк Стерьо Довениотов.

Дейността на Лазар Апостолов продължава и след Младотурската революция в 1908 година. По време на Балканската война на 14 октомври 1912 година заедно с капитан Георгиос Макрис участва в спасяването на Богатско. В Ляпчища е поставен начело на отряд от 300 души и взима участие в Битката при Сятища. С четата си участва в овладяването на височините край Биглища и превземането на Корча на 6 декември 1912 година.

Участва и в гръцките операции в Северен Епир в 1916 г. и в битката с албанци при Москополе на 16 октомври 1916 година.[6]

 
Лазар Апостолов (седнал) с четата си в 1912 година в Статица, край къщата, в която е убит Павлос Мелас. Сред останалите са Димитриос Гардзалис, Христос Токас, Ставро Апостолов (Ставрос Апостолидис), Наум Апостолов (Наум Апостолидис), Христо Чаушев (Христос Цаусис), Григориос Бакарис и други

В 1960 година в Костур е издигнат негов бюст.[7] Името му носи и улица в града.

БележкиРедактиране

  1. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.
  2. Спомени на Пандо Сидов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 647.
  3. Σφακιά, Η ρίζα της Κρήτης, Γενεαλογία και Ιστορία Δεληγιαννάκηδων και Βαρδουλάκηδων
  4. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 168 - 169, 176 - 177.
  5. Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Ζε και Ι
  6. Λάζος Αποστολίδης
  7. "Εκεί που χάνονται τα αγάλματα". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000.