Изкълчване
Тази статия е за травмата в медицината. За явлението в механиката вижте Загуба на устойчивост.
Изкълчването (също луксация; на латински: Dyslocatio, -onis) е увреждане на ставите, което се характеризира с трайно и значително (над 1/4) разместване на ставните повърхности спрямо нормалното им положение.[1] Частичното изкълчване е познато като сублуксация. Изкълчванията често се причиняват от внезапни травми по ставата, например вследствие на удар или падане. Изкълчването може да причини щети по околните връзки, сухожилия, мускули и нерви.[2] Луксация може да настъпи при всяка голяма (рамо, коляно) или малка става (пръсти на ръцете и краката). Едно от най-често срещаните изкълчвания е това на рамото.[1]
| Изкълчване | |
 | |
| Специалност | спешна медицина |
|---|---|
| Класификация и външни ресурси | |
| МКБ-10 | T14.3 |
| МКБ-9 | 930 |
| Мед. рубрики MeSH | D004204 |
| Изкълчване в Общомедия | |
Според своята етиология, изкълчванията са два основни вида:
- Травматични – настъпват при свръхнатоварване на ставите или при резки натоварвания в нехарактерна за ставата посока;
- Симптоматични – настъпват при леки или умерено тежки натоварвания на патологично изменени стави. В тези случаи изкълчването се проявява като клиничен признак на вече съществуващо заболяване – дисплазия, увреждания на ставните връзки и/или ставните капсули, и други.
Клиничните признаци на изкълчването са:[1]
- рязка, силна и непрекъсната болка, която се усилва при опит за движение;
- силен оток на ставата;
- невъзможност или силно ограничаване на движенията на ставата;
- миогенна контрактура в засегнатата област.
Лечението на изкълчването обикновено се осъществява чрез затворена репозиция, тоест квалифицирана манипулация за връщане на костите в обичайното им положение. Това трябва да се извършва само от обучено медицинско лице, тъй като може да нарани меките тъкани и/или нерви и кръвоносните съдове около луксацията.[3] Процесът може да бъде много болезнен. След изкълчване на някои стави, рискът от повторното им изкълчване се повишава. Това важи особено за раменната става, след чието изкълчване е препоръчително да се прилага физиотерапия.[4]
Оказване на първа помощ редактиране
- Успокойте пострадалия и му обяснете, че не трябва да се движи;
- Ако е изкълчена става на крака, постелете дреха на земята и внимателно го поставете да легне по гръб;
- Не правете опити да репозирате (оправяте) изкълчената става. При неправилни манипулации може да разкъсате кръвоносни съдове, нерви или ставни връзки и пострадалият да остане сакат до края на живота си;
- Охладете за кратко изкълчената става, като поставите върху нея торбичка с лед или опаковка сладолед за 10 – 12 минути;
- След като изминат 10-те минути, а ако не разполагате с охлаждащи агенти – веднага полейте дрехите или наложете върху ставата кърпа, напоена в оцет, олио или студена вода;
- Потърсете медицинска помощ.
Транспортиране на пострадал с изкълчване редактиране
- Проверете всички възможности за специализиран медицински транспорт;
- Опитайте се да потърсите медицинско лице (лекар, медицинска сестра, санитар), но не се бавете прекалено много;
- Намерете здрав, дълъг предмет (чадър, крак от стол, дебела пръчка) и поставете центъра му върху засегнатата става; Пристегнете краищата на шината стабилно, но не прекалено силно към крайника;
- Опитайте се да не движите или да ограничите до минимум движенията на засегнатата област по време на транспорта;
- На всеки 10 – 15 минути поглеждайте ноктите на засегнатия крайник; ако видите, че са посинели, незабавно прекратете транспортирането и махнете всички връзки на фиксиращия предмет за 30 – 40 минути.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ а б в Dislocations // Lucile Packard Children’s Hospital at Stanford. Архивиран от оригинала на 2013-05-28. Посетен на 2019-01-20.
- ↑ Smith, R. L., & Brunolli, J. J. (1990). Shoulder kinesthesia after anterior glenohumeral joint dislocation. Journal of Orthopaedic & Sports Physical Therapy, 11(11), 507 – 513.
- ↑ Skelley, Nathan W. и др. In-game Management of Common Joint Dislocations // Sports Health 6 (3). май 2014. DOI:10.1177/1941738113499721. с. 246 – 255.
- ↑ Dias, J., Steingold, R., Richardson, R., Tesfayohannes, B., Gregg, P. (1987). The conservative treatment of acromioclavicular dislocation. British Editorial Society of Bone and Joint Surgery. 69(5): 719 – 722.