Илия Стоянов (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Илия Стоянов.
Илия Петров Стоянов е български офицер, полковник, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота от 26-и пехотен пернишки полк през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 3-та пехотна балканска дивизия (1935).
| Илия Стоянов | |
| български офицер | |
| Години на служба | 1908 – 1936 |
|---|---|
| Командвания | 26-и пехотен полк Трета пехотна балканска дивизия |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
Биография редактиране
Илия Стоянов е роден на 12 май 1884 г. в Русе, Княжество България. През 1908 г. завършва в 28-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 17 февруари е произведен в чин подпоручик. На 19 февруари 1911 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). След войните на 18 май 1914 г. е произведен в чин капитан.[1]
През Първата световна война (1915 – 1918) капитан Илия Стоянов първоначално служи като командир на рота от 26-и пехотен пернишки полк. за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас[2] и съгласно заповед № 355 от 1921 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“ V степен с военно отличие.[3]
След войната, на 1 април 1919 г. е произведен в чин майор. Служи последователно като командир на 8-а интендантска дружина, завежда строевата подготовка в 8-и пехотен приморски полк, като командир на 8-а интендантската част. През 1923 г. е назначен за началник на Разградското бюро[4], по-късно същата година е назначен последователно за командир на 4-то депо[5] и за командир на 8-а пехотна приморска дружина[6]. На 6 май 1923 г. е произведен в чин подполковник. На 2 септември 1928 г. е произведен в чин полковник. През 1930 г. е назначен за началник-щаб на Кавалерийската инспекция, по-късно същата година поема началството на Неврокопския гарнизон. Според Крум Радонов е отзован като началник на гарнизона лично от царя, тъй като не е оказал достатъчна помощ на ВМРО по време на протестния митинг на неврокопското население срещу касирането на изборите в полза на ВМРО.[7] През 1932 г. е назначен за началник-щаб на 6-а пехотна бдинска дивизия, от 1933 г. командва 27-и пехотен чепински полк, след което от 1935 г. командир на 3-та пехотна балканска дивизия и през следващата година е уволнен от служба.[1]
Военни звания редактиране
- Подпоручик (17 февруари 1908)
- Поручик (19 февруари 1911)
- Капитан (18 май 1914)
- Майор (1 април 1919)
- Подполковник (6 май 1923)
- Полковник (3 септември 1928)
Образование редактиране
- Военно на Негово Величество училище (до 1908)
Бележки редактиране
- ↑ а б Руменин, с. 279
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 122 – 123
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 120 – 121
- ↑ МЗ № 34 от 1923 г.
- ↑ МЗ № 41 от 1923 г.
- ↑ МЗ № 42 от 1923 г.
- ↑ Радонов, Крум. Спомени. София, Държавно военно издателство, 1973. с. 73. (По този повод народът в Неврокон излезе на грандиозен протестен митинг, а „героите“ от ВМРО се укриха в миши дупки. Там по чудо имаше един началник на гарнизона, полковник Илия Стоянов, който не обичаше ВМРО и въпреки че изведе полка да „въдворява ред“, не стреля срещу демонстрантите, не оказа достатъчна помощ на ВМРО и царят го отзова телеграфически.)
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 279.