Иполито Медичи

глава на Флоренция през 16. век, кардинал

Ипòлито ди Джулиано де Медичи (* март 1511 г., Урбино, Херцогство Урбино, † 10 август 1535, Итри[1]) е италиански кардинал и архиепископ, управлявал като „глава на града“ Флоренция до „третото изгонване на Медичите“ през 1527 г. и участвал в експедицията на император Карл V от Хабсбургите срещу османските турци през 1532 г.[2][3]

Иполито де Медичи
господар на Флоренция, кардинал
Portrait of Cardinal Ippolito de' Medici in a Hungarian Costume (by Titian) - Palazzo Pitti, Florence.jpg
Портрет на Иполито де Медичи от Тициан, около 1532–1534 г., Палатинска галерия, Палацо Пити, Флоренция
Управление19 ноември 1523 – 16 май 1527
Наследилкардинал Джулио де Медичи
НаследникРеставрация на Флорентинската република (1527–1530), после Алесандро де Медичи
Лични данни
Роден
март 1511
Починал
10 август 1535
Погребан вбазилика „Сан Лоренцо ин Дамазо“, Рим
РелигияКатолицизъм
Семейство
ДинастияМедичи
БащаДжулиано де Медичи
МайкаПачифика Брандани
ПотомциАздрубале
ГербCoat of arms of the House of Medici (Baroque period representation).svg
Иполито де Медичи в Общомедия
Иполито де Медичи
Ippolito de' Medici.jpg
Римокатолически кардинал
Издигнат отпапa Климент VII (10 януари 1529)
Роденмарт 1511
Починал10 август 1535
Пост ІМетрополен архиепископ на Авиньон (1529-1535)
Кардинал презвитер на Св. Праксида (1529-1532)
Апостолически легат на Умбрия и на Перуджа (1529-1535)
Апостолически администратор на Казале Монферато (1529-1531)
Пост ІІКардинал презвитер на Сан Лоренцо ин Дамазо (1529-1535)
Вицеканцлер на Светата римокатолическа църква (1529-1535)
Апостолически администратор на Монреале (1532-1535)
Пост ІІІАбат комендатор на Сент Етиен дьо Каен (1533-1535)
Апостолически администратор на Лече (1534-1535)
Апостолически легат на Анконската марка (1534-1535)
ГербCOA Ippolito de' Medici Cardinal Archbishop.svg
МотоInter omnes
Иполито де Медичи в Общомедия

Красив на външен вид и богат на талант и култура, автор на рими, преводач на бели стихове на втората книга на „Енеида“, която той посвещава на своя приятелка Джулия Гондзага, неспокоен, амбициозен, заобиколен от поети, учени, художници, музиканти, но също така и от наемни войници, той е сред най-странните фигури на своето време.[3]

ПроизходРедактиране

Иполито е извънбрачен син и единствено дете[3] на Джулиано ди Лоренцо де' Медичи (* 12 март 1479, Флоренция; † 17 март 1516, пак там), херцог на Немур от 1515 г., господар на Флоренция от 1513 г. и генерален капитан на Църквата от 29 юни 1515 г. до смъртта си, и на Пачифика Брандани от Урбино († 1511, Урбино), придворна дама в двора на Урбино.

Негови дядо и баба по бащина линия са Лоренцо Великолепни, банкер, де факто владетел на Флорентинската република, най-могъщият и ентусиазиран покровител на ренесансовата култура в Италия, и Клариса Орсини, дъщеря на Якопо (Джакомо) Орсини, господар на Монтеротондо и Брачано. Негов дядо по майчина линия е благородникът Джовани Антонио Брандани.

БиографияРедактиране

Иполито де Медичи е едва на пет години, когато губи баща си (1516 г.). След това е приет от роднини, по-специално от чичо си папа Лъв X и после от кардинал Джулио де Медичи, който го посвещава в църковната кариера. Когато през 1523 г. чичо му Джулио става папа под името Климент VII, Иполито е кандидат е за наследник на властта над Флоренция заедно с братовчед си Алесандро де Медичи, извънбрачен син на чичо му, под опеката на кардинал Силвио Пасерини, тъй като и двамата са само на 12 години.

 
папа Климент VII, чичо на Иполито

Когато ландскнехтите на Карл V завладяват Рим с прочутото Разграбване на Рим през 1527 г., цялото семейство бяга от града при т. нар. „трето прогонване на Медичите“. Когато папа Климент VII възстановява мир с императора, той получава помощ да превземе отново град Флоренция с обсадата от 1529 - 1530 г., след което херцог Алесандро де Медичи е поставен начело на града. Иполито се надява да бъде избран вместо омразния си братовчед Алесандро, негов съперник, докато вместо това е изгонен от Флоренция, първо като архиепископ на Авиньон, докато папа Климент VII като компенсация не го прави кардинал през 1529 г., само на 18 г. с титлата на Света Праксида (променен на 3 юли 1532 г. с тази на Сан Лоренцо ин Дамазо) и го номинира за епископ на Авиньон. До назначаването на кардинал Алесандро Фарнезе Младши, номиниран от Павел III, той е най-младият италиански кардинал.

Той е кардинал легат в Умбрия (от 1529 г.), администратор на епархиите Монреале, Казале и Лече.

През юни 1532 г. папата го назначава за вицеканцлер и го изпраща като нунций при император Карл V, с дестинация Регенсбург. Запален повече от войната, отколкото от религията, Иполито участва активно в отбраната на Виена от нападенията на османската армия: в прочутия портрет, който Тициан му прави, той е представен с унгарско военно облекло, а не с кардиналски пурпур.

 
Алесандро де Медичи, братовчед на Иполито и херцог на Пене

Той се завръща в Рим още през февруари 1533 г. Буен, неспокоен и амбициозен, Иполит е красив на външен вид и богат на остроумие и култура; в римската си резиденция в Марсово поле той се заобикаля с поети, учени, художници, музиканти, но също и наемни войници. Самият той е автор на поетични текстове и превежда втората книга на „Енеида“ в бели стихове, които посвещава на своята приятелка Джулия Гондзага от принцовете на Сабионета.

През 1535 г. Иполито е изпратен от флорентинците като посланик при император Карл V, за да разобличи сериозните злоупотреби, извършени от братовчед му, херцог Алесандро[4], но по време на пътуването той се разболява и умира едва на 24 години, очевидно от отравяне, дело на неговия сенешал Джовани Андреа де Франчески, родом от Борго Сан Сеполкро, който също е подложен на процес.[5] Изглежда, че престъплението е замислено от братовчед му Александро със съучастието на папата. Погребан е в църквата Сан Лоренцо ин Дамазо в Рим.

Неговият ценен портрет, дело на Тициан, се съхранява в Палатинската галерия на Палацо Пити във Флоренция.

Брак и потомствоРедактиране

От Джулия Гондзага (* 1513, Гацуоло, † 16 април 1566, Неапол), дъщеря на Лудовико Гондзага, граф на Сабионета, известна със своята красота, наскоро овдовяла от Веспасиано Колона, граф на Фонди, има един незаконен син:

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Mèdici, Ippolito de', на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana. Посетено на 22 януари 2023 г.
  • Giovanni Battista Picotti, MEDICI, Ippolito de', в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1934. Посетено на 22 януари 2023 г.
  • Medici, Ippolito de', в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010. Посетено на 22 януари 2023 г.
  • Ippolito de' Medici, в Enciclopedia Britannica. Посетено на 22 януари 2023 г.
  • Irene Fosi e Giovanni Rebecchini, MEDICI, Ippolito de’, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 73, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009. Посетено на 22 януари 2023 г.
  • David M. Cheney, Ippolito de' Medici, в Catholic Hierarchy. Посетено на 22 януари 2023 г.
  • Riferimenti bibliografici за Иполито де Медичи, на nuovorinascimento.org Посетено на 22 януари 2023 г.
  • Alcune prove sul presunto avvelenamento di Ippolito de' Medici, su visitaitri.it. Посетено на 22 януари 2023 г. (архивирано от оригинала на 8 май 2006).

БележкиРедактиране

  1. Irene Fosi - Guido Rebecchini, MEDICI, Ippolito de’, in Dizionario biografico degli italiani, Istituto dell'Enciclopedia Italiana. URL посетено на 22 януари 2023.
  2. Irene Fosi - Guido Rebecchini, MEDICI, Ippolito de’, in Dizionario biografico degli italiani, Istituto dell'Enciclopedia Italiana. URL посетено на il 22 януари 2023.
  3. а б в Giovanni Battista Picotti, MEDICI, Ippolito de’, in Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana. URL посетено на 22 януари 2023 г.
  4. Cfr. Rinascimento: LI, 2011, p. 244 (Firenze : L.S. Olschki, 2011).
  5. Crews, Daniel A. “Spanish Diplomacy and the Mysterious Death of Cardinal Ippolito De' Medici.” Mediterranean Studies, vol. 12, 2003, pp. 103–110.
  6. Marietta de' Ricci, ovvero Firenze al tempo dell'assedio racconto ..., Volume 6.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ippolito de' Medici“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​