Лоренцо Медичи
Лоренцо де Медичи (на италиански: Lorenzo de' Medici), наричан още Лоренцо Великолепни (Lorenzo il Magnifico) е владетел на Флоренция през втората половина на XV век, учен и покровител на хората на изкуството, член на династията Медичи. Той е син на Пиеро ди Козимо Медичи и Лукреция Торнабуони.
| Лоренцо Медичи | |
|---|---|
| владетел на Флоренция | |
 | |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Подпис |
 |
| Семейство | |
| Баща | Пиеро ди Козимо Медичи |
| Майка | Лукреция Торнабуони |
| Брак | Клариче Орсини |
| Потомци | Лукреция, Пиеро II Злочестия, Мадалена Медичи, Джовани, Луиза, Контесина, Джулиано |
| Лоренцо Медичи в Общомедия | |
Микеланджело живее в двореца на Медичите, където създава първите си творби релефи „Мадоната на стълбата“ и „Борбата на кентаврите“. Освен обучението в рисуване и ваятелство у Лоренцо Медичи Микеланджело има и възможността да се запознае с учението на Платон като участва в културния кръжок, наречен Платонова академия, основана от Козимо Медичи.[1]
Оцелява след заговора Паци, при който обаче е убит брат му Джулиано.
Съдържание
СемействоРедактиране
Лоренцо се жени на 4 юни 1469 г. за Клариче Орсини. Децата от този брак са:
- Лукреция (1470 – 1553), омъжена 1486 за банкера Якопо (Джакомо) Салвиати (1461 – 1533), майка на кардинал Бернардо Салвиати, баба на папа Лъв XI
- Пиеро II Злочестия (1472 – 1503), следващата глава на Флорентинската република, женен за Алфонсина Орсини (1472 – 1520)
- Мадалена Медичи (1473 – 1528), омъжена 1487 за Франческо Кибо (1450 – 1519), майка на кардинал Инокенцо Кибо
- Джовани (1475 – 1521), кардинал, а след това и папа, под името Лъв X.
- Луиза (1477 – 1488), предназначена за Джовани Пополано Медичи (1467 – 1498)
- Контесина (1478 – 1515), омъжена за пфалцграф Пиеро Ридолфи (1467 – 1525), майка на кардинал Николо Ридолфи
- Джулиано (1479 – 1516), херцог на Немур, женен 1515 за Филиберта Савойска (1498 – 1524), дъщеря на херцог Филип ІІ Савойски.
Лоренцо също така отглежда и незаконния син на своя брат, бъдещия римски папа Климент VII. Муза за стиховете на Лоренцо е неговата платоническа любов Лукреция Донати.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Михаил Алпатов „История на изкуството“ Том Втори
Външни препраткиРедактиране
- Каталогът на ГНБ съдържа литература от/за Лоренцо Медичи
