Борис Василев Мончев с псевдоним Борил[1] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Борис Мончев
български революционер
Борис и Георги Мончеви
Борис и Георги Мончеви

Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Етнос българи
Образование Загребски университет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Политика
Депутат
XIX ОНС   XXIV ОНС   
Борис Мончев в Общомедия

БиографияРедактиране

Мончев е роден на 15 август 1881 година в Прилеп, Османската империя, днес в Северна Македония. Син е на прилепчанеца Васил Мончев и брат на Георги Мончев. Учи в Солунската българска мъжка гимназия. Влиза във ВМОРО и като председател на ученическото културно-просветно дружество „Св. св. Кирил и Методий“ при Солунската афера в 1900 година е осъден на 1 година затвор.[2]

В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската гимназия.[3] През 1907 година следва право в Софийския университет, от 1908 година следва в Загребския, а през 1911 година – право в Женевския.[4] В периода 1903 – 1905 година работи като учител в Солунската българска мъжка гимназия и едновременно е член на Централния комитет на ВМОРО.[5] През 1905 година на Солунски окръжен конгрес е избран за делегат на Рилския конгрес на ВМОРО.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Солун.[6] Участва в редактирането на списание „Искра“.[7]

По време на Първата световна война служи в 39 пехотен солунски полк, а след това е инспектор във военната инспекция по прехрана на населението в Драма. Между 1918 – 1920 година е председател на комисията по настаняване на бежанците. Борис Мончев е народен представител в XIX (1920 – 1923) и XXIV (1938 – 1939) Обикновено Народно събрание с мандат от Момчиловград. Между 1924 – 1934 година е в Цариград и се занимава с търговия на тютюни, след което развива предприемаческа и културна дейност в Кърджали.[4]

Умира на 4 октомври 1942 година в София.[8][9] На погребението му реч произнася Лазар Томов от Илинденската организация:

Борис Мончев оставя голяма следа подир себе си и в областта на стопанското повдигане на страната. Пропит със здрав национален възход той бе истински стожер на нова България.[4]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 18.
  2. Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби. // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, май 1940. с. 4.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
  4. а б в Илюстрация Илинден, 1943, бр.147, стр.8
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 275.
  6. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  7. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 388.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 110.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 310.