Отваря главното меню

Борис Василев Мончев с псевдоним Борил[1] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Борис Мончев
български революционер

Роден
Починал
4 октомври 1942 г. (61 г.)
Погребан Централни софийски гробища

Образование Загребски университет
Софийски университет
Политика
Депутат
XIX ОНС   XXIV ОНС   
Борис Мончев в Общомедия

БиографияРедактиране

Мончев е роден на 15 август 1881 година в Прилеп, Османската империя, днес в Северна Македония. Син е на прилепчанеца Васил Мончев и брат на Георги Мончев. Учи в Солунската българска мъжка гимназия. Влиза във ВМОРО и като председател на ученическото културно-просветно дружество „Св. св. Кирил и Методий“ при Солунската афера в 1900 година е осъден на 1 година затвор.[2]

В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската гимназия.[3] През 1907 година следва право в Софийския университет, от 1908 година следва в Загребския, а през 1911 година – право в Женевския.[4] В периода 1903 – 1905 година работи като учител в Солунската българска мъжка гимназия и едновременно е член на Централния комитет на ВМОРО.[5] През 1905 година на Солунски окръжен конгрес е избран за делегат на Рилския конгрес на ВМОРО.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Солун.[6] Участва в редактирането на списание „Искра“.[7]

По време на Първата световна война служи в 39 пехотен солунски полк, а след това е инспектор във военната инспекция по прехрана на населението в Драма. Между 1918-1920 година е председател на комисията по настаняване на бежанците. Борис Мончев е народен представител в XIX (1920 – 1923) и XXIV (1938 – 1939) Обикновено Народно събрание с мандат от Момчиловград. Между 1924-1934 година е в Цариград и се занимава с търговия на тютюни, след което развива предприемаческа и културна дейност в Кърджали[4].

Умира на 4 октомври 1942 година в София.[8] На погребението му реч произнася Лазар Томов от Илинденската организация:

Борис Мончев оставя голяма следа подир себе си и в областта на стопанското повдигане на страната. Пропит със здрав национален възход той бе истински стожер на нова България.[4]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 18.
  2. Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби. // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, май 1940. с. 4.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
  4. а б в Илюстрация Илинден, 1943, бр.147, стр.8
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1933, стр. 275.
  6. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  7. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 388.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 110.