Борис Мончев
Борис Василев Мончев с псевдоним Борил[1] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Юрист, народен представител в XIX, XXIV и XXV обикновено народно събрание (ОНС) на България.
| Борис Мончев | |
| български революционер | |
 Борис и Георги Мончеви | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 4 октомври 1942 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Загребски университет Софийски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| XIX ОНС XXIV ОНС XXV ОНС | |
| Семейство | |
| Баща | Васил Мончев |
| Братя/сестри | Петър Мончев Наталия Мончева Георги Мончев |
| Борис Мончев в Общомедия | |
Биография
редактиранеМончев е роден на 15 август 1881 година в Прилеп, Османската империя, днес в Северна Македония. Син е на прилепчанеца Васил Мончев и брат на Георги Мончев и Петър Мончев. Учи в Солунската българска мъжка гимназия. Влиза във ВМОРО и като председател на ученическото културно-просветно дружество „Св. св. Кирил и Методий“ при Солунската афера в 1900 година е осъден на 1 година затвор.[2]
В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската гимназия.[3] През 1907 година следва право в Софийския университет, от 1908 година следва в Загребския, а през 1911 година – право в Женевския.[4] В периода 1903 – 1905 година работи като учител в Солунската българска мъжка гимназия и едновременно е член на Централния комитет на ВМОРО.[5] През 1905 година на Солунски окръжен конгрес е избран за делегат на Рилския конгрес на ВМОРО.
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Солун.[6] Участва в редактирането на списание „Искра“.[7]
Според Павел Шатев през 1913 година Момчев заедно с Д. Кандиларов и д-р Николов водят преговори в Цариград с турски представители, водени от Сюлейман Аскери, за съвместни действия в Македония и подписват протоколи за сътрудничество.[8]
По време на Първата световна война служи в 39-и пехотен солунски полк, а след това е инспектор във военната инспекция по прехрана на населението в Драма. Между 1918 – 1920 година е председател на комисията по настаняване на бежанците. Борис Мончев е народен представител в XIX (1920 – 1923) и XXIV (1938 – 1939) oбикновено nародно събрание с мандат от Момчиловград. Между 1924 – 1934 година е в Цариград и се занимава с търговия на тютюни, след което развива предприемаческа и културна дейност в Кърджали.[4] В 1940 година отново става народен представител в XXV ОНС от Момчилградска избирателна колегия.[9]
Умира на 4 октомври 1942 година в София.[10][11][12] Погребан е в Централните софийски гробища.[13] На погребението му реч произнася Лазар Томов от Илинденската организация:
| „ | Борис Мончев оставя голяма следа подир себе си и в областта на стопанското повдигане на страната. Пропит със здрав национален възход той бе истински стожер на нова България.[4] | “ |
Родословие
редактиране| Васил Мончев (1847 – 1913) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Мончев | Борис Мончев (1881 – 1942) | Георги Мончев (1883 – 1913) | Наталия Мончева (около 1883 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 18.
- ↑ Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 4.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
- ↑ а б в Илюстрация Илинден, 1943, бр.147, стр.8
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 275.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 388.
- ↑ Калчев, Калчо К. Българо-турски военнополитически отношения (1915-1918 г.), Велико Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, с. 278-279. Тези преговори, според Шатев, се водят със знанието и съгласието на министъра на външните работи Н. Генадиев.
- ↑ XXV обикновено народно събрание. Стенографски протоколи. Списъкъ на народнитѣ представители от XXV-то обикновено Народно събрание, първа редовна сесия (1940 г.), съ означение избирателнитѣ имъ колегии, мѣсторождението, мѣстожителството, занятието. образованието имъ и разрешенитѣ имъ отпуски.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 110.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 310.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 328.
- ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.