Йозеф фон Фраунхофер (на немски: Joseph von Fraunhofer) е германски учен, изобретател и предприемач, влязъл в историята на естествените науки със своите работи като физик, оптик и астроном. С неговите астрономически инструменти са били направени значителни открития. С неговите измервателни инструменти за пръв път са станали възможни точните геодезични измервания. Неговите изследвания върху вълновия характер на светлината и работите му върху спектралните линии са в основите на днешната оптическа физика. За заслуги приживе е удостоен с благородническа титла. Работите му имат ефикасна приложна насоченост и затова днес германското Дружество Фраунхофер за поощряване на приложните изследвания носи неговото име.

Йозеф фон Фраунхофер
Joseph von Fraunhofer
германски учен и изобретател
Роден
Щраубинг, Курфюрство Бавария
Починал
7 юни 1826 г. (39 г.)
ПогребанМюнхен, Федерална република Германия
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вМюнхенски университет
Техника
ОбластОптика
Йозеф фон Фраунхофер в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 6 март 1787 г. в Щраубинг, Долна Бавария. Израства в бедни условия заедно със своите 10 братя и сестри. Баща му е стъклар, а и майка му е от стъкларско семейство. И двамата умират рано и Йозеф още 12-годишен остава пълен сирак. Бавария по онова време е херцогство и скоро след това става кралство.

В съответствие със семейните традиции Йозеф е изпратен от настойника си на 6-годишно обучение по стъкларство в Мюнхен. Когато е на 14 години, се случва нещастие. Сградата, в която работят, се срутва и 41 майстори, калфи и чираци биват затрупани. Трима остават живи и между тях е младият Йозеф. Будното момче прави впечатление и дошлият на място курфюрст му прави щедро парично дарение.

Уцшнайдер – съпритежател на Математико-механичния институт, също забелязва талантливия чирак Йозеф и поема грижата за него. През следващите 8 години Фраунхофер до голяма степен самостоятелно продължава да натрупва превъзходни знания в оптиката и физиката и израства от чирак до съпритежател на Оптичния институт „Уцшнайдер, Райхенбах и Фраунхофер“. На 22-годишна възраст става ръководител на Оптичната работилница на Математико-механичния институт в Бенедиктбойерн (в алпийската част на Бавария), а 5 години по-късно ръководи целия институт. На 32 години Фраунхофер става извънреден професор в Баварската академия на науките, 2 години след това става почетен доктор на университета в Ерланген (1822) и след още 2 години получава назначение като хоноруван професор и уредник на Математико-физическите колекции в Мюнхен. През 1824 г. е обявен за почетен гражданин на Мюнхен.

На 37-годишна възраст Фраунхофер получава орден за граждански заслуги и бива удостоен с благородническа титла рицар (Ritter von Fraunhofer).

 
Гробът на Фраунхофер на старото гробище в Мюнхен.

Йозеф фон Фраунхофер, отровен постепенно от парите на тежки метали, характерни за стъклопроизводството, умира на 39 години, отнасяйки в гроба най-ценните рецепти за изготвяне на качествени стъкла. Постиженията и заслугите му обаче биват подобаващо отбелязани от самия крал Лудвиг I, а впоследствие мюнхенчани издигат паметници на своя почетен гражданин и организират в Дойчес музеум богата музейна сбирка от неговите забележителни оптически инструменти.

Основни постижения

редактиране

Произведените от Фраунхофер оптични уреди, постиженията му в областта на измерванията и преди всичко изследванията на светлинните спектри му осигуряват безсмъртие.

Фраунхофер разработва нови сортове стъкла, както и полировъчни и шлайфмашини, с които създава оптически лещи, обективи, бинокли, далекогледи, микроскопи и телескопи с непознато дотогава качество. По проекти на Фраунхофер се конструират астрономически инструменти в различни части на света. С такъв телескоп през 1846 г. е открита планетата Нептун. Този телескоп днес е експонат в Дойчес музеум.

 
Пощенска марка по случай 200-годишнината на Фраунхофер (1987).

Приемайки вълновия характер на светлината, Фраунхофер изобретява невероятно точни методи за измерване на хроматичната дисперсия. Откритията му в тази област имат фундаментално значение за по-нататъшното развитие на оптичната физика.

Във Фраунхоферовия Математико-механичен институт са разработени измервателни инструменти с високо качество, като например теодолити за геодезически измервания. Прецизната кръгова скала и добре шлайфаните лещи позволявали измерването на ъгли с точност, която дотогава е била немислима. В резултат по онова време Бавария става геодезически най-напредналата страна в цяла Европа.

С помощта на собственоръчно изготвен точен теодолит-далекоглед с призма (това фактически е първият в историята спектрален апарат) открива повече от 500 тъмни абсорбционни линии в спектъра на слънчевата светлина. Тези линии днес се наричат „фраунхоферови линии“. Подобни линии Фраунхофер открива и при разлагането на светлината на други звезди, като при това забелязва, че при различните звезди има разлика в дебелината на тъмните линии и в разстоянието между тях. Това откритие лежи в основата на днешния спектрален анализ на химическите елементи и ни позволява да определяме състава и температурата на далечните звезди, наблюдавайки ги от земята.

Днес Дружество „Фраунхофер“ почита Йозеф фон Фраунхофер с името си и с дейността си. Това е организация, обединяваща 60 солидно оборудвани научноизследователски института на територията на Германия, 7 в САЩ, 3 в Азия и 1 в Южна Америка. Търсенето на непосредствена приложимост на резултатите от изследванията отличава това дружество от Дружеството „Макс Планк“, което от своя страна обединява институтите, посветени на фундаменталната наука.

Библиография

редактиране

Външни препратки

редактиране