Отваря главното меню

Йордан (Юрдан) Ст. Шурков е български революционер, драматург и журналист, участник в македоно-одринското освободително движение.

Йордан Шурков
български революционер

Роден
Починал
1929 г. (51 г.)

Образование Солунска българска мъжка гимназия

БиографияРедактиране

Роден е във Велес. По-късно отива да учи в Княжество България. Включва се, като ученик в Пловдив, в дейността на Македонския таен революционен комитет. Мести се в Солун. Убеден социалист, през 1897 година той започва да проповядва сред гимназистите от българската мъжка гимназия марксистки идеи. Там се среща със своя познат от пловдивския кръжок Слави Мерджанов, с когото формира групата на гемиджиите.[1] По-късно се присъединява към ВМОРО.

Открива книжарница във Велес и се занимава с издателска и писателска дейност. През лятото на 1903 година група революционни дейци от Велешка околия, в която главна роля играе Йордан Шурков, проектира план за убийството и на сръбския крал Александър Обренович, когото смятали за главен виновник за сръбската пропаганда в региона, но планът се проваля, поради убийството на краля от заговорници в Белград.

Емигрира в Русия, където участва в Януарската революция през 1905 година. Връща се в България и се включва в левицата на ВМОРО, като подкрепя санданистите. Пише статии за вестник „Камбана“.

 
„Постигнат блян“, 1926 г.

След Младотурската революция през 1908 година се връща в Османската империя и участва в дейността на Народната федеративна партия (българска секция). Шурков заедно с Ф. Байрактаров е делегат от Скопие на учредителния конгрес на партията, провел се през август 1909 година в Солун[2]. Първоначално е активен в Одринско, а после се мести в Македония. През 1909 година, след контрапреврата в Цариград, Шурков взима участие в Комитета за обществена безопасност във Велес, който ръководи гражданските и военни власти в региона. В състава на комитета влизат 6 българи и 6 турци, като сърбоманите са изключени.[3]

По време на първата сръбска окупация 1912 – 1915 година, Шурков е доверено лице на сръбските власти, но предупреждава всички застрашени от арести българи, а след избухването на Първата световна война е сред ръководителите на съпротивата срещу сръбския режим и се включва в Комитета на дезертьорите.[4]

След Първата световна война Шурков е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Велешкото братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[5]

През 1919 година издава в Горна Джумая вестник „Македонска сълза“.[6] През 1921 година се установява да живее със семейството в Петрич, където се включва активно в обществено-културния живот на града.

Шурков се изявява като драматург и пише редица пиеси. Той е автор на следните произведения: „Постигнат блян“ (1926) – драма, „Към бунт“ – драма, „Отмъщение“ – драма, „Неразумна шега“ – трагедия.[7]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Илинденско-Преображенското въстание 1903—196, Отг. редактори: Дино Кьосев и Ламби Данаилов, стр. 25.
  2. Народна воля, брой 1, 22 август 1909 година.
  3. Аврамов, Стефан Н. „Революционни борби в Азоть (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски научен институтъ, София 1929, с. 174-175.
  4. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 60, 152.
  5. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  6. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 149.
  7. Шурковъ, Й. Постигнатъ блѣнъ. София, 1926.