Йордан Шурков
Йордан (Юрдан) Ст. Шурков е български революционер, драматург и журналист, участник в македоно-одринското освободително движение.
| Йордан Шурков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 октомври 1929 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Биография редактиране
Роден е във Велес. По-късно отива да учи в Княжество България. Включва се, като ученик в Пловдив, в дейността на Македонския таен революционен комитет. Мести се в Солун. Убеден социалист, през 1897 година той започва да проповядва сред гимназистите от българската мъжка гимназия марксистки идеи. Там се среща със своя познат от пловдивския кръжок Слави Мерджанов, с когото формира групата на гемиджиите.[1] По-късно се присъединява към ВМОРО.
Открива книжарница във Велес и се занимава с издателска и писателска дейност. През лятото на 1903 година група революционни дейци от Велешка околия, в която главна роля играе Йордан Шурков, проектира план за убийството и на сръбския крал Александър Обренович, когото смятали за главен виновник за сръбската пропаганда в региона, но планът се проваля, поради убийството на краля от заговорници в Белград.
Емигрира в Русия, където участва в Януарската революция през 1905 година. Връща се в България и се включва в левицата на ВМОРО, като подкрепя санданистите. Пише статии за вестник „Камбана“.
След Младотурската революция през 1908 година се връща в Османската империя и участва в дейността на Народната федеративна партия (българска секция). Шурков заедно с Ф. Байрактаров е делегат от Скопие на учредителния конгрес на партията, провел се през август 1909 година в Солун[2]. Първоначално е активен в Одринско, а после се мести в Македония. През 1909 година, след контрапреврата в Цариград, Шурков взима участие в Комитета за обществена безопасност във Велес, който ръководи гражданските и военни власти в региона. В състава на комитета влизат 6 българи и 6 турци, като сърбоманите са изключени.[3]
По време на първата сръбска окупация 1912 – 1915 година, той предупреждава всички застрашени от арести българи. Впоследствие Шурков е арестуван. Той е бит както вън, така и в затвора. След избухването на Първата световна война е сред ръководителите на съпротивата срещу сръбския режим и се включва в Комитета на дезертьорите.[4]
След Първата световна война Шурков е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Велешкото братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[5]
През 1919 година издава в Горна Джумая вестник „Македонска сълза“.[6] През 1921 година Шурков се установява да живее със семейството в Петрич, където се включва активно в обществено-културния живот на града. Участва като делегат от Петричкото македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[7] По време на Петричкия инцидент през октомври 1925 година, успешно организира продоволствието на бойците от фронтовата линия.[8]
Шурков се изявява като драматург и пише редица пиеси. Той е автор на следните произведения: „Постигнат блян“ (1926) – драма, „Към бунт“ – драма, „Отмъщение“ – драма, „Неразумна шега“ – трагедия.[9]
Умира на 27 октомври 1929 година в София.[10]
Вижте също редактиране
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Илинденско-Преображенското въстание 1903—196, Отг. редактори: Дино Кьосев и Ламби Данаилов, стр. 25.
- ↑ Народна воля, брой 1, 22 август 1909 година.
- ↑ Аврамов, Стефан Н. „Революционни борби в Азоть (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски научен институтъ, София 1929, с. 174-175.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 60, 152.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 149.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Тараков, Тодор. „Петричкият инцидент“ и участието на местното население в защитата на българската територия. Списание „Македонски преглед“, кн. 4, София, 2015, стр. 26.
- ↑ Шурковъ, Й. Постигнатъ блѣнъ. София, 1926.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 543.