Йосиф Фаденхехт
Йосиф Максимов Фаденхехт е български юрист и политик от еврейски произход. Дългогодишен преподавател по гражданско право, той е и един от водачите на Демократическия сговор през 20-те години на 20 век.[1]
| Йосиф Фаденхехт | |
| български юрист и политик | |
 | |
| Роден |
24 ноември 1873 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 октомври 1953 г.
|
| Учил в | Лайпцигски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| V ВНС XVI ОНС XVII ОНС XIX ОНС XXI ОНС XXII ОНС | |
| Семейство | |
| Деца | Анна Сърчаджиева |
| Йосиф Фаденхехт в Общомедия | |
Биография редактиране
Йосиф Фаденхехт е роден през 1873 година в Ерзурум в семейство на ашкеназки евреи. Завършва гимназия в София, а през 1897 година - право в Лайпцигския университет. След специализация в Италия, от 1899 година е преподавател по гражданско право във Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“). Работи като адвокат. От 1906 година е действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките).[2]
Фаденхехт се включва в политическия живот като активен участник в Радикалдемократическата партия и от 1911 година многократно е избиран за народен представител. През 1918 година е министър на правосъдието в третото правителство на Александър Малинов. От 1920 г. е преподавател в Свободния университет за политически и стопански науки[3] – днес УНСС. През 1920-1922 година е общински съветник в София. При управлението на Александър Стамболийски през 1923 г. е обвинен за политическата си дейност от Народното събрание.[4] След Деветоюнския преврат през 1923 година е част от крилото на радикалите, което се присъединява към Демократическия сговор в парламента[5], и през следващите години е сред най-видните привърженици на политиката на Андрей Ляпчев.[2] Близък приятел на публициста от еврейски произход Йосиф Хербст, първи директор на БТА, изчезнал безследно в дните на белия терор от края на април 1925 г.
От 1931 до 1939 година Йосиф Фаденхехт е председател на Съюза на българските адвокати.[2] По време на т.нар. Народен съд поема защитата на някои от обвиняемите.
Личен живот редактиране
Негова дъщеря е Анна Фаденхехт, българска общественичка и съпруга на режисьора Стефан Сърчаджиев и майка на актьора Йосиф, Богдан и Николай Сърчаджиеви.
Памет редактиране
На Йосиф Фаденхехт е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).
Библиография редактиране
- Фаденхехт, Йосиф. Система на българското вещно право. 1902.
- Фаденхехт, Йосиф. Коментар на търговския закон. 1919.
- Фаденхехт, Йосиф. Българско вещно право. Лекции. 1919.
- Фаденхехт, Йосиф. Българско семейно право. Лекции. 1919.
- Фаденхехт, Йосиф. Лекции по българско наследствено право. 1919.
- Фаденхехт, Йосиф. Облигационно право. Лекции. 1919.
- Фаденхехт, Йосиф. Залог върху вземанията. 1928.
- Фаденхехт, Йосиф. Българско гражданско право. 1929.
- Фаденхехт, Йосиф. Уеднаквяване облигационното право в славянските държави. 1933.
- Фаденхехт, Йосиф. Новият полски законник по облигационно право. 1934.
- Фаденхехт, Йосиф. Правото за издръжка между съпрузи. 1936.
- Фаденхехт, Йосиф. Сравнителноправен очерк на облигационното право. 1941.
Бележки редактиране
- ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.7 24 юли 1924. стр. 1.
- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. С.:1922 г. стр. 4
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2
- ↑ Стенографски дневници, 21 обикновено Народно събрание, 86. заседание, сряда, 21 май 1924 г.