Кайзер (линеен кораб, 1911)

Кайзер (на немски: SMS Kaiser[2]) е линеен кораб на Германския императорски военноморски флот от 1910-те години. Главен кораб на едноименният проект линейни кораби взели участие в Първата световна война.

„Кайзер“
SMS Kaiser
Bundesarchiv DVM 10 Bild-23-61-83, Linienschiff "SMS Kaiser".jpg
Линкорът „Кайзер“ през 1913 г.
Флаг Германска империя Германска империя
Клас и тип Линеен кораб от типа „Кайзер“
Производител Kaiserliche Werft в Кил, Германска империя.
Живот
Заложен декември 1909 г.
Спуснат на вода 22 март 1911 г.
Влиза в строй 1 август 1912 г.
Изведен от
експлоатация
потопен от екипажа си на 21 юни 1919 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 172,4 m (максимална)
Ширина 29,0 m (по КВЛ)
Газене 9,1 m
(при пълна водоизместимост)
Задвижване 3 парни турбини Parsons;
16 парни водотръбни котли Schulz-Thornycroft;
3 гребни винта;
28 000 к.с. (проектна)
Скорост 21 възела
(39 km/h)
Водоизместимост 24 724 t (нормална)
27 400 t (пълна)
Броня пояс: 80 – 350 mm;
траверси: 130 -300 mm;
палуба: 20 – 30+60 mm;
барбети: 80 – 300 mm;
кули ГК: 80 -300 mm;
каземати: 170 mm;
бойна рубка: 150 – 350 mm
Екипаж 1084 души
Далечина на
плаване
7900/3900 морски мили при 12/18 възела ход[1]
Въоръжение
Артилерия 5x2 305 mm;
14x1 150 mm;
каземати)
8x1 88 mm
Торпеда 5x1 500 mm ТА
„Кайзер“ в Общомедия

КонструкцияРедактиране

 
Схема на линкор от типа „Кайзер“

По своята конструкция дредноутите от типа „Кайзер“ представляват високоборден кораб с удължен бак, пет бронирани въртящи се куполни артилерийски установки на главния калибър (от тях три по ДП в краищата на кораба и две близо към бордовете ешелонирано в района на мидъла), две бронирани бойни рубки, непрекъснат долен броневи пояс от кърмовата напречна бронева преграда до форщевена, горен брониран пояс на бронирането на цитаделата от кърмовия барбет до носовия, брониран каземат и бронирана палуба, разположена над и под КВЛ. Средната артилерия е разположена палуба по-нагоре, отколкото при предшествениците. Носовия и кърмовия край се защитават допълнително с горна бронирана палуба.

Формата на корпуса основно повтаря формата на корпуса на типа „Хелголанд“, но се отличава с малко по-голяма дължина и по-широк мидъл. Подема на дъното в носовата част е по-плавен, а на форщевена няма характерния таранен шпирон, което вече свидетелства за пълния отказ от архаичната тактика на таранния удар в бой.

За разлика от непрекъснатата горна палуба при типа „Хелголанд“, е добавен полубак. Той свършва при средата на барбета на кърмовата линейно-терасовидна куполна установка, а комините са поставени на по-голямо разстояние един от друг.

Енергетична установкаРедактиране

Главната енергетична установка на четирите дредноути от типа „Кайзер“ се състои от три еднакви независими комплекта турбини на „Кайзер“ – тип „Парсънс“, въртящи три трилопастни винта с диаметър 3,75 м[3].

ИзточнициРедактиране

  1. Groner_1_1982, 49
  2. префикса „SMS“ – от нем. Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  3. Gröner_1_1982, 50

ЛитератураРедактиране

  • В. Б. Муженников.. Линейные корабли типов „Кайзер“ и „Кёниг“ (1909 – 1918). Самара, 2006, 116 с.. ISBN 978-5-98830-018-9.
  • С. А. Балакин.. ВМС Германии 1914 – 1918. Справочник по корабельному составу. Москва, 1996, 32 с..
  • Gray, Randal (ed). Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921. – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
  • Gary Staff. GERMAN BATTLESHIPS 1914 – 18 (2) Kaiser, Konig and Bayern classes. 2009. ISBN 978-1-84603-468-8.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SMS Kaiser (1911)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.