Уикипедия

Калевища

селище в Гърция, Западна Македония

Калèвища (произношение в местния говор Калèвишча, на гръцки: Καλή Βρύση, Кали Вриси, до 1928 година Καλέβιστα, Калевиста[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.[2]

Калевища
Καλή Βρύση
— село —
Царските двери от „Свети Димитър“, 1865 г.
Царските двери от „Свети Димитър“, 1865 г.
Гърция
40.4727° с. ш. 20.9622° и. д.
Калевища
Западна Македония
40.4727° с. ш. 20.9622° и. д.
Калевища
Костурско
40.4727° с. ш. 20.9622° и. д.
Калевища
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Надм. височина1180 m
Население0 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 25 km югозападно от град Костур, на 1180 m надморска височина в северното подножие на планината Алевица. Разстоянието от последната къща до границата с Албания е 300 m. Местоположението му е панорамно с гледка към Костурската котловина и долината на река Девол в Албания. В северната част на селото тече Рекичко (Ρακίτσκο), а в южната Коцоборе (Κοτσομπόρε).[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Калувище с 16 семейства.[3]

Първата църква в селото „Свети Атанасий“ е построена в 1710 година, за което свидетелства взиданата в нея каменна плоча с изписана година.[2] В края на XIX век Калевища е село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя. Традиционно селото гравитира около съседното голямо село Яновени и е едно от петте яновенски села.[4] Храмът „Свети Димитър“ е от 1860 година[5] или от 1865 година. Къщите на селото около 80-90, а жителите не надвишават 500 (70 семейства), които се занимавали предимно с дърводобив, земеделие, зидария и животновъдство. Селото има 1500 декара обработваема земя.[2] Калевищани са известни строители и като такива ходят на гурбет в Корча, Костур, Солун, Лариса.[6]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Калевиста (Καλέβιστα) има 150 жители християни.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кърчища има 455 жители българи християни.[8]

В началото на XX век жителите на Калевища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 400 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[9]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко – с 400 жители.[10] Според Георги Константинов Бистрицки Калевища преди Балканската война има 75 български къщи.[11]

В 1910 година в селото има 400 православни гърци.[12]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Калевица е обозначено като българско селище.[13]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Калевища (Калевишта) има 55 къщи славяни християни.[14] В 1928 година селото е прекръстено на Кали Вриси, в превод хубава чешма.[15]

В 1928 година в селото има само един грък бежанец.[16] В същата 1928 година в селото е построено първото основно училище. През 20-те години в селото има 4 чешми, 2 училища, 2 църкви, 3 параклиса, 1 мелница за брашно, жандармерия и митница.[2]

По време на Втората световна война италиански бомбардировки разрушават напълно църквата „Свети Атанасий“, училището и църквата „Свети Ахил“ на Алевица.[2] „Свети Ахил“ е построена от жителя на Калевища Гине и е разрушена от италианците на 28 октомври 1940 година.[6]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - селото дава 25 убити, а 174 от жителите му бягат в социалистическите страни, а останалите жители са разселени в околните полски села.[4] 48 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[17]

След войната селото е възстановено от част от предишните си жители. Но през 50-те години отново е насилствено изселено като гранична територия.[4] В 1953 година землището му е присъединено към това на Ревани, а в 1961 година е заличено.[4] От 1997 година селото е част от дем Акритес, който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[18]

Към началото на XXI век селото има около 20 сгради.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 443[4] 368[4] 392[4] 305[4] 85[4]

ЛичностиРедактиране

Родени в Калевища

ЛитератураРедактиране

  • Παπαϊωάννου, Αχιλλέα Ι. Η Καλή Βρύση στο πέρασμα των αιώνων. Θεσσαλονίκη, Αυτοέκδοση, 1994. (на гръцки)

БележкиРедактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж Ιστορία : Καλέβιστα. // Εξωραϊστικός Συλλογος Καληβρυσιωτών Η Αλεβίτσα. Посетен на 2 февруари 2021 г.
  3. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 110. (на турски)
  4. ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς. // Φως της Καστοριάς, 2013-10-3. Посетен на 20 август 2015.
  6. ↑ а б Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
  7. ↑ Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  10. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kali Vrisi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  11. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  12. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς
  13. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  14. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  15. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  16. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kali Vrisi., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040133/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/085.htm, посетен на 2008-02-27 
  17. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kali Vrisi., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040133/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/085.htm, посетен на 2008-02-27 
  18. ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 2010-07-05 
  19. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Калевища&oldid=10944355“.