Яновèни или Яновèне (на гръцки: Γιαννοχώρι, Янохори, катаревуса: Γιαννοχώριον, Янохорион, до 1927 година Γιαννοβαίνη, Яновени[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

Яновени
Γιαννοχώρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 1030[1] m
Население 0 души (2011 г.)
Икона на Свети Йоан Кръстител от „Успение Богородично

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Нестрамкол на 32 километра югозападно от град Костур, в южното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица. Край него тече река Белица,[3] десен приток на Бистрица, която днес в Гърция е схващана като начало на Бистрица. Основната забележителност на селото е църквата „Успение Богородично“. Селото се дели на три махали – Горна, Средна и Долна.[4]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В 1791 година някои от жителите на Яновени, заедно с Омотско, съседните Слимница и Орешец и други се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[5]

В края на XIX век Яновени е голямо българско село център на петте села, наричани „яновенски“ – Слимница, Пилкати, Яновени, Калевища и Омотско.[6][1] Жителите му се препитават предимно с гурбет в Гърция. От Яновени произхожда Кирко Арнаудов, основателят на рода Вазовци, преселил се в Сопот в края на XVIII век по време на управлението на Али паша Янински.[7][8] В 1868 година е построена първата училищна сграда, като дотогава свещениците преподават в църквата или в наети помещения.[6]

Селото в началото на XX век има около 80 – 100 къщи и 550 жители.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Яновени има 490 жители българи и малко арнаути християни.[9]

Цялото население на Яновени е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Яновени има 448 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[10] В училището преподава яновенецът Анастасиос Сюкас, завършил Битолската гръцка гимназия.[11] Гръцка статистика от 1905 година представя Яновени като изцяло гръцко - с 485 жители.[12]

Селото подкрепя гръцките чети по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Дейци на гръцкия комитет са В. Сидеров, П. Качамаков, Ник. Симов, Н. Хаджиев и поп Христо Чалдиков.[6] В началото на XX век в района действа албанската чета на Сали Бутка, който събира пари и добитък от Яновени, Пилкати, Слимница и Тухол.[13]

Според Георги Константинов Бистрицки Яновени преди Балканската война има 120 български къщи.[14]

Балканската войнаРедактиране

През Балканската война на 11 ноември 1912 година гръцката армия влиза в Костур, а турската се оттегля към Корча. В Тухол пристига чета от 50 души, начело с Димитрис Кордистас, която има за цел да опожари мюсюлманските села Чаир, Загар и Фуша и успява да опожари Чаир. В Загар обаче пристига Сали Бутка с двамата си синове и четата си от 200 души, настъпва към Чаир и след това към Тухол. Част от четата на Кордистас заема позиции на височината Ай Танаси (Псилорахи), за да брани Тухол. Бутка разделя четата си на две - едната настъпва към Тухол по реката, а другата през Кула - Дервент - Тодоро. Втората чета е пресрещната от отряд на Йован Котронов (Йоанис Котронис) от Яновени, напуснал работата си в Арта и формирал чета от околните села. В сражението Котронов и други трима негови четници са убити, а албанците влизат в Тухол и частично го запалват. На помощ на селото идва чета от Котелци, начело с Йотас Йоргос, която заедно с четниците на Ай Танаси прогонва албанците на Бутка. На 2 декември гръцката армия разбива османците при Смърдеш и 5-та дивизия напредва към Шак. Капитаните Никола Белов и Сульо се опитват в Яновени да окажат съпротива на Бутка, но жителите на Яновени, Слимница и Пилкати бягат в Калевища и Нестрам. Албанците на Сали Бутка и жители на Видово влизат в Яновени на 3 и 4 декември и го разграбват. След това жителите на албанските села Загар и Фуша бягат в Ерсека, а гръцката армия влиза в Яновени.[13][6][15][16]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1917 година става община, в която влизат Омотско, Тухолските ливади и Загар.[6] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Яновени (Jановени) има 80 къщи славяни християни.[17] В 1924 година учителят Анастасиос Сюкас основава Яновенското прогресивно дружество, което има за цел да построи ново училище. Красивата нова сграда е построена в 1926 година от майстори от Калевища и през май 1928 година в нея учат 94 ученици, а в детската градина има 25 деца.[6] Сюкас пише книга „Кратка история на Яновени, Пилкати, Слимница, Калевища и Тухол“, излязла през 1970 година.[6][18]

В 1927 година е прекръстено на Янохори (в превод Янево село). При избухването на Итало-гръцката война в 1940 година селяните се евакуират в Нестрам.[6] След отблъскването на италианските войски на албанска територия се връщат.[6] По време на окупацията през Втората световна война през лятото на 1942 година, за да се ликвидират базите на Съпротивата, селото е изгорено от три германски батальона заедно с Омотско, Пилкати и Слимница.[19][20] От 100 къщи в Яновени оцеляват 10-15.[19]

По време на Гражданската война селото отново пострадва силно и на 27 юли 1947 година е окончателно напуснато от жителите си.[6][1]

В 1953 година землището на Яновени е присъединено към това на Тухол, а в 1961 година селото е заличено.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 436[1] 416[1] 481[1] 467[1] 0[1] 24[1] 17 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Яновени
Други

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 9. Посетен на 24 декември 2015.
  4. а б Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 8. Посетен на 24 декември 2015.
  5. а б Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 януари 2021 г.
  6. а б в г д е ж з и к Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 26 декември 2015.
  7. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), София, 2004, стр. 274.
  8. „Арнаудов, Михаил. Македония като българска земя, (беседа, държана в Битоля на 4 юли 1941 г.)“, архив на оригинала от 10 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070710213444/http://my.opera.com/Ohrid/blog/show.dml/514249, посетен 10 юли 2007 
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  11. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 19. Посетен на 24 декември 2015.
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gannoxori[неработеща препратка].
  13. а б Η Ιστορία του Πεύκου. // Pefkos.gr. Посетен на 26 януари 2021 г.
  14. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  15. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.. София, Български писател, 1984. с. 579. Посетен на 24 декември 2015.
  16. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 5. Посетен на 24 декември 2015.
  17. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  18. Σιούκας, Αναστάσιος Κ. Σύντομος ιστορία Γιαννοχωρίου, Μονοπύλου, Σλημνίτσης, Καλής Βρύσης και Λειβαδοτόπου. Ήθη, έθιμα, εορταί και πανηγύρεις. Θεσσαλονίκη, Τριανταφύλλου, Μ. Υιοί, 1970. σ. 139.
  19. а б Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 40. Посетен на 24 декември 2015.
  20. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.). Посетен на 24 декември 2015.
  21. Δημακοπούλου, Γεώργιου Δ. Οι εκ της Μακεδονίας στρατηγοι του 1940 - 1941. // e-istoria.com. Посетен на 23 декември 2015.
  22. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.