Отваря главното меню

Яновени или Яновèне (на гръцки: Γιαννοχώρι, Янохори, катаревуса: Γιαννοχώριον, Янохорион, до 1927 година Γιαννοβαίνη, Яновени[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 17 жители.

Яновени
Γιαννοχώρι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 1030 m
Население 17 души (2001)
Пощенски код
Телефонен код
Икона на Свети Йоан Кръстител от „Успение Богородично

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Нестрамкол на 32 километра югозападно от град Костур, в южното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица. Край него тече река Белица,[2] десен приток на Бистрица, която днес в Гърция е схващана като начало на Бистрица. Основната забележителност на селото е църквата „Успение Богородично“. Селото се дели на три махали – Горна, Средна и Долна.[3]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Яновени е голямо българско село център на петте села, наричани „яновенски“ – Слимница, Пилкати, Яновени, Калевища и Омотско.[4] Жителите му се препитават предимно с гурбет в Гърция. От Яновени произхожда Кирко Арнаудов, основателят на рода Вазовци, преселил се в Сопот в края на XVIII век по време на управлението на Али паша Янински.[5][6] В 1868 година е построена първата училищна сграда, като дотогава свещениците преподават в църквата или в наети помещения.[4]

Селото в началото на XX век има около 80 – 100 къщи и 550 жители.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Яновени има 490 жители българи и малко арнаути християни.[7]

Цялото население на Яновени е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Яновени има 448 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[8] В училището преподава яновенецът Анастасиос Сюкас, завършил Битолската гръцка гимназия.[9] Гръцка статистика от 1905 година представя Яновени като изцяло гръцко - с 485 жители.[10]

Селото подкрепя гръцките чети по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Дейци на гръцкия комитет са В. Сидеров, П. Качамаков, Ник. Симов, Н. Хаджиев и поп Христо Чалдиков.[4]

Според Георги Константинов Бистрицки Яновени преди Балканската война има 120 български къщи.[11] През войната Яновени е разграбено и изгорено от албанците на Сали Букта на 3 и 4 декември 1912 година.[4][12][13]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1917 година става община, в която влизат Омотско, Тухолските ливади и Загар.[4] В 1924 година учителят Анастасиос Сюкас основава Яновенското прогресивно дружество, което има за цел да построи ново училище. Красивата нова сграда е построена в 1926 година от майстори от Калевища и през май 1928 година в нея учат 94 ученици, а в детската градина има 25 деца.[4] Сюкас пише книга „Кратка история на Яновени, Пилкати, Слимница, Калевища и Тухол“, излязла през 1970 година.[4][14]

В 1927 година е прекръстено на Янохори (в превод Янево село). При избухването на Итало-гръцката война в 1940 година селяните се евакуират в Нестрам.[4] След отблъскването на италианските войски на албанска територия се връщат.[4] По време на окупацията през Втората световна война през лятото на 1942 година, за да се ликвидират базите на Съпротивата, селото е изгорено от три германски батальона заедно с Омотско, Пилкати и Слимница.[15][16] От 100 къщи в Яновени оцеляват 10-15.[15]

По време на Гражданската война селото отново пострадва силно и на 27 юли 1947 година е окончателно напуснато от жителите си.[4]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 436 души
  • 1920 – 416 души
  • 1928 – 481 души
  • 1940 – 467 души
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 0 души
  • 1971 – 0 души
  • 1981 – 0 души
  • 1991 – 24 души

ЛичностиРедактиране

Родени в Яновени
Други

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γιαννοβαίνη -- Γιαννοχώριον
  2. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 9. Посетен на 24 декември 2015.
  3. а б Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 8. Посетен на 24 декември 2015.
  4. а б в г д е ж з и к Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 26 декември 2015.
  5. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), София, 2004, стр. 274.
  6. Арнаудов, Михаил. Македония като българска земя, (беседа, държана в Битоля на 4 юли 1941 г.)
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  9. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 19. Посетен на 24 декември 2015.
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gannoxori.
  11. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
  12. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.. София, Български писател, 1984. с. 579. Посетен на 24 декември 2015.
  13. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 5. Посетен на 24 декември 2015.
  14. Σιούκας, Αναστάσιος Κ. Σύντομος ιστορία Γιαννοχωρίου, Μονοπύλου, Σλημνίτσης, Καλής Βρύσης και Λειβαδοτόπου. Ήθη, έθιμα, εορταί και πανηγύρεις. Θεσσαλονίκη, Τριανταφύλλου, Μ. Υιοί, 1970. σ. 139.
  15. а б Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 40. Посетен на 24 декември 2015.
  16. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.). Посетен на 24 декември 2015.
  17. Δημακοπούλου, Γεώργιου Δ. Οι εκ της Μακεδονίας στρατηγοι του 1940 - 1941. // e-istoria.com. Посетен на 23 декември 2015.
  18. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.