Ка̀лка (от френски: calque – „копирна хартия“) е дума или израз, заети от друг език чрез буквално превеждане („копиране“) дума по дума и корен по корен (и дори морфема по морфема)[1]. Методът и процесът на формиране на такива нови думи се нарича калкѝране. За разлика от калката, чуждицата е дума, която директно е взета от друг език – чрез транскрибиране, а понякога и чрез транслитериране, на кирилица.

Фразеологична калка

редактиране

Понякога цели фразеологизми биват заемани от чужд език чрез превод дума по дума.[2] В българския език такива калки са:

  • „мокра кокошка“ (който има жалък вид) – от рус. мокрая курица
  • „апетитът идва с яденето“ – от фр. l'appétit vient en mangeant
  • „задна мисъл“ – от фр. arrière-pensée
  • „времето е пари“ – от анг. time is money
  • Студена война – от анг. Cold War

Съществуват и фразеологични полукалки, при които само някои думи са преведени, а другите са транскрибирани или транслитерирани.[2]:

  • „жълта преса“ – от анг. yellow press

Други примери

редактиране

В много случаи калки съществуват паралелно в различни езици, така че имитирането на принципа също може да мотивира самото пресъздаване.

В множество езици, включително и в българския, английската дума skyscraper е калкирана корен по корен – „небо-стъргач“:

Още примери за калки:

  • живописец – от гръцкото ζωγράφος = ζωός + γράφω
  • езикознание – от немското Sprachwissenschaft=Sprache + Wissenschaft,
  • безумие – от латинското dementia < de + mens
  • подлог - от гръцкото ὑποκείμενον

Източници

редактиране
  1. Речник на българския език: калка // Посетен на 22 май 2015. КА̀ЛКА ж. Езикозн. Дума или израз, образувани чрез буквален превод на съответната чужда, дума или израз. – От фр. calque ‘копирна хартия’.
  2. а б Бояджиев, Тодор. Българска лексикология. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2007. ISBN 9789540725895. с. 41, 323.