Уикипедия

Камило Бернери

Камило Бернери (на италиански: Camillo Berneri, 20 май 1897 г., Лоди, Ломбардия, Италия – 5 май 1937 г., Барселона, Каталуния, Испания) е италиански писател, професор по философия и анархист.[1]

Камило Бернери
Camillo Berneri
Роден
Починал
5 май 1937 г. (39 г.)
Работил въвФлорентински университет
Камило Бернери в Общомедия

Биография редактиране

Ранни години редактиране

Камило Бернери е роден в Лоди на 20 май 1897 г. Детството му е белязано от физически страдания. Само за няколко месеца той става слаб от недохранване. През 1904 г. Камило се разболява от коремен тиф, а по-късно и от гастроентерит. Баща му е местен чиновник, а майка му е учителка в начално училище. Бащата на Бернери също е бил червеноризец, а дядо му е бил карбонари и последовател на Джузепе Мацини. Заедно с родителите си той се мести от Лоди в Милано, след това в Палермо и във Форли, където пристига през 1905 г., след което Камило отива във Варало и накрая в Реджо Емилия.

През 1912 г. Бернери става член на Федерацията на социалистическата младеж на Реджо Емилия (Federazione Giovanile Socialista di Reggio Emilia (FGS)). По това време той беше убеден социалист.[2] Като секретар на Централния комитет на FGS, след интензивни дискусии, по-специално с Торкуато Гоби, книговезец и член на Международния комитет за анархистко действие, той напуска FGS през 1915 г. В отворено писмо Бернери критикува FGS за бюрокрация и „липса на лоялност“.[3]

Социалистическото движение започна своето катастрофално слизане в основите на разрушителния егоизъм, като по този начин следва траекторията на моралната сила на християнството, което стана мощно чрез своите мъченици и изпадна в упадък, когато жертвите на неговите привърженици престанаха. […] Имаме нужда от нов подем, имаме нужда от връщане към времето, когато да обичаш Идеята означаваше да не се страхуваш от смъртта и да не жертваш целия си живот в името на пълното подчинение.[4]

Бернери се присъединява към италианското анархистко движение. Той описва своето напускане на социализма с думите: „Идеалният работник на марксизма или социализма е митична фигура. Тя произтича от метафизиката на социалистическия романтизъм и не е исторически доказана.[5] Той беше изумен от жеста на своите другари, които, въпреки че напуснаха, искаха той да ръководи последната среща на FGS в Реджо, както и от жеста на своя ментор Камило Прамполини, който го повика да попита за причините за тяхното несъгласие. Бернери винаги ще посочва „приятни спомени от социалистическия период.[6] През 1916 г. се премества в Арецо, където завършва гимназиалното си образование.

На 4 януари 1917 г. той се жени за Гуалтиери Джованна Калефи, бивша ученичка на майка му от училище в Реджо Емилия. Три месеца след сватбата той е повикан на военна служба, но е отстранен от служба поради тежко заболяване. След три години военна служба той е принуден да напусне военната академия в Модена като „подривник“ поради антимилитаристични дейности. Под охрана е изпратен на фронта и два пъти е изправен пред военен съд. През 1919 г. е заточен на остров Пианоза поради участие в общата стачка на 20 – 21 юли 1919 г. Уволнен от армията през 1919 г., той започва да работи усърдно с анархистката преса, след което участва в създаването на Съюз на италианските анархисти.[7] Като убеден антимилитарист, той пише: „Клане, грабеж, изнасилване, това е война! За да задоволи похотта си, подлият човек взема върху себе си смелостта, която му убягва, когато трябва да спаси ближния си от опасност или да предприеме опасно и болезнено дело. В задимената и пропита с кръв атмосфера на войната обикновеният човек изпада във варварство, а понякога дори се превръща в звяр.[8] През 1920 г. той активно участва в окупацията на фабриките в Северна Италия.

По това време Бернери започва да пише под псевдонима Камило да Лоди в няколко либертариански периодични издания: Umanità Nova, Pensiero e Volontà, L'Avvenire Anarchico, La Rivolta, Volontà. Той публикува първата си статия на 1 февруари 1914 г. в списание L'Avanguardia под заглавието The Lies of the Old Testament. По-късно последваха публикации в различни анархистки издания, като: La Protesta, Tiempos Nuevos, Tierra y Libertad, La Revista Blanca и Estudios.[9] Той също се сприятелява с Ерико Малатеста и Луиджи Фабри.

След войната той завършва обучението си във Флорентинския университет, където Камило е ученик на Гаетано Салвемини. След като завършва Философския факултет през 1922 г., той получава длъжността професор по философия, след което преподава в този университет, по-късно известно време Бернери преподава философия в Камерино.

Когато фашистите завземат властта, Камило отказва да бъде лоялен към режима на Бенито Мусолини и тъй като мрази фашизма, поддържа контакт с флорентинските антифашисти, докато е в Умбрия и разпространява антифашисткия вестник Non Mollare. Дейността на Бернери в италианския анархистки съюз е много интензивна през тези години.

Емиграция и полицейски преследвания редактиране

През 1926 г. Камило Бернери е принуден да напусне страната, заедно със съпругата си Джована Калефи,[10] както и анархистките дъщери Мари[11] и Джилиана.[12]

Бернери и семейството му се преместват във Франция. [13] За първи път е арестуван през април 1927 г. след международна конференция в L'Ail-le-Rose, оттогава е в арест. На 11 декември 1928 г. той е изгонен от Франция и до 1930 г. е постоянно тормозен от белгийската, френската, холандската, германската и люксембургската полиция при последващи трансфери и престои в затвора. Той получава разрешение за пребиваване във Франция едва през 1935 г., малко преди да замине за Испания. Въпреки това, той продължава да публикува широко в анархистката преса в Италия, Швейцария, Съединените щати и Франция. [четиринадесет]

Въпреки всички ограничения, този период му позволява да чете книги на различни теми като наука, психология, финализъм и т.н. Той пише антирелигиозни статии и памфлети, както и за еманципацията на жените. Той също така завършва дипломната си работа Le Juif antisémite, The Anti-Semitic Jew, където изучава насилствената или доброволна асимилация на евреи. Андре Шпеер, поет и ционист, смята тази книга за от първостепенно значение. Но най-важните му произведения са Шпионажът (L'espionnage), Фашисткият шпионаж в чужбина (Lo spionaggio fascista all'estero) и „Мусолини завладява Балеарските острови“ (Mussolini à la conquête des Baléares).

Той пише и за анархизма, където защитава личните си позиции:

„ Трябва да се отдалечим от романтизма. Погледнете масите, бих казал, в перспектива. Няма хомогенни хора, а тълпи, разнородни, разделени на групи. Няма революционна воля на масите, а революционни моменти, в които масите са огромен лост. – 1927 г. “
„ Ако искаме да постигнем значителна ревизия на нашата революционна сила, тогава трябва да се отървем от идеологическите априоризми и удобното отлагане за утре на решаването на тактически и конструктивни проблеми. Искам да кажа, че най-голямата опасност от спиране и отклоняване от революцията се крие в консервативната тенденция на масите. – 1930 г. “

Гражданска война в Испания редактиране

Когато избухва революцията и гражданската война в Испания, Бернери е един от първите, които пристигат в Каталония – центърът на масовата активност на либертарианците, обединени в Националната конфедерация на труда (CNT). [15] Заедно с Карло Росели и други италиански антифашисти те формират колона, която е включена в колоната на Франсиско Аскасо на Арагонския фронт. На 28 август 1936 г. Камило Бернери участва в битката при Монте Пеладо близо до Уеска:„Защитавахме позиция от 130 срещу 600, закалени и тежко въоръжени, и това продължи четири часа битка.“

Уморен от трудностите на фронта, той се занимава с дискусии и политическа работа, публикувайки в Барселона от 9 октомври 1936 г. италианския седмичник Guerra di Classe. Бернери е един от първите, който твърди, че само антикапиталистическата борба може да устои на фашизма и че проблемът с антифашизма е отхвърлянето на принципите на социалната революция. Той също така постоянно повтаря, че революцията трябва да бъде спечелена на социална, а не на военна основа. Така той се противопоставя на милитаризацията на милициите, която вижда като първата победа на държавните сили.[13] Срещу онези, които застъпват идеята „първо да победим Франко“, той аргументира тясната връзка между войната и социалната революция: „Победата във войната е необходима; войната обаче ще бъде спечелена не чрез ограничаване на проблема до чисто военни условия на победа, а чрез свързването им с политическите и социални условия на победа.“[14]

Това е същността на многобройните му статии и изказвания, включително отвореното му писмо (Lettera aperta) [18] до министъра на здравеопазването и анархистката Федерика Монсени, която заедно с двама други анархисти е в правителството на Ларго Кабайеро и в които Бернери е загрижен за красноречиви речи и брилянтни статии, рекламирани или написани от министри анархисти, заключени в „стратегическа позиция“:

„

Дойде време да разберем дали анархистите в правителството са весталки на пожар, който е на път да угасне, или сега служат само като фригийска шапка на политиците, които флиртуват с врага или със силите за възстановяване на „република на всички класове." Дилемата война или революция вече няма смисъл. Единствената значима дилема е следната: или победа над Франко чрез революционна война, или поражение. [15]

“

Камило също става журналист в радио CNT-FAI ECN1 и излъчва програмата си в Италия.

В книгата „Мисъл и битка“ (Pensée et bataille) от 1936 г. Бернери дава критични коментари за случващото се, предупреждавайки за опасността от държавен преврат от сталинските комунисти или че е изненадан от „анархисткото правителство“. Той предлага множество политически предложения, дори и да не бъде разбран: декларацията за независимост на Мароко, координацията на въоръжените сили, постепенното увеличаване на социализацията .

Политическо убийство редактиране

Камило Бернери, през януари 1937 г., заявява за репресиите от комунистите, действащи в новото правителство на Хуан Негрин: „Хиляди некомунисти, анархисти, антифашистки борци, които станаха жертви на кланета, трагично изчезнаха, но не и сталинисти, като напр. бойците на ПОУМ."

Последните му два текста са Ние и POUM (Nous et le POUM), публикувани от италианско-нюйоркския анархистки седмичник L'Adunata dei Refrattari (може би защото критиката, която Бернери направи, не беше публикувана през април-май 1937 г. в Испания), и реч на 3 май 1937 г. по радио CNT-FAI ECN1 (Национална конфедерация на труда-Федерация на анархистите в Иберия) за Италия по повод смъртта на Грамши: „Упоритият и достоен активист, който беше наш противник Антонио Грамши, е убеден, че е допринесъл за изграждането на ново общество“.

На 5 май 1937 г. Камило Бернери и неговият приятел анархист Франческо Барбиери са изведени от апартамента си от дузина мъже в цивилни дрехи с червени ленти (агенти на НКВД)[16] на ръцете и полицаи. Телата им, надупчени от куршуми, са намерени на следващия ден. Най-вероятно престъплението е извършено от републиканската полиция заедно с италианските и испанските комунисти[17] След смъртта на Бернери лидерът на италианските социалисти Пиетро Нени пише:

„ Ако анархистът Бернери беше загинал на барикадите на Барселона, борейки се срещу правителството на народа, ние нямаше какво да кажем и в тежестта на съдбата му щяхме да намерим строгия закон на революцията. Но Бернери беше убит и ние трябва да разкажем за това. “

Публикации редактиране

На италиански език редактиране

  • Отворено писмо до млади социалисти от млад анархист, Орвието, 1920 г
  • I problemi della produzione comunista, Флоренция, 1920
  • Le tre città, Флоренция, 1925
  • Руски федералист. Петър Кропоткин, Рим, 1925 г
  • Нормализаторът на Мусолини, Цюрих, 1927 г
  • Фашисткият шпионаж в чужбина, Марсилия, 1929 г
  • Le peché original, Орлеан, 1931
  • Понятия за антифашистката химия, сл., 1934 г
  • Mussolini gran actor, Валенсия, 1934
  • L’operaiolatria, Брест, 1934
  • Евреинът антисемит, Париж, 1935 г
  • El delirio racista, Буенос Айрес, 1935
  • Mussolini a la conquista de las Baleares, Барселона, 1937
  • Привлекателна работа, Женева, 1938 г
  • Класова война в Испания, Ним, 1938 г
  • Доната и момчето, 1926 г
  • Мисли и битки, 1938
  • Християнство и работа, 1932 г
  • Леонардо от З. Фройд – Тетрадки по психология № 1

На френски език редактиране

  • Евреинът антисемит, Париж, 1935 г
  • Война на суморен в Испания, Ним, 1938 г
  • Федералистът Петър Кропоткин, 1964 г
  • На война с момичета в Испания и либертариански текстове, 1977
  • Избрани писания, 1988
  • le fascisme, избрани текстове (1923 – 1937), 2019, Mémoires sociales, 376 pp.

Статии и брошури редактиране

  • Идолопоклонство на работническата класа
  • Le péché originel, Орлеан, 1931
  • Зола психолог, La Revue anarchiste, № 17, февруари 1932 г., 130 стр.
  • Отворено писмо до другарката Федерика Монсени, Guerra de classe, април 1937 г
  • Контрареволюцията на поход, Guerra de classe, № 15, 5 май 1937 г.
  • Мусолини завладява Балеарските острови, Париж, 1938 г
  • Encyclopédie anarchiste (Анархия. Руска енциклопедия):
    • Детерминизъм
    • Бог
    • Развод
    • Свободна воля
  • Много статии в L'En-Dehors, Le Combat syndicaliste, La Revue anarchiste и др.

На английски език редактиране

  • Между войната и революцията, Guerra di Classe, № 6, 16 декември 1936 г.

Източници редактиране

  1. ↑ Stiffoni, Camillo, Giovanni, Berneri. Mythes, racines et réalités d’un intellectue lanarchiste // tel.archives-ouvertes.fr. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 3 февруари 2023. (на френски)
  2. ↑ Berneri, Camillo. Luigi Camillo Berneri // 25 май 2011. Архивиран от оригинала на 12 ноември 2020. Посетен на 3 февруари 2023. (на английски)
  3. ↑ Die Aktion, Nr. 170/174, Juli 1997.
  4. ↑ Mintz, Frank. Camillo Berneri et Francesco Barbieri // fondation-besnard.org. Архивиран от оригинала на 11 май 2021. Посетен на 3 февруари 2023. (на френски)
  5. ↑ Camillo Berneri – Der Arbeiterkult // Die Aktion, Nr. 170/174, Juli 1997, 1934. Архивиран от оригинала на 27 септември 2022. Посетен на 13 февруари 2023.
  6. ↑ Mussolini-Psicologia di un dittatore, Camillo Berneri, Edizioni Azione Comune, a cura di Pier Carlo Masini, Milano, 1966, pag 115 – 117
  7. ↑ Camillo Berneri (Lodi 1897-Barcelone 1937), L’Europe de demain, dictionnaire biographique
  8. ↑ Camillo Berneri – Der Krieg als kollektives Verbrechen // Архивиран от оригинала на 27 септември 2020. Посетен на 13 февруари 2023.
  9. ↑ Die Aktion, Nr. 170/174, Juli 1997. Zur Erinnerung an Camillo Berneri und an die Ereignisse in Spanien 1936 – 37. Aus: Umberto Marzocchi: Camillo Berneri nel cinquantesimo della morte. Archivio Famiglia Berneri, Juli 1964.
  10. ↑ Giovannina Caleffi. Ephéméride Anarchiste // ephemanar.net. Архивиран от оригинала на 29 октомври 2015. Посетен на 13 февруари 2023.
  11. ↑ Marie-Louise Berneri. Anarchiste // ephemanar.net. Архивиран от оригинала на 19 октомври 2019. Посетен на 13 февруари 2023.
  12. ↑ Giliana Berneri. Ephéméride Anarchiste // Архивиран от оригинала на 31 май 2015. Посетен на 13 февруари 2023.
  13. ↑ Guerre de Classes en Espagne et textes libertaires. Éditions Spartacus, 1977.
  14. ↑ Broué, Témime, P., E. La Révolution et la Guerre d’Espagne // marxists.org, 5 ноември 1936). Архивиран от оригинала на 17 януари 2020. Посетен на 16 февруари 2023.
  15. ↑ Alternative libertaire, 1996. Архивиран от оригинала на 3 март 2016. Посетен на 16 февруари 2023.
  16. ↑ Анархокалендар // anarchy.bg. Посетен на 1 февруари 2023.
  17. ↑ Graham, Helen. The Spanish Republic at War, 1936 – 1939. Cambridge, Cambridge University Press, 2002. с. 295.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бернери, Камилло“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Камило_Бернери&oldid=11968836“.