Кантони на Швейцария

Кантоните на Швейцария (на немски: Kanton; на френски: canton; на италиански: cantone; на реторомански: chantun) са федералните щати на Швейцарската конфедерация. Ядрото на конфедерацията, образувано от първите три конфедеративни съюзници, се нарича Валдщете. Следващите две големи стъпки към развиването на кантоналната система са т.нар. Ахт Орте („Осем кантона“ между 1353 и 1481 г.) и Драйцен Орте („Тринадесет кантона“ между 1513 и 1798 г.). Това са важни междинни периоди в Старата швейцарска конфедерация.[1]

Всеки кантон в миналото е напълно суверенна държава със свои граничен контрол, армия, валута от Вестфалския мир (1648 г.) до основаването на швейцарската федерална държава (1848 г.), като за кратък период по време на Хелветската република (1798 – 1803) се управляват централизирано. От тогава датира и употребата на термина „кантон“.[2]

Към 1833 г. кантоните са 25, но след отделянето на кантона Юра от Берн през 1979 г. те стават 26. Площта на кантоните варира от 37 km2 (Базел Щат) до 7105 km2 (Граубюнден), а населението варира от 16 003 души (Апенцел Инерроден) до 1 487 969 души (Цюрих).

ИсторияРедактиране

През 16 век Старата швейцарска конфедерация е съставена от 13 суверенни конфедеративни съюзници, които се делят на два вида: пет селски (Ури, Швиц, Унтервалден, Гларус, Апенцел) и осем градски (Цюрих, Берн, Люцерн, Цуг, Базел, Фрибур, Золотурн, Шафхаузен)

Макар технически те да са част от Свещената Римска империя, те стават де факто не зависими, когато швейцарците побеждават Максимилиан I през 1499 г. при Дорнах.[3] През ранния съвременен период, индивидуалните конфедеративните съюзници започват да се разглеждат като републики, докато шестте традиционни съюзница прилагат пряка демокрация под формата на Ландсгемайнде, а градските кантони имат система на представителство в градските съвети. Това са де факто олигархични системи, доминирани от благороднически фамилии.

Старата система е изоставен а образуването на Хелветската република след френското нахлуване в Швейцария през 1798 г. Кантоните на Хелветската република имат статут на административна подединица без суверенитет. Хелветската република се разпада след пет години и суверенитетът на кантоните е възстановен с Акта на посредничество на Наполеон през 1803 г. Статутът на Швейцария като федерация също е възстановен, като по това време тя включва 19 кантона. През 1815 г. към държавата се присъединяват още три западни кантона: Вале, Ньошател и Женева.

Процесът на възстановяване официално завършва през 1830 г. с възвръщането на повечето от бившите феодални права на кантоналното благородство, което води до размирици сред селското население. Либералната радикална партия въплъщава тези демократични сили, призоваващи за нова федерална конституция. Това напрежение заедно с религиозните проблеми („Йезуитския въпрос“) ескалират то въоръжен конфликт през 1840-те години, станал известен като кратката гражданска Зондербундска война. Победата на радикалната партия води до образуването на Швейцария като федерална държава през 1848 г. Кантоните продължават да имат голям суверенитет, но вече нямат право да поддържат индивидуални армии или международни отношения. Към края на 19 век Швейцария се оказва изолирана демократична република, обградена от възстановените монархии на Франция, Италия, Австро-Унгария и Германия.

ВластРедактиране

Швейцарската федерална конституция[4] обявява кантоните за суверенни до такава степен, че техният суверенитет не е ограничен от федералното право.[5] Областите, които са специално резервирани за конфедерацията, са въоръжените сили, валутата, пощенските услуги, телекомуникациите, имиграцията и емиграцията, международните отношения с независими държави, гражданското и наказателното право, теглилата и мерките, както и митническите такси.

Всеки кантон има своя собствена конституция, законодателство, изпълнителна власт, полиция и съдебна власт.[5] Кантоните следва директориална система на управление.

Повечето от законодателствата на кантоните са еднокамарни парламенти, като размерът им варира между 58 и 200 места. Няколко законодателства включва и общи народни събрания (Ландсгемайнде). Употребата на тази форма на управление в днешно време изчезва. Тя съществува единствено в Апенцел Инерроден и Гларус. Кантоналната изпълнителна власт е съставена от пет или седем души, в зависимост от кантона.[6]

Кантоните имат всички правомощия и компетенции, които не са делегирани на конфедерацията от федералната конституция или закон. Кантоните са отговорни за здравеопазването, социалното подпомагане, правоприлагането, публичното образование и събирането на данъци. Всеки кантон определя официалния език в него. Кантоните могат да сключват договори не само с други кантоните, но също и с други държави.

Кантоналните конституции определят и вътрешната организация на кантона, включително и степента на автономия на общините, която варира, но почти винаги включва властта за облагане на данъци и приемане на общински закони. Някои общини разполагат със свои собствени полицейски сили.

На федерално ниво, всички кантоните предлагат някаква форма на пряка демокрация. Гражданите могат да изискват гласуване от народа за поправки по кантоналната конституция или за вето върху закони или разходи, приети от парламента. Тези демократични права се упражняват чрез тайно гласуване. Правото на чуждестранни граждани да гласуват зависи от кантона.

Швейцарските граждани са граждани на определена община и кантона, от която тя е част. Следователно, кантоните играят роля и поставят изискванията при даването на гражданство (натурализация), макар процесът да настъпва на общинско ниво и да е обект на федералното право.

Официалните празници са различни от кантон до кантон, като в Швейцария има само един федерален официален празник на 1 август.

СписъкРедактиране

Кантоните са изброени в реда, в който са споменати във федералната конституция. Това отразява историческата им важност по времето на Осемте кантона през 15 век, следвана от останалите кантони по дата на присъединяване към конфедерацията.[7] Двубуквените абревиатури на швейцарските кантони са широко разпространени и се използват на регистрационните номера на превозните средства.

Герб Код Кантон Година на присъединяване Столица Население към 2019 г. БВП на глава от
населението (2014)[8]в CHF
Площ (km2) Гъстота на населението Брой общини[9] Официален език
  ZH Цюрих 1351 Цюрих 1 520 968 96 411 1729 701 166 немски
  BE Берн 1353 Берн 1 034 977 76 307 5960 158 347 немски, френски
  LU Люцерн 1332 Люцерн 409 557 65 119 1494 233 83 немски
  UR Ури 1291 Алтдорф 36 433 51 332 1077 33 20 немски
  SZ Швиц 1291 Швиц 159 165 58 788 908 143 30 немски
  OW Обвалден 1291 или 1315 (като част от Унтервалден) Зарнен 37 841 64 253 491 66 7 немски
  NW Нидвалден 1291 (като Унтервалден) Щанс 43 223 69 559 276 138 11 немски
  GL Гларус 1352 Гларус 40 403 67 379 685 51 3 немски
  ZG Цуг 1352 Цуг 126 837 150 613 239 416 11 немски
  FR Фрибур 1481 Фрибур 318 714 58 369 1671 141 136 немски, френски
  SO Золотурн 1481 Золотурн 273 194 65 588 790 308 109 немски
  BS Базел Щат 1501 (като Базел до 1833/1999) Базел 200 298 163 632 37 5072 3 немски
  BL Базел Ландшафт 1501 (като Базел до 1833/1999) Листал 289 527 68 537 518 502 86 немски
  SH Шафхаузен 1501 Шафхаузен 81 991 85 529 298 246 26 немски
  AR Апенцел Аусерроден 1513 (като Апенцел до 1597/1999) Херизау 55 234 56 663 243 220 20 немски
  AI Апенцел Инерроден 1513 (като Апенцел до 1597/1999) Апенцел 16 145 61 067 172 87 6 немски
  SG Санкт Гален 1803 Санкт Гален 507 697 72 624 2031 222 77 немски
  GR Граубюнден 1803 Кур 198 379 70 968 7105 26 108 немски, романшки, италиански
  AG Ааргау 1803 Аарау 678 207 61 959 1404 388 212 немски
  TG Тургау 1803 Фрауенфелд 276 472 60 533 992 229 80 немски
  TI Тичино 1803 Белинцона 353 343 82 438 2812 110 115 италиански
  VD Во 1803 Лозана 799 145 68 084 3212 188 309 френски
  VS Вале 1815 Сион 343 955 52 532 5224 53 126 френски, немски
  NE Ньошател 1815/1857 Ньошател 176 850 83 835 802 206 31 френски
  GE Женева 1815 Женева 499 480 102 113 282 1442 45 френски
  JU Юра 1979 Дьолемон 73 419 64 606 839 82 55 френски
  CH Швейцария Берн 8 544 527 78 619 41 291 174 2222 немски, френски, италиански, романшки

ИзточнициРедактиране

  1. Chronology. // The Swiss Federal Administration. Посетен на 24 юни 2018.
  2. Andreas Kley: Kantone in German, French and Italian in the online Historical Dictionary of Switzerland. „Die Bündnispartner der frühen Eidgenossenschaft wurden im 14. Jh. meist als Städte und Länder, ab der 1. Hälfte des 15. Jh. immer mehr als Orte bezeichnet.“
  3. Switzerland. // Encyclopædia Britannica. Т. 26. 1911. с. 251. Посетен на 11 ноември 2008.
  4. Official and updated Swiss Federal Constitution Архив на оригинала от 2016-06-21 в Wayback Machine. (English)
  5. а б Cantons, In the Federal State since 1848 in the online Historical Dictionary of Switzerland
  6. „Swiss Government website“, архив на оригинала от 19 декември 2008, https://web.archive.org/web/20081219135444/http://www.ch.ch/karte/index.html?lang=en, посетен 19 декември 2008 
  7. Regional Portraits: Cantons. // [1] Swiss Federal Statistical Office, 2011. Архивиран от оригинала на 30 април 2009. Посетен на 21 декември 2015.
  8. Office, Federal Statistical. Cantonal gross domestic product (GDP) per capita. // Посетен на 22 август 2017.
  9. Swiss Federal Statistical Office. Gemeinden – Suche | Applikation der Schweizer Gemeinden. // Посетен на 22 октомври 2018.