Капещица (на албански: Kapshticë или Kapshtica) е село в Албания, в община Девол, част от административната област Корча.

Капещица
Kapshticë/Kapshtica
— село —
40.6025° с. ш. 21.01° и. д.
Капещица
Страна Албания
ОбластКорча
ОбщинаДевол
Географска областДевол
Надм. височина971 m

География

редактиране

Капещица е разположено в областта Девол на около 35 километра източно от град Корча и на няколко километра западно от албано-гръцката граница в подножието на най-западните разклонения на планината Корбец над река Девол. В Капещица е Граничният контролно-пропускателен пункт Капещица-Смърдеш (Кристалопиги).

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Капещица има 150 жители арнаути християни и 400 арнаути мохамедани.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Капещица е чисто албанско мюсюлманско село в Корчанската каза на Корчанския санджак със 125 къщи.[2]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско – с 60 жители гърци и 500 турци. Селото попада в Албания в 1912 година. В 1913 година селото има 487 души население, а в 1920 – 452.[3]

Георги Христов обозначава на картата си селото като Капешница (Kapéchnitza).[4]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

3/4 ч. на запад от с. Въмбел, през което минава шосето от гр. Лерин за Албания, в един трап е разположено с. Капещица, смесено с турци, албанци и българи, от които турците говорят албански, а българите – български. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.[5]

Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[6]

На 28 май 1920 година в него е подписан гръцко-албанският Капещински протокол, който урежда малцинствения статут на гърците в останалия в Албания Северен Епир.[7]

До 2015 година селото е част от община Център Билища.

Личности

редактиране
Родени в Капещица
Починали в Капещица
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 86. (на македонска литературна норма)
  3. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kapestitsa Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  4. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 193.
  5. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 29 – 30.
  6. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
  7. Kondis, Basil 1979. The Albanian question at the beginning of 1920 and the Greek-Albanian protocol of Kapestitsa (May 28th 1920), Balkan Studies 20(2):393-416. Ac.20.d/6
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 341.
  9. Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. Костурско благотворително братство — София, 1920, стр. 584.