Тази статия е за географския регион. За административната единица в Колумбия вижте Карибски регион (Колумбия).

Карибският регион (също Кариби) е географска област, която обхваща Карибско море, Антилските острови и съседните брегове на Централна и Южна Америка.

Карибски регион
Площ239 681 km²
Население43 489 000 души
Гъстота181 души/km²
Държави14
Зав. територии17
Езицииспански,
френски,
английски
и други
ГрадовеХавана,
Порт-о-Пренс,
Санто Доминго,
Кингстън,
Сан Хуан
и други
Карибски регион в Общомедия

Регионът на Карибите се състои от три островни групи:[1]

Островите започват от Флорида (САЩ) и свършват край Венецуела.

Климатът в региона е горещ и влажен тропичен, а ураганите са често явление.

Отначало Карибите принадлежат на Испания, но заради слабия ѝ интерес към тях (и най-вече към Малките Антили) скоро са превзети от Англия, Франция и Нидерландия. Стават стартова позиция за нови завоевания в областта.

Регионът носи името на карибите – индиански народи с общ език и култура, които населяват островите преди те да бъдат открити от европейците.[1]

През 1492 г. мореплавателите от експедицията на Христофор Колумб са първите европейци, достигнали до Бахамските острови. До края на живота си Христофор Колумб е убеден, че е достигнал до Азия, затова нарича региона „Западни Индии“, а местното население – „индианци“ („indios“ на испански, същата дума, която означава и „индийци“).

Източници

редактиране
  1. а б К. Джифърд. Енциклопедия „География на света“. 2005. ISBN 954-625-359-6. с. 98.