Република Хаити (на френски: République d'Haïti, Аѝти) е държава разположена в западната част на остров Испаньола. Той се намира в Карибско море, като по-голямата му източна част е заета от съседната Доминиканска република. Столица е Порт о Пренс. Населението наброява 9 035 536 души (2009)[2].

Република Хаити
на френски: République d'Haïti
на хаитянски креолски: Repiblik d Ayiti
      
Девиз: L'union fait la force
Съединението прави силата
Химн: La Dessalinienne
Местоположение на Хаити
Местоположение на Хаити
География и население
Площ27 750 km²[1]
(на 143-то място)
Води0,7%
Климаттропичен
СтолицаПорт о Пренс
Най-голям градПорт о Пренс
Официален език
Религия87,0% християнство
10,7% нерелигиозност
2,1% народни религии
0,2% други религии
Демонимхаитянец
Население (2022)11 334 637
(на 83-то място)
Население (2018)11 439 646
Гъстота на нас.396 души/km²
(на 32-ро място)
Градско нас.57,1%
(на 109-о място)
Управление
Формаунитарна полупрезидентска република
ПрезидентМишел Патрик Боаверт
Министър-председателМишел Патрик Боаверт
ОрганизацииООН
Законодат. властНационално събрание
Горна камараСенат
Долна камараКамара на депутатите
История
Независимост
– обявена
– призната
от Франция
1 януари 1804 г.
17 април 1825 г.
Първа империя22 септември 1804 г.
Кралство Хаити28 март 1811 г.
Втора империя26 август 1849 г.
Република15 януари 1859 г.
Щатска окупация1915 – 1934 г.
Конституция29 март 1987 г.
Икономика
БВП (ППС, 2021)34,189 млрд. щ.д.
(на 144-то място)
БВП на човек (ППС)2962 щ.д.
(на 174-то място)
БВП (ном., 2022)22,431 млрд. щ.д.
(на 139-о място)
БВП на човек (ном.)1943 щ.д.
(на 172-ро място)
ИЧР (2021)0,535 (нисък)
(на 163-то място)
Джини (2012)41,1 (среден)
Прод. на живота63,7 години
(на 158-о място)
Детска смъртност62,8/1000
(на 73-то място)
Грамотност60,7%
(на 165-о място)
ВалутаХаитянски гурд (HTG)
Други данни
Часова зонаEST (UTC-5)
Лятно времеEDT (UTC-4)
Автомобилно движениедясно
Код по ISOHT
Интернет домейн.ht
Телефонен код+509
ITU префиксHHA-HHZ; 4VA-4VZ
Официален сайтwww.primature-haiti.net
Хаити в Общомедия

Името на страната има древен индиански произход. Дадено му е от коренното население – Ayiti означава Планинска земя. Републиката е най-бедната държава в западното полукълбо и е една от най-бедните, нестабилни и неуправляеми страни в света. Цялата история на Хаити от създаването на държавата до днес е съпътствана от глад, стихийни бедствия и държавни преврати[2].

География редактиране

 
Релефна карта на о. Хаити

Република Хаити е разположена в западната, най-разчленена част на остров Хаити, който е 2-ри по големина след остров Куба в Големите Антилски острови. Северните ѝ брегове се мият от Атлантическия океан, а западните и южните – от Карибско море. На изток Хаити граничи с Доминиканската република, като дължината на границата е 375 km.[2] На северозапад Наветреният проток (80 km) я отделя от Куба, а на югозапад протокът Ямайка (200 km) – от остров Ямайка. В протока е разположен безлюдния остров Наваса, владение на САЩ. В тези си граници площта на Хаити съставлява 27 750 km².[3][4]

Крайни точки:

Брегова линия, острови редактиране

Бреговата линия на Хаити е предимно висока, скалиста и силно разчленена, нейната обща дължина е 1771 km, което я прави втората по дължина на Антилските острови след тази на Куба. На северозапад навътре в океана се вдава Северозападния полуостров (дължина около 80 km), а на югозапад е разположен дългия 230 km и тесен полуостров Тибюрон. Между двата полуострова е разположен големия залив Гонав. Край бреговете на Хаити се намират и няколко десетки острова, като най-големите са Гонав (690 km², в залива Гонав), Тортуга (180 km², край северното крайбрежие) и Ваш (52 km², южно от п-ов Тибюрон.[3]

Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми редактиране

Територията на страната е заета главно от ниски и средновисоки планини, разделени от малки и тесни крайбрежни равнини и речни долини[5]. От запад-северозапад на изток-югоизток се простират хребетите: Северен (Massif du Nord), който е продължение на главния планински масив на острова Кордилера Сентрал (Cordillera Central) и Северното плато (Plaine du Nord). На юг от Северния масив е разположено Централното плато Plateau Central. На юг от него са успоредно простиращите се хребети Монтан Нуар, Мато, От и Сел с връх Ласел 2680 m, най-високата точка на страната. Северно от масива Сел се намира дълбока падина, която на изток, на територията на Доминиканската република е на -42 m морското равнище. Територията на Хаити е изградена основно от кредни и палеоген-неогенови скали. С последните са свързани големите находища на боксит, с достоверни и вероятни запаси около 23 млн.т и със съдържание на алуминий 45 – 55%. Островът се намира в силно сеизмична зона и често е разтърсван от земетресения[6]. Земетресението от 12 януари 2010 г. с магнитуд 7 по скалата на Рихтер взима повече от 170 000 жертви.[3]

Климат, води редактиране

Климатът на страната е тропичен, пасатен. Средните месечни температури варират от 22 до 28°С. Годишната сума на валежите по наветрените североизточни склонове достига до около 2000 mm, а на подветрените и в падините – от 500 до 800 mm. Максимумът на валежите е през пролетта и есента. От планините се спускат многочислени къси и бурни реки с множество прагове и водопади. Най-големите реки на Хаити са: Артибонит (240 km) с десния си приток Гуаямук (113 km), Бланш (100 km), Кюл дьо Сак. В дълбоката падина, на 17 m н.в. е разположено езерото Соматр (170 km²).[3]

Почви, растителност редактиране

Почвите в Хаити са предимно кафеникаво-червени и планински кафеникаво-червени фералитизирани. Преобладават листопадните (през сухата зима) тропически гори, а южните части са заети от вечнозелени тропически гори, с ценни дървесни видове (кампешево дърво, махагоново дърво, кралска палма и др.). По долината на река Артибонит са развити бодливи храсти и кактуси.[3]

История редактиране

Островът, в чиято западна част е разложена република Хаити, е открит на 6 декември 1492 г. от Христофор Колумб. Колонизиран е от испанците и го наричат Еспаньола. По-късно през 1697 г. Испания отстъпва на Франция западната му част. През 1795 г. целият остров става френско владение.

Както в цяла Америка, местното население намалява вследствие на болестите, донесени от европейците и европейската жестокост.

Хаити е най-богатата френска колония на запад. Вдъхновени от Френската революция, робите вдигат въстание срещу метрополията през 1791 г., известно като Хаитянска революция. Тя продължава от 1791 до 1803 година начело с Ф. Тусен Лувертюр. След 12 години борба за свобода те успяват да победят. През 1804 г. е провъзгласена независимостта на страната. По този начин Хаити става първата „черна република“. Тя придобива и настоящето си име – Хаити – според индианското име на острова. Това е единствената страна, която печели независимостта си чрез въстание на роби[2].

През 1825 г. френският крал Шарл X праща флота към Ки да плати 150 милиона франка, пропуснати ползи от робството, за да признае независимостта ѝ. Френският аболиционист Виктор Шьохлер пише: „Налагането на данък на победилите роби е все едно да ги накарат да платят с пари за това, което са платили с кръвта си.“ През 1844 година в източната част на острова е образувана Доминиканската република.

Между 1915 и 1934 г. Хаити е окупирана от САЩ. По-късно от 1941 до 1945 г. САЩ превръщат Хаити в своя военна и продоволствена база по време на Втората световна война.

От 1957 до 1986 г. държавата е под диктатурата на Франсоа Дювалие и семейството му. През 1971 г. синът му Жан Клод Дювалие е провъзгласен за президент. На 6 октомври 1986 г. е свален от власт. На власт идва Национален правителствен съюз. През 1988 г., след безкръвен преврат, за президент се обявява ген. П. Аврил. Само две години по-късно през 1990 г. е свален от власт. Установено е гражданско правителство на прехода с президент Ж. Б. Аристид, който с военен преврат е свален от власт през 1991 г.

През 1993 г. е осъществен мирен проект на ООН (Хаити е член на ООН от 1945 г.) за връщане на властта на законния президент Аристид, който от 1994 година отново заема позицията. От 1996 г. президент е Р. Г. Превал, който присъединява Хаити към ОАД (Организация на американските държави).

Административно деление редактиране

Хаити е разделена на 10 департамента. Те са разделени на 41 окръга и 133 общини.

 
Департаменти в Хаити
  1. Артибонит (Гонаив)
  2. Централен департамент (Инш)
  3. Гран'Анс (Жереми)
  4. Нип (Мирагоан)
  5. Северен (Кап Аитиен)
  6. Североизточен (Фор Либерте)
  7. Северен Уест (Порт дьо Пе)
  8. Уест (Порт о Пренс) столичен департамент
  9. Югоизточен (Жакмел)
  10. Южен (Ле Кайес)

Население редактиране

Етнически състав редактиране

В расово отношение съставът на населението в Хаити е почти еднороден – 95% от населението са потомци на чернокожи бивши роби докарани на острова от Източна Африка още през колониално време. Останалите 5% са мулати и потомци на араби (предимно сирийци и ливанци) и европейци с френски, полски, немски, италиански и испански произход като последните представляват най-голямата част от жителите с европейски произход. Основно те са преселници от Куба и Доминиканската република. Много малка част от населението е с азиатски произход. Чернокожите говорят на креолски език. Основната религия в Хаити е християнството[5], но половината от населението изповядва и вуду.

Динамика и структура на населението редактиране

 
Ръст на населението на Хаити от 1961 до 2003 г.

Прираста на населението през 2009 г. е 1,838%. Смъртността от 1992 година се е понижила от 15 до 8,65 на 1000 души, а раждаемостта съответно от 42 до 29,1. За същия период детската смъртност също се е понижила от 104 до 63,83 на 1000 новородени.

Децата до 15 години са 42,1% от населението в страната, хора в трудоспособна възраст (15 – 65 години) – 54,4%, а възрастните над 65 години – 3,5%

Средната продължителност на живота е 59 години за мъжете и 63 години за жените[5].

Хаитянска диаспора редактиране

Подобно на всички бедни Карибски нации и хаитяните образуват големи диаспори от легални и нелегални имигранти в съседните страни. Милиони хаитяни живеят основно в Доминиканската република, Бахамите, Куба, Белгия, Канада, Франция, Сен Мартен, Венецуела, и САЩ.

Най-голямата част от хаитянската диаспора в САЩ живее в Маями в анклав наречен `Малкото Хаити`. Втората по големина комуна живее в Ню Йорк. По-малобройни комуни от хаитянски емигранти има в Бостън, Чикаго, Ню Джърси и в множество урбанизирани райони на Флорида.

Икономика редактиране

 
Коптори в Кап Аитиен

Хаити е най-слабо развитата страна в Централна Америка и Южна Америка[5] и е сред най-бедните страни в света.

Селско стопанство редактиране

Със селскостопанския сектор са заети 2/3 от населението, а обработваемите земи са 1/3 от територията на страната. Развитието на селското стопанство е затруднено поради особеностите на релефа. Кафето е основен продукт произвеждан главно за износ. Произвеждат се и картофи, ориз, банани, царевица, цитрусови плодове и захарна тръстика.

Промишленост редактиране

В Хаити са открити находища на злато, боксит и мед, но те са слабо усвоени и добивът е в малки количества. Главните отрасли на промишлеността са хранителна, циментова и др.

Транспорт редактиране

Дължината на автомобилните пътища е около 4 хил. километра, но голямата им част не е асфалтирана. Поради тази причина повечето от пътищата стават непроходими през влажния сезон. Между главните градове в страната са изградени пътища с твърда настилка, свързани са и с железопътни линии.

Търговия редактиране

  • Износ: кафе, банани, захар, манго
  • Внос: автомобили, храни, гориво

Източници редактиране