Карло Фрутеро

италиански писател

Кàрло Фрутèро (на италиански: Carlo Fruttero) е италиански писател и преводач. Голяма част от литературната му продукция е свързана с дългото му творческо партньорство и приятелство с Франко Лучентини: след 1957 г. публикуват поредица успешни книги в различни жанрове, най-популярни сред които са криминалните романи.

Карло Фрутеро
италиански писател и преводач
Роден
Починал
15 януари 2012 г. (85 г.)
ПогребанОбщинско гробище на Кастильоне дела Пеская
Учил вТорински университет
Литература
Периодот 1952 г.
Уебсайт
Карло Фрутеро в Общомедия

Биография редактиране

Роден е на 19 септември 1926 г. в град Торино, Северна Италия. Завършва Торинския университет и по време на следването си се сприятелява с Итало Калвино.

През 1947 г. заминава за Франция, където започва да превежда за изд. „Ейнауди“ в продължение на пет години. Запознава се с Франко Лучентини през 1952 г. в Париж и двамата създават писателски тандем, водещ до голям успех в критиката и продажбите. Под абревиатурата „Фрутеро и Лучентини“ (Fruttero & Lucentini) те осъществяват журналистически сътрудничества, преводи и романи, особено в детективския жанр, много обичан от читателите.

Фрутеро се занимава и с научна фантастика, като ръководи, първоначално сам, а след това с Лучентини, когото вика за сътрудничество, от 1961 до 1986 г. поредицата „Урания“ на изд. „Мондадори“ след напускането на нейния основател Джорджо Моничели. Тяхното ръководство обаче остава противоречиво поради многобройните произволни избори в рамките на поредицата, изключващи важни автори от жанра (както и пълното изключване на италиански автори) в полза на други по-продаваеми, поради преводи, оценени като не на ниво и заради цензура чрез видима промяна на много текстове или скъсяването им.

През 2007 г. е Фрутеро удостоен с наградата „Киара“ за цялостно творчество, а през 2010 г. – с наградата „Кампиело“ за цялостен принос.

Умира на 15 януари 2012 г. на 85-годишна възраст във вилата си в Рокамаре – морски курорт на Кастильоне дела Пеская и е погребан в общинското гробище.

Творби редактиране

Самостоятелни редактиране

  • Le meraviglie del possibile. Antologia della fantascienza, 1959, със Серджо Солми
  • Visibilità zero. Le disavventure dell'on. Slucca, 1999
  • Donne informate sui fatti, 2006
  • Ti trovo un po' pallida, 2007
  • La Creazione. Sotto l'alto patrocinio dell'Onnipotente, 2008
  • Mutandine di chiffon. Memorie retribuite, 2010
  • La patria, bene o male, 2010, с Масимо Грамелини
  • La linea di minor resistenza, 2012
  • Da una notte all'altra: Passeggiando tra i libri in attesa dell'alba, 2015

С Франко Лучентини редактиране

  • Il libro dei nomi di battesimo, 1969.
  • L'idraulico non verrà, 1971; 1993.
  • La donna della domenica, 1972; 1994
    Неделна жена. Изд. „Колибри“, 2012. ISBN 978-619-150-030-7
  • L'Italia sotto il tallone di Frutero & Lucentini, 1974
  • Il significato dell'esistenza, 1975; 1994
  • I segreti del lavandaio cinese : miniromanzo elettorale, (S.l.), Partito Repubblicano Italiano, 1976
  • A che punto è la notte, 1979
  • La cosa in sé. Rappresentazione in due atti e una licenza, 1982
  • Il Palio delle contrade morte, 1983
  • Due città, 1985
  • L'amante senza fissa dimora, 1986
  • Il colore del destino, 1987
  • La verità sul caso D., 1989 (включва Il mistero di Edwin Drood на Чарлз Дикенс и L'inchiesta на Фрутеро и Лучентини)
  • Enigma in luogo di mare, 1991
  • Breve storia delle vacanze, 1994
  • La morte di Cicerone. Racconto sceneggiato, 1995
  • Il nuovo libro dei nomi di battesimo. La giusta guida al nome giusto, 1996
  • I nottambuli, a cura di Domenico Scarpa, 2002
  • I ferri del mestiere. Manuale involontario di scrittura con esercizi svolti, 2003
  • Opere di bottega, 2019

Сборници със статии редактиране

вече публикувани на стр. 3 на в. „Стампа

  • La prevalenza del cretino (1985)
  • La manutenzione del sorriso (1988)
  • Il ritorno del cretino (1992)
  • Il cretino in sintesi (a cura di Domenico Scarpa, 2002)
  • Il cretino. Rispettabile se non esauriente trilogia sull'argomento (2012): съдържа предишните две: La prevalenza del cretino (1985), La manutenzione del sorriso (1988) и Il ritorno del cretino (1992)
  • Il cretino è per sempre: Viaggio d'autore nell'Italia che non cambia mai, 2018

Филмография редактиране

  • Opinione pubblica (1954), игрален филм, диалози
  • Processi a porte aperte (1968), тв сериал, сценарист
  • Piccola città (1968), тв филм
  • La pietra di luna (1972), тв минисериал, адаптация
  • La donna della domenica (1975), игрален филм по по едноименния му роман
  • A che punto è la notte (1994), тв филм по едноименния му роман
  • La donna della domenica (2011), тв филм по едноименния му роман

Вижте също редактиране

Източници редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carlo Fruttero в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​