Касандрия
Вижте пояснителната страница за други значения на Касандра.
Касандрия (на старогръцки: Κασσάνδρεια, до 1955 Βάλτα, Валта[1], до 1964 година Κασσάνδρα, Касандра[2]) е градче на полуостров Касандра (Палене) на Халкидически полуостров в регион Централна Македония, Гърция. Касандрия е най-голямото селище на полуостров Касандра и център на дем Касандра и е неин център на управление.
|
Касандрия Κασσάνδρεια |
|
|---|---|
 |
|
  Касандрия  Касандрия |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Касандра |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 37 m |
| Население | 2801 души (2001) |
| Пощенски код | 630 77 |
| Телефонен код | 23740 |
| Официален сайт | kassandra.gr |
| Касандрия в Общомедия | |
ИсторияРедактиране
АнтичностРедактиране
Древният град Касандрия е основан през 316 г. пр. Хр. от дидиадохския цар Касандър на територията на бившия град Потидеа (днес Неа Потидеа) на провлака на полуостров Касандра. Населението на този новооснован град е взето в по-голямата му част от жителите на бивша Потидеа и от разрушения от Филип II Македонски през 348 г. пр. Хр. Олинт.
По времето на елинизма Касандрия е един от най-важните градове на Древна Македония. По времето на Римската империя градът има статус на римска колония по италийско право (ius Italicum) и е почти напълно освободен от данъци. От времето на Август градът носи името Colonia Iulia Augusta Cassandrensis.
СредновековиеРедактиране
През 539/540 г. Касандрия, вече част от източноримската империя, е завладяна и разрушена от славяните. До X век Касандрия остава във Византийската империя. Българският цар завладява също и Касандрия. Със загубата на българския цар Касандрия попада отново на Византия. През 1204 г. Касандрия след падането на Константинопол в четвъртия кръстоносен поход е част от кръстоносната държава Кралство Солун. През 1224 г. територията е завладяна от Деспотат Епир. През 1240-те години територията е завладяна от Никейската империя. През началото на XIV век Каталанската компания за кратко се установява в Касандра и в Касандрия, преди да тръгне към Херцогство Атина и Касандрия отново попада във Византия. През средата на XIV век сръбският крал Стефан IV Урош Душан e за кратко владетел на Касандрия; след неговата смърт през 1355 г. и последвалото разпадане на Голямото Сръбско царство Касандрия е отново обратно на Византия. През 1389 г. Османската империя завладява Солун и територията му и Касандрия. През 1392 г. Византийската империя успява да я завладее отново само за около 30 години. През 1423 г. Касандрия с целия полуостров Касандра и град Солун попадат на Венеция, която трябва да защитава както Солун така и Касандра против Османската империя. С падането на Солун през 1430 г. полуостров Касандра и територията на днешното село Касандрия са завладени от османската войска и стават част от османската империя.
В Османската империяРедактиране
През XVI век градът е новооснован с името Валта, блата. През 1821 г. по време на Гръцата война за независимост в Касандрия се оттеглят въстаниците след разгрома пред Солун. През ноември 1821 г. турската армия успява да пресече канала на Потидея и да завоюва Касандрия и други селища. Въстаниците бягат в Средна Гърция и на Спорадите. Селището е разрушено напълно от османската войска, но бързо се възстановява, след като в него се заселват жителите на околните разрушени села. Касандрия все още пази традиционната архитектура от XIX век.[3] В 1850 година са построени църквата „Свети Атанасий“ и катедралният храм на Касандрийска епархия „Рождество Богородично“.[4]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Валта (Valta), Касандрийска епархия, живеят 960 гърци.[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Валта, което е мюдюрлук, живеят 800 жители гърци християни.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Валта (Valta) има 775 гърци.[7]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Касандрия
Вениамин Амидски (1849 – 1907), гръцки духовник- Христодул Симонис (? – 1777), новомъченик
ИзточнициРедактиране
- Halkidiki 1:150.000. Road Editions, Athen. ISBN 960-8481-90-2
- Makedonia 1:250.000. Road Editions, Athen. ISBN 960-8481-18-X
- P. Kanzler, Andreas Neumeier, Nord- und Mittelgriechenland. Michael Müller Verlag, Erlangen 2007. ISBN 978-3-89953-297-5
- F. Papazoglou, Les Villes de Macédoine à l'époque romaine, Supplément du BCH 16, Athènes, 1988
- D. Samsaris, La Colonie romaine de Cassandréa en Macédoine. Colonia Iulia Augusta Cassandrensis. Dodone 16(1), 1987, 353-437.
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βάλτα -- Κασσάνδρα
- ↑ ΚΑΣΣΑΝΔΡΕΙΑ (ΒΑΛΤΑ) & ΣΙΒΗΡΗ ΚΑΣΣΑΝΔΡΑ ΧΑΛΚΙΔΙΚΗ. // Κασσάνδρα Χαλκιδική. Посетен на 16 декември 2014.
- ↑ Chalkidiki and Mount Athos. Athens, Michael Toubis Publications SA, 2006. ISBN 960-540694-4. с. 74.
- ↑ ΕΚΚΛΗΣΙΕΣ & ΠΑΡΕΚΚΛΗΣΙΑ ΧΕΡΣΟΝΗΣΟΥ ΚΑΣΣΑΝΔΡΑΣ. // www.kassandra-halkidiki.gr. Посетен на 7 ноември 2013 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 36.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 173
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 210-211.