Уикипедия

Католицизъм в Унгария

Католическата църква в Унгария (на унгарски: Magyar Katolikus Egyház) е част от световната католическа общност.

Католицизмът е най-разпространената религия в страната. Според преброяването през 2001 г., католиците в страната са 5,56 милиона души или 54,5% от общото население[1]. По данни на сайта catholic-hierarchy.org, през 2006 г. броят на католиците в страната е 6 090 881 души[2]. По-голямата част от унгарското население, изповядващо католицизъм, принадлежи към латинския обред, а гръкокатолиците наброяват 269 000 души (2,6% от населението). Има и малка общност арменски католици. Според изследване на  Мичиганския  университет на ежеседмичните църковни служби през 1991 г. присъства 21% от общото население на Унгария[3].

Базиликата Свети Адалберт в Естергом. Надписът на фронтона гласи: „Глава, Майка и Учител на Църквата в Унгария“

Актуално състояние редактиране

Конституцията на страната гарантира свобода на  вероизповеданието. Редица католически празници са обявени за държавни (Великден и понеделник след Великден (Велики понеделник), Петдесетница и понеделника след нея, Деня на вси светии – 1 ноември, Рождество – 25 декември, Деня на Свети Стефан – 26 декември).

История редактиране

 
Д. Бенцур. „Покръстването на Свети Ищван“
 
Базиликата „Свети Ищван“, Будапеща
 
Петер Ердьо – глава на Католическата църква в Унгария

По време на миграцията си към Европа, унгарците са езичници. След заселването им в Дунавската равнина, редица християнски мисионери от Запад се опитва да ги приобщи към християнството, но до началото на 11 век тези опити се оказват безуспешни. Първият християнски крал на страната става Ищван I, впоследствие канонизиран, както и сина му Имре. Към първата половина на 11 век, повечето унгарци приемат християнството и латинските обреди, като значителна роля за това изиграва Герард Унгарски. Езическата реакция след смъртта на Ищван I скоро е потушена. Голяма роля в укрепването на католицизма в страната има крал Ласло I, който впоследствие също е канонизиран.

До Реформацията, преобладаващата част от унгарците са католици. Реформацията в Унгария постига значителен успех, като отначало лутеранството, а после и калвинизма широко се разпространяват сред унгарците, и в средата на 16 век Унгария става предимно протестантска[4].

Борбата между католици и протестанти се състои на фона на турските нашествия – към началото на 17 век турците завладяват почти цялата страна и резиденцията на главата на Католическата църква, архиепископа на Естергом, е пренесена в Търнава, а по-късно в Братислава. На територията на османска Унгария голям брой католически църкви са унищожени или превърнати в джамии, част от населението преминава към исляма. В северната част на Унгария (понастоящем – територията на Словакия), която се оказва под контрола на Хабсбургите, се разгръща контрареформация, която преминава под водещата роля на ордена на йезуитите и се оказва ефективна[4]. Йезуитите основават много училища, активно насърчават католическото благочестие сред хората. След освобождението от турците, Унгария отново се превръща в предимно католическа страна, с изключение на източните райони, по-специално около Дебрецен, където остават да съществуват многобройни протестантски общини.

Структура редактиране

Католическата църква в страната включва 4 архиепархии-митрополии и 9 епархии (една от тях с византийски обред). Примасът на Унгария оглавява архиепархията-митрополия Естергом-Будапеща. Понастоящем титлата примас на Унгария принадлежи на кардинал Петер Ердьо. В Унгария е организиран военен ординариат, предназначен за грижи за военнослужещи-католици (с 14 свещеника). Абатството Панонхалм има статут на независимо териториално абатства. Епископите на страната от двата обреда, ръководителят на военния ординариат и абатът на Панонхалм са обединени в Конференцията на католическите епископи на Унгария.

Унгарската гръкокатолическа църква се състои от две независими структури – епархията Хайдудорог, която е суффраганна по отношение на митрополията Естергом-Будапеща и самостоятелно апостолския екзархат Мишколц.

15 унгарски храма имат почетния статут „малка базилик“а[5]. За духовен център на страната е смятан Естергом. Най-известните храмове в страната са базиликата „Свети Адалберт“ в Естергом, базиликата „Свети Ищван“ и църквата „Свети Матиаш“ в Будапеща, базиликата в Егер, съборът „Свети Михаил“ във Веспрем, както и абатството Панонхалм.

Статистика по епархии (данни от 2006 г.)[2]:

Епархия Статут Митрополия Обред Брой католици Брой свещеници Брой енории Глава Катедрален събор Бележки
Архиепархия Естергом-Будапеща Esztergom-Budapest Митрополия Латински 1 264 867 398 152 кардинал Петер Ердьо Базилика „Свети Адалберт“ (Естергом) Митрополията е оглавявана от примаса на Унгария
Архиепархия Егер Eger Митрополия Латински 690 000 223 314 Чаба Терняк Събор „Свети Йоан“, Егер
Архиепархия Калоча-Кечкемет Kalocsa-Kecskemét Митрополия Латински 379 072 103 138 Балаж Бабел Събор в град Калоча
Архиепархия Веспрем Veszprém Митрополия Латински 315 374 134 180 Дюла Марфи Събор „Свети Михаил“, Веспрем
Хайдудорогска епархия Hajdúdorog Епархия Естергом-Будапеща Византийски 270 000 222 145 Фюльоп Кочиш Гръкокатолически събор „Въведение в храма на Пресвета Богородица“, Хайдудорог част от Унгарската гръкокатолическата църква
Епархия Дьор Győr Епархия Естергом-Будапеща Латински 370 000 162 194 Лайош Папаи Съборът на град Дьор
Епархия Секешфехервар Székesfehérvár Епархия Естергом-Будапеща Латински 435 700 105 144 Антал Шпани Събор „Свети Ищван“, Секешфехервар
Епархия Печ Pécs Епархия Калоча-Кечкемет Латински 401 000 132 206 Михай Майер Събор „Свети свети Петър и Павел“, Печ
Епархия Сегед-Чанад Szeged-Csanád Епархия Калоча-Кечкемет Латински 440 000 117 129 Ласло Киш-Риго Съборът на град Сегед
Епархия Дебрецен-Нийрегихаза Debrecen-Nyíregyháza Епархия Егер Латински 250 000 94 57 Ференц Паланки Събор „Света Ана“, Дебрецен
Епархия Вац Vác Епархия Егер Латински 640 000 221 225 Миклош Беер Съборът на град Вац
Епархия Капошвар Kaposvár Епархия Веспрем Латински 299 404 95 101 Бела Балаш Съборът на град Капошвар
Епархия Сомбатхей Szombathely Епархия Веспрем Латински 294 000 144 176 Андраш Вереш Съборът на град Сомбатхей
Абатство Панонхалм Pannonhalma Териториално абатство Латински 21 516 14 15 Имре Варсеги Базилика „Свети Мартин“
Екзархат Мишколц Pannonhalma Апостолски екзархат Византийски 19 948 37 31 Атаназ Орос част от Унгарската гръкокатолическа църква

Източници редактиране

  1. ↑ Официални резултати от преброяването през 2001 г. // Архивиран от оригинала на 2011-05-11. Посетен на 2016-03-26.
  2. ↑ а б Статистика на сайта catholic-hierarchy.org
  3. ↑ The University of Michigan News and Information Services"; „Study identifies worldwide rates of religiosity, church attendance, архив на оригинала от 6 април 2016, https://web.archive.org/web/20160406140729/http://www.adherents.com/adhloc/Wh_127.html#301, посетен на 26 март 2016 
  4. ↑ а б „Венгрия“ //Католическая энциклопедия. Т.1. М.:2002. Ст. 905 – 913
  5. ↑ Католическата църква в Унгария на сайта gcatholic.org

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Католицизъм_в_Унгария&oldid=12210570“.