Вижте пояснителната страница за други значения на Керасия.

Керасия (на гръцки: Κερασιά, катаревуса: Κερασέα, Керас̀еа) е село в Република Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония. През 2001 в Керасия са регистрирани 192 души.

Керасия
Κερασιά
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Надм. височина540 m
Население144 души (2021 г.)

География редактиране

Керасия е разположено на около 15 километра южно от град Кожани.

История редактиране

В Османската империя редактиране

В края на ХІХ век Керасия е малко гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Керасия (Kerassia) живеят 180 гърци.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Керасия има 85 гърци.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Керасия е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 16 къщи.[3]

Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Керасия (Κερασιά) живеят 100 гърци християни.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Керасия (Kerassia) има 80 гърци.[5]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция.

Основният селски празник е на Илинден (20 юли).[6]

Прекръстени с официален указ местности в община Керасия на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Голна[7] Γκόλνα Гимнотопос Γυμνότοπος[8] връх в Синяк на З от Еани (1298 m)[7]
Бои[7] Ράχη Μπόη Агиос Атанасиос Άγιος Άθανάσιος[8] връх на ЗСЗ от Еани[7]
Баирия[7] Μπαῒρια Просилио Προσήλιο[8] възвишение на СЗ от Керасия (459 m)[7]

Преброявания редактиране

  • 1981 – 669 жители
  • 1991 – 207 жители
  • 2001 – 192 жители

Бележки редактиране

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
  4. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
  6. Официален сайт на ном Кожани, архив на оригинала от 16 август 2011, https://web.archive.org/web/20110816215135/http://www.kozani.gr/tourism/index.php?option=com_content&task=view&id=44&Itemid=75, посетен на 11 юли 2010 
  7. а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  8. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)