Кирчево
Кѝрчево е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, област Ловеч.
| Кирчево | |
|---|---|
  Кирчево  Кирчево | |
| Общи данни | |
| Население | 1246 души[1] (15 септември 2022 г.) 61,8 души/km² |
| Землище | 20,178 km² |
| Надм. височина | 550 m |
| Пощ. код | 5521 |
| Тел. код | 06920 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 36943 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Угърчин Станимир Петков (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Илия Миленов Антонов |
ГеографияРедактиране
Село Кирчево се намира в планински район, в полите на северния дял на Средна Стара планина, в склоновете на Васильовската планина.
ИсторияРедактиране
Първите данни за съществуване на население на това място са от края на 15 век (няколко домакинства в Помеждине – според опис на турски регистри на Никополския санджак). През 1516 г. селото се е наричало Лешница. По това време е започнала и ислямизацията му, като през тази година имало вече две мюсюлмански домакинства. Останалото население на селото изповядвало павликянство. Като такива те не вярвали в икони и не се подчинявали на властта и църквата в предосманския период. Поради тази причина и те както и останалите павликяни в България били гонени от държавната и църковна власт. С идването на османлиите започнало и възприемането на исляма от населението на селото. Това се ускорило, тъй като още преди приемането на исляма павликяните се сдобивали с привилегирован статут. Така много от жителите на селото станали „войнуци“, „търпанджии“ и „ямаци“, последното от които в превод от османотурски означавало „помагачи“. До 1971 г. селото се наричало „Помашка Лешница“.
В селото пехливанлъкът се е развивал още от османския период. Така например от Помашка Лешница султан Абдул Азиз (1830 – 1876) притежавал двама лични борци – Ибрахим Гавазоглу и Хаджи Ибо. След Чипровското въстание, през 1688, и Руско-турската война, от 1877 – 1878 г., в селото и околността се заселват български семейства, а по-късно от съседните села се преселили и ромски семейства. През тоталитарния период сред населението на селото до такава степен се развила атеистическа пропаганда, че населението забравило за съществуването на Бог и започнало да вярва в природата.
Към 1853 година в селото са живели 299 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 448.[2]
Културни забележителностиРедактиране
- Училище „Христо Ботев“, основано през 1906 г.
- Останки от римска крепост в местността Калето.
- Читалище, основано през 1927 година.
Природни забележителностиРедактиране
- Криваците с площ 3 хектара, обявени през 2003 година за защитена местност с характерен ландшафт.
- минерална вода на извор Барутница.
Реки
Върхове
Редовни събитияРедактиране
селски събор (панаир) – на Илинден.
Провежда се турнир по борба /народни борби/ в памет на Стефан Мирославов „Крушата“, в който участват състезатели от цялата страна.
За официален празник на селото се счита 3 март. 5 април – изкачване до паметника на Кирил Райков Вълов, чието име носи селото.
ИкономикаРедактиране
Основните доходи на жителите на селото са от обработка и продажба на червен пясъчник – облицовъчен камък и павета, както и от дърводобив.
ЛичностиРедактиране
- Кирил Райков Вълов /Кирчо/ – ятак – разстрелян на 05.04.1944 г. в местността Криваците. Селото носи неговото име.
ЛитератураРедактиране
- Gözler, К., Les villages pomaks de LofÇa aux XIVe et XVe. Siecles les tahrir defters ottomans, Ankara, 2001
- Кюркчиева, И., Светът на българите мюсюлмани от Тетевенско – преход към модерност. – В: Общи Балкани – Млади автори – Първи книги., т. III, С., 2004,
- Хюсеин Мехмед – Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония., София, 2007.
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
Външни препраткиРедактиране
- Радио и телевизия в Кирчево
- Хюсеин Мехмед. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония., С., 2007.
