Кѝрчево е село в Северна България. То се намира в община Угърчин, област Ловеч.

Кирчево
Общи данни
Население 1262 души[1] (15 юни 2020 г.)
62,5 души/km²
Землище 20,178 km²
Надм. височина 550 m
Пощ. код 5521
Тел. код 06920
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 36943
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   кмет
Угърчин
Станимир Петков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Илия Миленов Антонов

ГеографияРедактиране

Село Кирчево се намира в планински район, в полите на северния дял на Средна Стара планина, в склоновете на Васильовската планина.

ИсторияРедактиране

Първите данни за съществуване на население на това място са от края на 15 век (няколко домакинства в Помеждине – според опис на турски регистри на Никополския санджак). През 1516 г. селото се е наричало Лешница. По това време е започнала и ислямизацията му, като през тази година имало вече две мюсюлмански домакинства. Останалото население на селото изповядвало павликянство. Като такива те не вярвали в икони и не се подчинявали на властта и църквата в предосманския период. Поради тази причина и те както и останалите павликяни в България били гонени от държавната и църковна власт. С идването на османлиите започнало и възприемането на исляма от населението на селото. Това се ускорило, тъй като още преди приемането на исляма, павликяните се сдобивали с привилегирован статут. Така много от жителите на селото станали „войнуци“, „търпанджии“ и „ямаци“, последното от които в превод от османотурски означавало „помагачи“. До 1971 г. селото се наричало „Помашка Лешница“.

В селото пехливанлъкът се е развивал още от османския период. Така например от Помашка Лешница султан Абдул Азиз (1830-1876) притежавал двама лични борци Ибрахим Гавазоглу и Хаджи Ибо. След Чипровското въстание, през 1688 и Руско-турската война, от 1877-1878 г., в селото и околността се заселват български семейства, а по-късно от съседните села се преселили и ромски семейства. През тоталитарния период сред населението на селото до такава степен се развила атеистическа пропаганда, че населението забравило за съществуването на Бог и започнало да вярва в природата. След краха на тоталитарния режим част от младото население възприема православието, което изповядва в църквата на съседното село Лесидрен.

Към 1853 година в селото са живели 299 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 448.[2]

Културни забележителностиРедактиране

  • Училище „Христо Ботев“, основано през 1906 г.
  • Останки от римска крепост в местността „Калето“.
  • Читалище, основано през 1927 година.

Природни забележителностиРедактиране

  • „Криваците“ с площ 3 хектара, обявени през 2003 година за защитена местност с характерен ландшафт.
  • минерална вода на извор „Барутница“

Реки

Върхове

Редовни събитияРедактиране

селски събор (панаир) – на Илинден.

Провежда се турнир по борба /народни борби/ в памет на Стефан Мирославов „Крушата“, в който участват състезатели от цялата страна.

За официален празник на селото се счита 3 март. 5 април – изкачване до паметника на Кирил Райков Вълов, чието име носи селото.

ИкономикаРедактиране

Основните доходи на жителите на селото са от обработка и продажба на червен пясъчник – облицовъчен камък и павета, както и от дърводобив.

ЛичностиРедактиране

  • Кирил Райков Вълов /Кирчо/ – ятак – разстрелян на 05.04.1944 г. в местността „Криваците“. Селото носи неговото име.

ЛитератураРедактиране

  • Gözler, К., Les villages pomaks de LofÇa aux XIVe et XVe. Siecles les tahrir defters ottomans, Ankara, 2001
  • Кюркчиева, И., Светът на българите мюсюлмани от Тетевенско – преход към модерност. – В: Общи Балкани – Млади автори – Първи книги., т. III, С., 2004,
  • Хюсеин Мехмед – Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония., София, 2007.

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.

Външни препраткиРедактиране