Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Леринско. За селото в Костурско вижте Кондороби.

Кладороби (на гръцки: Κλαδορράχη, Кладорахи, до 1926 година Κλαδοράπη, Кладорапи[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония със 76 жители (2001).

Кладороби
Κλαδορράχη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 604 m
Население 76 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 5 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) на 2 километра южно от Долно Клещино (Като Клинес), в подножието на планината Пелистер, в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония. В селото е разположен Кладоробският манастир „Успение Богородично“.[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в Кладорум, Костурско са отбелязани поименно 49 глави на домакинства.[3] В османските данъчни регистри от средата на XV век Кладороби е споменато с 25 семейства на Дико, Никола, Папа Димитри, Яно, Божик, Станойло, Дидое, Калоян, Стайко, Петру, Стаматос, Никола, Алекса, Никола, Васил, Яно, Кирко, Никола, Шишман, Дабижив, Стайо, Петру, Раде, Радо и Михо, и пет вдовици Рада, Велика, Рада, Добра и Ирина. Общият приход за империята от селото е 1711 акчета[4]. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година е отбелязано село Кладорова с 40 джизие ханета (домакинства).[5]

Църквата „Свети Прокопий“, покровител на селото, е построена в 1874 година.[6]

Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 в Кладоради (Kladoradi) има 80 домакинства с 200 жители българи.[7]В началото на XX век Кладороби е чисто българско село в Леринска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Клодороби има 340 жители българи християни.[8]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 384 българи екзархисти.[10]

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения. През юли андартска чета, подсилена от местна гъркоманска милиция от Писодер, облечена в турски униформи нахлува през деня в Кладороби, събира мъжкото население на площада и открива огън, като убива 17 души. Леринският каймакамин заявява на другия ден на кмета на Кладороби: „Каквото дирехте, това намерихте“.[11]

В ГърцияРедактиране

 
Деца бутат автомобил в Кладороби, 1917 година.

През 1912 година през Балканската война Кладороби е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция.

В 1919 година е построена гробищната църква „Свети Георги“.[6] В южната част на селото, към Кабасница е параклисът „Свети Атанасий“, а северно от селото са останките на старата църква „Свети Николай“. Останки от храмове има и в местността Бела църква и „Света Параскева“ в полето.[12]

В 1926 година селото е прекръстено на Кладорахи.[13]

В 1927 година в селото е изградена църквата „Света Троица“, осветена в същата година от митрополит Хрисостом Лерински.[12]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Сотир Янков, Велян Мирев, Панайот Юандинов, Мирко Мирчев, Петре Мирчев, Васил Гочев, Димитри Маринов, Коста Калинов.[14]

Селото не пострадва силно в Гражданската война. Намаляването на населението след войната се дължи на емиграция отвъд океана.[15]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[16]

Преброявания
  • 1913 – 346 души
  • 1920 – 361 души
  • 1928 – 407 души
  • 1940 – 530 души
  • 1951 – 508 души
  • 1961 – 290 души
  • 1971 – 119 души
  • 1981 – 107 души

ЛичностиРедактиране

Родени в Кладороби
  •   Никола Димов, войвода на Кладоробската чета на ВМОРО в 1904 година[17]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κλαδοράπη -- Κλαδορράχη
  2. Ι.Μ. Κοιμήσεως της Θεοτόκου – Κλαδορράχη. // Ιερά Μητρόπολη Φλωρίνης, Πρεσπών και Εορδαίας. Посетен на 1 януари 2015.
  3. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989. Данните може да се отнасят и за село Кондороби, Костурско.
  4. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 91
  5. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332.
  6. а б Στρέζου, Ελένη. Η Εκπαίδευση και ο Πολιτισμός στη Φλώρινα την περίοδο της Κατοχής και του Εμφυλίου μέσα από τον Τοπικό Τύπο [1940 - 1949). Μεταπτυχιακή Διπλωματική Εργασία. Φλώρινα, Πανεπιστήμιο Δυτικής Μακεδονίας, Παιδαγωγική Σχολή Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα Δημοτικής Εκπαίδευσης, Δεκέμβριος 2014. σ. 235.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 84-85.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
  9. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  11. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 65.
  12. а б Στρέζου, Ελένη. Η Εκπαίδευση και ο Πολιτισμός στη Φλώρινα την περίοδο της Κατοχής και του Εμφυλίου μέσα από τον Τοπικό Τύπο [1940 - 1949). Μεταπτυχιακή Διπλωματική Εργασία. Φλώρινα, Πανεπιστήμιο Δυτικής Μακεδονίας, Παιδαγωγική Σχολή Φλώρινα, Παιδαγωγικό Τμήμα Δημοτικής Εκπαίδευσης, Δεκέμβριος 2014. σ. 236.
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 489.
  15. Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  16. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  17. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.