Отваря главното меню

Димитър Христов Точков е български икономист, масон[1] и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Димитър Точков
български икономист
Роден
Починал
1941 г. (67 г.)

Образование Лайпцигски университет
Научна дейност
Област Икономика

БиографияРедактиране

Роден е в 1874 година в град Охрид в семейството на кожухаря Христо Точков. Сестра му Олга е женена за Кирил Пърличев. В 1897 година завършва държавни науки в Лайпцигския университет, а в 1900 година в Хайделбегрския университет[2] прави докторат по икономически науки. Директор е на Софийската класна лотария и на банка. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 10 прилепска дружина; щаб на 3 бригада. Награден е с ордени „Свети Александър“ и „За храброст“ IV степен.[3] Влиза във ВМОРО и през 1915 година заедно с Петър Кушев влиза в Задграничното представителство на ВМОРО, които заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов и Иван Георгов същата година обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка[4]. През Първата световна война е пълномощник на организацията в Берлин и действа за намесата на България на страната на Централните сили.[5] След намесата на страната заедно с Кръстьо Станчев в 1917 година води преговори с германските доставчици за снабдяването на 11 дивизия.[6][7] След войната продължава да бъде съветник на Тодор Александров.[8]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. България 20 век. Алманах, Труд, София, 1999, стр. 467.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 721.
  4. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.41,51,59.
  5. Крум Благов. 50-те най-големи атентата в българската история. 31. Валандовската акция
  6. Александров, Тодор. Дневник и кореспонденция от Първата световна война, Издателство „Знание“, Стара Загора, стр. 67 - 70.
  7. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 51.
  8. Баждаров, Георги. Дневник.