Димитър Точков
Димитър Христов Точков е български икономист, масон[1] и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Димитър Точков | |
| български икономист | |
 Александър Протогеров, Димитър Точков и Тодор Александров | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | 1941 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Лайпцигски университет |
| Димитър Точков в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е в 1874 година в град Охрид в семейството на кожухаря Христо Точков. Сестра му Олга е женена за Кирил Пърличев. В 1897 година завършва държавни науки в Лайпцигския университет, а в 1900 година в Хайделбегрския университет[2] прави докторат по икономически науки. Директор е на Софийската класна лотария и на банка.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 10-а прилепска дружина; щаб на 3-та бригада. Награден е с ордени „Свети Александър“ и „За храброст“ IV степен.[3]
Влиза във ВМОРО и през 1915 година заедно с Петър Кушев влиза в Задграничното представителство на ВМОРО, които заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов и Иван Георгов същата година обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.[4] През Първата световна война е пълномощник на организацията в Берлин и действа за намесата на България на страната на Централните сили.[5] След намесата на страната заедно с Кръстьо Станчев в 1917 година води преговори с германските доставчици за снабдяването на 11 дивизия.[6][7] След войната продължава да бъде съветник на Тодор Александров.[8] Директор е на Софийската класна лотария.[9]
Женен е за Маргарита Щайн от Лайпциг. Дъщеря им Цецилия се омъжва за Никола Станишев, син на инж. Христо Станишев, с когото има син Христо и дъщеря Милка[10] Станишева-Шварц.[11]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ България 20 век. Алманах, Труд, София, 1999, стр. 467.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 721.
- ↑ Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.41,51,59.
- ↑ Крум Благов. 50-те най-големи атентата в българската история. 31. Валандовската акция, архив на оригинала от 13 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110713173317/http://www.krumblagov.com/fifty/31.php, посетен на 28 февруари 2011
- ↑ Александров, Тодор. Дневник и кореспонденция от Първата световна война, Издателство „Знание“, Стара Загора, стр. 67 - 70.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 51.
- ↑ Баждаров, Георги. Дневник.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 66.
- ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. Състав. Ангелина Огнянова и Олга Кръстева. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 50.
- ↑ Борисова, Невена. Олга Кръстева – тихата вълшебница // jenatadnes.com. Посетен на 17 април 2024.