Димитър Робев
Тази статия е за възрожденския деец. За революционера от ВМОРО вижте Димитър Иванов Робев.
Димитър (Димко) Анастасов Робев е български общественик и търговец, деец на Българското възраждане в Македония.
| Димитър Робев | |
|---|---|
| български възрожденец | |
 В Лайпциг в 1882 г. |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Димитър Робев в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Робев е роден в 1822 година в Охрид, Османската империя, днес Северна Македония. Роден в известната възрожденска фамилия Робеви, син е на Анастас Робев и брат на Никола Робев, а Ангел Робев му е чичо. Димитър получава образованието си в Янина и Атина (1842). Работи като търговец в търговската кантора „Робеви“ до 1950, а между 1853 - 1860 година работи във виенския клон на търговската фирма .[1] Около 1860 година се връща в Битоля и заедно с Константин Мишайков и други оглавява българската просветна и църковна борба с гърцизма в Битоля.[2] Димитър Робев е избиран за член на мюсесарифския съвет и на епархилния съвет. Възглавява българската община в Битоля, основана в 1869 година, и се застъпва за освобождението на братя Миладинови от затвора. Спомага за освобождението и на българския учител Търпо Поповски от затвора в Корча.[3] На 19 март 1877 година е избран за депутат в битолския меджлис[4]
На 19 март 1877 година е избран за депутат в османския парламент.[5] Участва в избора на екзарх Йосиф I в 1877 година. Робев подпомага откриването на български учлища и църкви в Битолско и различни краища на Македония.
През 1878 – 1886 година работи със зет си Сотир Кецкаров в представителството на фирмата в Лайпциг. След това се завръща в Битоля[6].
Умира в 1890 година[7] и е погребан в олтара на църквата „Света Богородица“.
ФамилияРедактиране
| Стефан Робев (1750 - 1814) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Робев (1785 - 1861) | Анастас Робев (1789 - 1869) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Робев (1818 - 1900) | Наум Робев (1833 - 1863) | Евтим Робев (1835 - 1863) | Стефан Робев (1842 - 1880) | Димитър Робев (1822 - 1880) | Никола Робев (1831 - 1906) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Робев (1868 - 1948) | Иван Робев (1853 - 1908) | Константин Робев (1871 - 1946) | Владимир Робев (1879 - 1971) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Робев (1901 - ?) | Теодосий Робев (1903 - 1996) | Димитър Робев (1890 - 1907) | Константин Робев (1897 - 1977) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788.
- ↑ Шопов, Атанас. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 279.
- ↑ Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство Фама, София, 2006, стр. 25.
- ↑ Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.188
- ↑ Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.188
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.574.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, Издателство ТинаПрес, София, 1993.